Решение № 1645 от 01.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. С.ов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Гражданско дело № 20262120101506 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.******, чрез адв. С. Н. от САК, против ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. С.******.

Ищецът сочи, че е страна по договор за потребителски кредит №********/**.**.**** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. Съгласно подписаният договор, ищецът получил в заем сумата в размер на 6090 лв., срокът на кредита бил 60 месечни вноски, при фиксиран лихвен процент в размер на 41, 15 %, годишният процент на разходите бил 48, 32 %, общата дължима сума по кредита била в размер на 22 184, 85 лв., който включвал 3266, 82 лв. застрахователна премия. Твърди, че клаузата за застраховка е включена в договора за потребителски кредит, с характер на задължителна, без да е предоставено на ищеца право на избор на застраховател или право на избор дали да сключва застраховка. Единствената възможност за сключване на застраховка била с дружества, посочени едностранно от ответника.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като в условията на евентуално твърди, че договорът за потребителски заем дори и да не е изцяло недействителен, то съдържа нищожни клаузи.

Развива подробни съображения относно цялостната недействителност 1 на процесния договор за потребителски кредит. Позовава се за тази цел на разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Сочи, че в чл. 10, ал. 1 ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях било изискванията за шрифт /не по-малък от кегел 12/, същият да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, като в случая последното изискване не било спазено. Договорът не бил съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. Не било ясно как е формирана всяка месечна вноска, както и защо при отпуснат заем в размер на 6 090.00 лв., лихвен процент от 41,15% и ГПР от 48,32%, крайната дължима от сума възлизала на 22 184,85 лв., като оскъпяването било в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от законен ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неяснота възниквала и при тълкуването на това какво точно съдържала месечната погасителна вноска като компоненти, тъй като била посочена само обща стойност от 369, 75 лв. Не било ясно дали не само главницата, но и застрахователната премия всъщност не са обща главница. Твърди нарушение и на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, както и излага, че не бил ясно посочен и лихвен процент на ден, което също било неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК.

Счита, че при липса на конкретен погасителен план, в който ясно да били разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, то договорът следвало да е недействителен. Също така, кредиторът се задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,32%, освен лихвен процент 41,15%. В така изчисленото ГПР не била включена застрахователната премия от 3266, 82 лв., което само по себе си било основание за недействителност съгласно ЗПК и съдебната практика.

Налице била и свръхпрекомерност на уговорената престация по договора по отношение на лихвата, която не била икономически обоснована, като съдът служебно следвало да съобрази и противоречието на тази клауза с добрите нрави, като цитира практика в този смисъл. Сочи, че договорената между страните възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, поради което противоречала на добрите нрави и се явявала нищожна.

Счита, че клаузата, предвиждаща задължителна застраховка за общата сума от 3266, 82 лв. и включена в самата главница, била нищожна. Твърди, че в случая застраховката „********“ не била индивидуално договорена с ищеца, а била част от общите условия, изготвени от икономически по – силната страна, върху която потребителят не можел да влияе. Независимо, че привидно е бил даден избор на потребителя дали да сключи или не застраховка, то тя била изначално инкорпорирана в договорното правоотношение и била неизменна част от него. Сумата също така не била калкулирана в ГПР. Излага доводи, че застрахователната премия е следвало да 2 бъде включена в ГПР, тъй като представлява задължителен разход по процесния договор за потребителски кредит. Нищожна също така била и клаузата, регламентираща възнаградителна лихва в размер на 41, 15 %.

Моли за приемане на установено по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит №******** от **.**.**** г., сключен между ищеца и ответната банка, е нищожен на основание чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.910 и чл.19, ал.4 от ЗПК; в условията на евентуалност предявява иск за приемане на установено по отношение на ответника, че клаузите, предвиждащи заплащането на застраховка в размер на 3266, 82 лв., както и клаузата, предвиждаща заплащане на договорна лихва в размер на 41, 15 %, от сключеният между тях Договор за потребителски кредит №******** от **.**.**** г. са нищожни поради противоречие с разпоредбите на чл.143 и 146 от ЗЗП и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Представят се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че липсвала яснота по прилагането на годишния лихвен процент. Изложените твърдения не кореспондирали с разпоредбите на договора за кредит и по – конкретно на чл.9 от него. Счита, че се явявало неоснователно възражението, че липсвала яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът бил ясен, като лихвеният процент се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Оспорва и доводите за това, че процесният договор не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не ставало ясно по какъв начин ищецът достигал до извода, че ГПР бил невярно посочен. Сочи, че в случаите, в които ГПР надвишавал установеният в закона максимум по чл.19, ал.4 от ЗПК, приложение намирала разпоредбата на ч.л.19, ал.5 от ЗПК, която указвала, че това водило до недействителност на самата клауза в договора.

Развива подробни доводи в тази насока. Счита, че въпросът как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при неговото изчисляване, е предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК. Тази информация била налична в самия закон и кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя, защото нямало такова изискване и на следващо място, защото тази информация не можела да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което било задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Заключава, че в процесния договор били ясно посочени компонентите на процесния договор – главница и лихва. Тези разходи по договора били представени по ясен и разбираем начин.

Счита за неоснователни твърденията, че таксата за застрахователна премия се явявала нищожна, както и че сумите по нея следвало да се включат в ГПР при неговото изчисление. Твърди, че съгласието на потребителя за сключването на застраховка било обективирано чрез сертификат, в която на който можело да се види подпис и изрично позоваване на преддоговорната 3 информация, която била предоставена при избора на тази допълнителна услуга. Потребителят не бил задължен да сключва тази застраховка. Премията била заплатена от кредитора на застрахователя.

Посочва, че в случай че застраховката била задължителна за сключването на договора за кредит, то следвало и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това. Незадължителният характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. Това било предвидено и в чл.4.4 от цитирания по – горе сертификат. Твърди, че за потребителя съществувала възможността сам да избере някоя от услугите, предлагани от кредитора или друга услуга, с различен застраховател, без това обаче да било задължително условие за сключване на самия договор за кредит.

Предвид това, прави извода, че застраховката не била условие за сключването на основния договор за потребителски кредит, същата била доброволна и изрично заявена от кредитополучателя, като фактът, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви за него последици, съобразявайки разписаното в ЗПК, счита, че в настоящия случай застраховката не е следвало да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не следвало да бъде включена при изчислението на ГПР.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.

Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи сключването на договор за потребителски кредит №******** от **.**.**** г.; че същият е нищожен, поради противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата страна разпоредби на ЗПК.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за потребителски кредит №********/**.**.**** г., като това обстоятелство се установява от представените по делото писмени доказателства, а и по същество не се спори от страните. Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР 4 на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Именно на база извършването на проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор с оглед въведените от ищеца основания, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 48, 32 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Съдът намира, че начислената и дължима от потребителя застрахователна премия следва да се включи в ГПР при изчисляване на неговия размер. Според в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "********". Отделно от изложеното, по начина по който е разсрочено изплащането на застрахователната премия от страна на кредитора, както и видно от неговото съдържание, се обосновава изводът, че се заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, като въз основа на главницата по договора за потребителски кредит и изплатената застрахователна премия е формирана една обща главница, върху която се начислява лихва за забава.