Решение № 971 от 06.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Варна, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110204011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по депозирана жалба от Р. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“****** чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 25-0445-000711 от 17.09.2025 г., издадено от Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с което на основание чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 30.00 лева, равностойност на 15.34 евро за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като 1 моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна административно наказващия орган за да издаде обжалваното наказателно постановление е приел за установено следното:

На 10.08.2025 г. в 18.39 часа в област Варна Община Аксаково по път втори клас №29 в посока гр.Балчик за гр.Варна, след кръстовището с път 2909, Р. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“****** управлявал мотоциклет **** с рег.№ ****, собственост на Уникредит лизинг ЕАД, като при изпреварване пресича пътната маркировка забранена за пресичане.

Движението на мотоциклет, пресичащ пътна маркировка указваща забрана за изпреварване, било възприето от екип полицейски служители свид.П. А. П. и И. Н. Ж. при РУ-Аксаково към ОД на МВР-Варна, които подали сигнал до колегите си работещи по КАТ и позиционирани малко след тях и работещи по СПО по линия безопасност на движението между които и свид. А. П.

Д..Мотоциклета се движел в група с още други мотоциклети и при подаване на стоп палка от страна на полицейските служители, пред тях спрели само два от мотоциклетите, като първият бил мотоциклета управляван от жалбоподателя Г..

Поради изложеното свидетеля А. П. Д. съставил АУАН бл. № 165649/10.08.2025 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В срок възражение от въззивника не е било подадено. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А. П. Д. и свид. П. А. П. и И. Н. Ж., тримата полиц. служители, както и от показанията на свид. Л.Н.С. и П. Д.М., свидетели очевидци на 2 инкриминираното нарушение.Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 165649/10.08.2025 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП настоящия съдебен състав установи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН не е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и създава неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя и ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.Както в акта, така и в НП при изписване на диспозитива на нарушението по чл.6, ,т.1 от ЗДвП административнонаказващия орган не е индивидуализирал действията на въззивника и да посочи с кои от тях точно е допринесъл за настъпилият вредоносен резултат.Не става ясно как е била установена самоличността на нарушителя. Атакуваното НП формално съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че не се установи жалбоподателя да е извършил вмененото му нарушение. Посочените процесуални нарушения, установени от съда при разглеждане на делото обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП, като същото следва да бъде отменено.

С оглед направените искания от процесуалния представител на 3 въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

От въззивника с въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, като е представил адвокатско пълномощно, но без договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че е изплатено възнаграждение на упълномощения от въззивника да го представлява по настоящето дело адвокат и в какъв размер е било това възнаграждение, поради което съдът стига до извода, че в конкретния случай не следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на въззивника, поради липса на доказателства.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0445-000711 от 17.09.2025 г., издадено от Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с което на основание чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Р. Р.

Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“******, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 30.00 лева, равностойност на 15.34 евро за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Варна, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

5