Решение № 4249 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110205589 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на „,,***'' с управител Р.Р.К., действащо чрез процесуалния си представител адв.К. П. – САК, входирана в деловодството на СРС на 25.03.2025г .срещу Електронен фиш (ЕФ) сер.К № 9755048, издаден на 25.08.2024г от СДВР, с който на Дружеството на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Към Жалбата, освен Пълномощното, с което управителят на санкционираното Дружество е упълномощил адв.П. да представлява това Юридическо лице, е приложено и фотокопие на връчения на Дружеството Електронен фиш. Видно от съдържанието на това фотокопие на ЕФ, същият е с адресат „,,***'', без в него да е изрично упоменато, че санкцията се налага на управителя на Дружеството. Името на този управител дори не фигурира в съдържанието на ЕФ, който се обжалва.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на Жалбоподателя се явява, пледира за отмяна на атакувания ЕФ, т.к., както подробно е развито в Жалбата, същият налага глоба на ЮЛ, което е недопустимо. Настоява съдът да не приема представеният от АНО коригиран ЕФ. Претендира разноски според представения от нея Списък на разноските, кореспондиращ и с писмено доказателство за основанието и размера им – 400 лева за адвокатско възнаграждение според представения Договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие и в инкорпорираната в този Договор Разписка за плащането на сумата към момента на подписването му. Представен е и оригиналът на обжалвания ЕФ, връчен през м.март 2025г (на 14.03.2025г. според Разпечатката на ОПП – СДВР) на управителя на Дружеството.

Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител, но съдът взема предвид Становището, изготвено от гл.юрк.С.М., в което освен аргументи за действително извършено нарушение и законосъобразност на санкцията, иска се потвърждаване на обжалваният ЕФ като правилно и законосъобразно издаден.

Въз основа на събрания доказателствен материал – обжалваният ЕФ, представен на съда от Жалбоподателя, както и на представените с административно наказателната преписка 1 доказателства: разпечатка на информационната система на ОПП – СДВР относно регистрираните собственици/ползуватели на процесното МПС; автоматичният текстови запис върху снимката, създадена от АТСС в момента на установяване и регистриране на нарушението, свързаните с техническана годност на АТСС да установява и регистрира нарушения по чл.21 от ЗДвП на процесната дата, съдът намира за установено от фактическа страна, че действително, на 25.08.2024г в 13,50 часа в населено място – в гр.София, л.а.“,,***''“ с дк№ ,,***'', собственост на жалбоподателя „,,***'' се е движил по бул.Черни връх с установена от АТСС SITRAFFIC LYNX ERS 400 скорост от 72 км/ч след приспаднат толеранс от 3 %, с което е превишил с 22 км/ч разрешената от чл.21, ал.1 от ЗДвП разрешена скорост до 50 км/ч в населени места.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП - за превишаване от 21 до 30 km/h виновният водач се наказва с глоба 100 лв., а при приложение на чл.186, ал.4 от ЗДвП – собственика или регистрираният ползувател на превозното средство.

Не съществува законова възможност чрез ЕФ да се ангажира административнонаказателната отговорност на ЮЛ и да се накаже с наказанието глоба ЮЛ, защото: съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, респ. на ползвателя. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на юридическо лице може да бъде налагана единствено и само имуществена санкция, не и глоба. Съществена е разликата между глобата по ЗАНН и имуществената санкция по чл.83 от ЗАНН, макар и двете да имат санкционна природа. Глобата е административно наказание по смисъла на чл.13, ал.1, б.Б от ЗАНН и налагането му преследва целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, докато имуществената санкция – не е наказание, не е насочена пряко към осъществяване на целите по чл.12 от ЗАНН. В заключение: глоба не се налага на ЮЛ.

Това означава, че обжалваният ЕФ е неправилно адресиран до ЮЛ, вместо до физическото лице, изпълняващо длъжността управител на това ЮЛ. Налице е нарушаване на материалния закон – разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП – неправилно наказване с наказанието глоба на ЮЛ, което от своя страна е довело до нарушаване на процесуалния закон. Така обжалваният ЕФ се явява както неправилен, така и незаконосъобразен.

Съдът не кредитира приложената към административнонаказателната преписка разпечатка н а Електронен фиш (ЕФ) сер.К № 9755048, издаден на 25.08.2024г от СДВР, издаден за същото нарушение, на практика дублиращ по съдържание ЕФ, по повод на който съдът е сезиран и чийто оригинал процесуалният представител на жалбоподателя предостави на съда, с единствената разлика в наказателноотговорното лице: за разлика от процесния ЕФ, представената от АНО разпечатка е коригирана в духа на по-горе изнесеното: този нов ЕФ е насочен пряко към отговорността на физическо лице- така, както изисква закона, когато се налага глоба – изрично е вписано „Р.Р.К. – законен представител на фирма „,,***''“.

Съдът не приема представената от АНО с административнонаказателната преписка разпечатка на ЕФ с вписан адресат Р.Р.К. - като наказано с ЕФ лице, защото:

Съществена разлика между ЕФ и другите актове, с които властите могат да ангажират административнонаказателна отговорност или пък да налагат наказания (напр.АУАН, НП и т.н.) се състои в това,у че ЕФ се издава автоматично, без човешка намеса. Всяка човешка намеса опорочава процеса по издаване на ЕФ и следва автоматично да доведе до отмяната на такъв манипулиран ЕФ. Такава намеса в конкретния случай е налице: след като на 14.03.2025г. (според Разпечатката на ОПП – СДВР и разписката върху представения от адв.П. оригинал) АНО е връчил на представител на „,,***'' обжалваният ЕФ, по повод постъпилата в СРС Жалба срещу този ЕФ, от АНО е изискана цялата 2 административнонаказателна преписка, вкл и обжалваният ЕФ. Вместо да изпрати именно обжалваният ЕФ – с адресат ЮЛ, АНО е приложил ново, коригирано копие на ЕФ под същия номер, за същото нарушение, в което е вписал правилно административноотговорното лице, забелязал е обсъдената по-горе от съда неправилност и незаконосъобразност на ЕФ и е направил негоден опит да я поправи. Опитът е негоден, защото чрез самото предприемане на тези волеви човешки действия по повод вече създаден на 25.08.2024г ЕФ, който при това вече е връчен на 14.03.2025г., се нарушава автоматизма на създаване на ЕФ (който е определящ в случая).

На второ място, като се променя адресата на отговорността, се променя съществен елемент на нарушението – неговият субект; на практика се пристъпва към пререшаване на вече пререшен случай: вторият по време на съставяне акт следва да бъде игнориран;

На трето място – създава се хаос в документооборота: не случайно процесният ЕФ не е вписан в Справката-картон на водача Р.К. (обстоятелство, което би следвало да бъде отразено), а вместо това е отворена нова рубрика в системата на ОПП – СДВР с едно единствено нарушение – процесното, записано на Р.Р.К. – законен представител на фирма „,,***''.

Не на последно място - правото на защита: така, както е издаден приетитят сред доказателствения материал ЕФ, който се и обжалва, правото на защита е възникнало в полза на адресата, на субекта на отговорността. В този фиш изрично е вписано търговското дружество да е субект на отговорността и правилно Жалбата изхожда от негово име. За Р.К. такова право не е възниквало – в лично качество, като ФЛ, защото не е посочен в ЕФ като субект на отговорността. Затова и не му е връчван ЕФ – в лично качество. Като е предприел действия по корекция на порочно издаденият ЕФ, АНО е създал в информационната система на ОПП – СДВР (на л.16) запис, че на това ФЛ е издаден процесният ЕФ и му е наложена глоба 100 лева, която нсе още не е изпратена към НАП за събиране, поради обжалване. В желанието си да коригира порочно издаденият ЕФ, АНО неправилно е вписал: че ЕФ е издаден на Р.К.; че на Р.К. е наложена глоба в размер на 100 лева (а всъщност глобата е наложена на фирма, управлявана от него) и сумата от глобата все още не е изпратена за събиране към НАП – от ФЛ Р.К., само защото последният обжалва ЕФ, с който му е наложена – което също не е вярно: на Р.К. не е налагана глоба, не е ангажирана отговорността му и в случай, че бе пропуснал да обжалва, то НАП би събрала от него като ФЛ глоба, която не му е налагана. За да стане очевидна причината за горните съждения и отново във връзка със справедливостта и правото на защита: правото на жалба възниква за правния субект, чиито права и законни интереси са накърнени или поне поставени в опасност. След като не е изрично посочен като субект на отговорността, за ФЛ г-н Р.К. не е възникнало и правото на жалба, а евентуално подадената такава би се явила процесуално недопустима – като подадена от лице, което не е активно легитимирано за подаването й. В резултат на това, порочният ЕФ би влязъл в сила и органите на НАП биха насочили изпълнението – по събиране държавно вземане от ФЛ на основание глоба, която не е била налагана на това ФЛ. Абсурдността на описаната хипотеза би следвало да мотивира АНО да преустанови порочната практика по корекция на издадени (и дори връчени!) Електронни фишове – в която и да е тяхна част.

Предвид гореизложеното, въпреки че съдът намира, че действително с описаното в ЕФ МПС, собственост на Жалбоподателя, на процесните дата и място е извършено описаното в ЕФ административно нарушение, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, поради погрешно определен субект на нарушението.

Като намира Жалбата за основателна и предвид резултата на делото, претенцията на жалбоподателя, основаваща се на чл.63д, ал.1 от ЗАНН за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

3

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразно издаден Електронен фиш сер.К № 9755048, издаден на 25.08.2024г от СДВР, с който на Дружеството на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на ЮЛ „,,***'' е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР да заплати на на ЮЛ „,,***'' с ЕИК 205045318 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

За Решението да се съобщи на страните.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4