Решение № 2479 от 19.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2479 гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 81129/03.05.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 117611/11.06.2020 г., постановено по гр. д. № 20448/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 172 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу АЛ. П. СТ. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че АЛ. П. СТ. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: 1./ 175,88 – главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., за топлоснабден имот – апартамент изток, находящ се в гр. София, ул. „**** II” № **, ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до окончателното плащане; 2./ 5,62 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 17.09.2018 г. – 09.01.2019 г, като този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5,62 лева до пълния претендиран размер от 5,77 лева, както и за периода 14.09.2018 г. – 16.09.2018 г.; 3./ 65,48 лева – цената за дялово разпределение за периода м.12.2015 г. – м.04.2018 г. С решението е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу АЛ. П. СТ. иск за заплащане на мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за периода 14.09.2018 г. – 09.01.2019 г. в размер на сумата от 11,32 лева. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на сумата 741,89 лева, както и сторените разноски в заповедното производство в размер на сумата 71,80 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

С определение № 20035381 от 08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 20448/2019 г. по описа на СРС, II Гражданско отделение, 172 състав, първоинстанционното решение е изменено в частта на разноските.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове за доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея, е подадена въззивна жалба от ответника АЛ. П. СТ.. Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че при допуснато съществено процесуално 1 нарушение на чл. 146, ал. 1 – ал. 3 ГПК, СРС неправилно е квалифицирал предявените искове. Въвеждат се доводи, че СРС не е разпределил доказателствена тежест между страните, с което е лишил ответника от възможността адекватно да обоснове и докаже твърденията си. Необсъдени били възраженията на последния досежно липса на точна индивидуализация на процесния имот и настъпила погасителна давност. По делото не били ангажирани доказателства, установяващи наличие на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество, нито такива, които да установяват фактическо потребление на топлинна енергия в процесния имот. Твърди се нередовност на исковата молба, обоснована с обстоятелството, че със същата се претендира заплащане общо на сума за незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея, без да се конкретизират периодите на включените в нея главници, момента на тяхната изискуемост и отделно начислената върху всяка главница лихва за забава. Жалбоподателят поддържа, че не е бил уведомен за издаването на посочените в заявлението по чл. 410 ГПК фактури, поради което не е изпаднал в забава, респ. начислената лихва за забава е недължима. При изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 09.06.2022 г. последният моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове, както и в частта, в която е признато за установено, че АЛ. П. СТ. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 65,48 лева – цената за дялово разпределение за периода м.12.2015 г. – м.04.2018 г., е влязло в сила като необжалвано.

Срещу определение № 20035381/08.02.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр. д. № 20448/2019 г. по описа на СРС, II Гражданско отделение, 172 състав, е постъпила частна жалба от ответника АЛ. П. СТ., с доводи за недопустимост и неправилност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

В същия срок не е изразено становище и от третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент изток, находящ се в гр. София, ул. „****, ет. 4, аб. № 026949, като дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер 258,45 лева, от която:

175,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. съгласно обща фактура № 0096541430 от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 5,77 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2018 г. – 09.01.2019 г.; 65,48 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода м.12.2015 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата; 11,32 лева – лихва за периода 14.09.2018 г. – 09.01.2019 г. Във връзка с депозирано на 18.01.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3230/2019 г. по описа на СРС, 169 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 2 молба от ответника АЛ. П. СТ., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се наличие на висящ съдебен спор между него и ищцовото дружество по гр. д. № 16186/2017 г. по описа на СРС, 71 състав, чийто предмет частично съвпада с предмета на настоящото производство. Оспорва се материалноправната легитимация на ищцовото дружество да претендира цената за дялово разпределение и акцесорната претенция за лихва върху тази сума, доколкото същото не осъществява посочената услуга. Прави се възражение за погасителна давност. Твърди се нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК поради липса на достатъчна конкретизация на заявените с него парични вземания и топлоснабден имот. Оспорват се въведените в исковата молба твърдения, че в процесния имот е била доставяна топлинна енергия и е осъществявана услуга дялово разпределение. По делото не били ангажирани доказателства, които да доказват съществуване на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество, нито такива, които да установяват фактическо потребление на топлинна енергия в процесния имот. Поддържа се, че не е установено изпадането на ответника в забава, с оглед на което не се дължи заплащане на лихва за забава. При тези съображения се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

По делото е приложено заповедно дело № 3230/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, от което се установява, че на 18.01.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АЛ. П. СТ. за следните суми: 175,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. съгласно обща фактура № 0096541430 от 31.07.2018 г.; 5,77 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2018 г. – 09.01.2019 г.; 65,48 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода м.12.2015 г. – м.04.2018 г.; 11,32 лева – лихва за периода 30.01.2016 г. – 09.01.2019 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца ТЕ през периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот – апартамент изток, находящ се в гр. София, ул. „****, ет. 4, аб. № 026949. Претендират се сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 24.01.2019 г. по ч. гр. д. № 3230/2019 г. по описа Софийски районен съд, 169 състав, съдът е постановил издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 175,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. съгласно обща фактура № 0096541430 от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 5,77 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2018 г. – 09.01.2019 г.; 65,48 лева –главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;

11,32 лева – лихва за периода 30.01.2016 г. – 09.01.2019 г., като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева, от която 25 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като е оспорил дължимостта на сумите, за които е постановена заповедта. Във възражението е заявено, че претендираните суми касаят недвижим имот, който не е собственост на длъжника по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 09.10.2019 г. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

По делото е представен съдебен протокол по гр. д. № 4451/1992 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, в който е обективирана одобрена от съда съдебна спогодба между М.А. С.а, П.А. С., К.И.В., Б.С.А. и С.С.В.. Съгласно последната в дял I и в изключителна собственост на П.А. С. се поставя апартамент, находящ се в югоизточния ъгъл (изток) на IV етаж в жилищна сграда на ул. „**** II” № 3, със застроена площ от 73,96 кв.м. /подробно индивидуализиран/.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.12.1997 г., неоспорен от страните, от който се установява, че П.А. С. дарява на сина си АЛ. П. СТ. притежавания от него недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в югоизточния ъгъл (изток) на IV етаж в жилищна сграда на ул. „****, със застроена площ от 3