Решение № 873 от 12.06.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 7026/2025
- Вид
- Решение № 873
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Елена Иванова Балджиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.128 · Закон за задълженията и договорите
- чл.224, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.245 · Кодекс на труда
- чл.325, т.1 · Кодекс на труда
- чл.325, т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 873 гр. Русе, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520107026 по описа за 2025 година
Ищецът В. Т. Б. твърди, че по силата на сключен с ответника „Нелсен-Чистота“ ЕООД, ЕИК:123087321 трудов договор е работила на длъжност „отговорник спомагателни дейности“, в звено гр. Русе до 20.09.2024г. Договореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 1000 лева, дължима до 25-30 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася и допълнителни възнаграждения за придобит професионален опит в размер на 0.6% на година и сума за работа при вредни и други специфични условия на труд. В трудовия му договор бил договорен и основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед от 20.09.2024г. на управителя, на основание чл.325, т.1 от КТ -по взаимно съгласие, считано от 20.09.2024г. В същата заповед му било начислено за изплащане обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 10 дни неползван платен годишен отпуск.
След прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът е останал да му дължи неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2024г. /от 01.09.2024г. до 19.09.2024г. включително/, за 13 работни дни в нетен размер на 650.00 лева, както и обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ за неизползваният от него платен годишен отпуск за 10 дни в размер на 409.09 лева, но ответника не сторил това.
Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът не му е заплатил трудовото възнаграждение за периода 01.09.2024г. – 19.09.2024г., в нетен размер 650.00 лева и обезщетението по чл.224 КТ – 409.09 лева, поради което за него възниква 1 правен интерес да ги търси по съдебен ред.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, ул.“България“, комплекс “Ембаси Суитс“ №111, бл.А, ет.3 да му заплати сумите: 650,00 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2024г. – 19.09.2024г., включително, за 13 работни дни, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, и 409.09 лв. – нетен размер на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, за 10 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Нелсен – Чистота“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно основателността на претенциите.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение до 20.09.2024г. основано на сключен договор, по силата на който В. Т.
Б. заемала длъжността „отговорник спомагателни дейности“, с място на работа: „звено Русе“, уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева, дължимо до 25 – 30 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, допълнителни възнаграждения за придобит професионален опит в размер на 0.6% на година и сума за работа при вредни и други специфични условия на труд.
Със Заповед от 20.09.2024г., работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.325, т.2 КТ, считано от 20.09.2024г. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск.
Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че след предявяване на иска, ответникът е превел по сметка на В. Т. Б. дължимото трудово възнаграждение и обезщетение, обстоятелство, което ищцовата страна признава.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.128 и чл.224, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.128 КТ:
Визираната разпоредба регламентира основното задължение на работодателя – да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение.
2
Нормата на чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.
Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния период, ищецът да е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение.
В случая, ответникът не оспорва наличието на посочените предпоставки и ангажира доказателства, неоспорени от ищцовата страна, от които е видно, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение на 16.02.2026г.
Съобразявайки извършеното плащане, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че искът следва да се отхвърли поради погасяване на задължението в хода на производството.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Безспорно е, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не ползвал полагаемия платен годишен отпуск, като в издадената от ответното дружество заповед, изрично е отбелязано, че се дължи обезщетение на посоченото правно основание за 10 дни неизползван платен годишен отпуск. Предвид плащането на дължимите суми, извършено след предявяване на иска, съдът счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, тъй като претенциите са отхвърлени като погасени чрез плащане, след предявяване на иска.
Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ищеца.
Съдът счита, че следва да присъди на адвокат Т. М. Т. възнаграждение в размер на 200.00 евро, съобразено с фактическата и правна сложност на спора; извършените от пълномощника процесуални действия и цената на обективно съединените претенции.
Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 51.12 евро.
3
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради настъпило плащане в хода на производството, предявените от В. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.Русе, ул.“ Р.И.“, №3, вх.7, ет.3, ап.9 срещу „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, ул.“България“, комплекс “Ембаси Суитс“ №111, бл.А, ет.3 обективно съединени осъдителни искове за сумите: 332.34 евро /650.00 лева/ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2024г. – 19.09.2024г. включително и 209.16 евро /409.09 лева/ – нетен размер на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, за 10 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.12.2025г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 да заплати на адвокат Т.
М. Т. от АК-Русе, гр.Русе, пл.“Средец“, №2, ет.1, офис 2 сумата 200.00 евро – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Нелсен – Чистота“ ЕООД, ЕИК 123087321 да заплати по сметка на РРС 51.12 евро – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4