Решение № 15658 от 18.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15658 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110111112 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искове, предявени от „Ю.Б“ АД срещу И. Д. П..

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че срещу ответницата И. П., в качеството й на наследник на А.Р, е било образувано ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в рамките на което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на които било образувано изпълнително дело № 3153 от 2023 г., по описа на ЧСИ С.Я с рег. № 844 на КЧСИ. Твърди, че наследодателят на ответницата - А.Р, е ползвала банков кредит, съгласно сключен с ищеца договор за кредит № МК*****, като на 29.10.2021 г. е преустановила плащането на дължимите вноски по същия, поради което ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем и изпратил на А.Р покана за доброволното му изпълнение. Ищецът установил, че последната е починала и е оставила за свои наследници ответницата И. П. и Б.К, като за последния бил налице отказ от наследството, оставено му от А.Р. С оглед предходното ищецът твърди, че всички права и задължения от наследствената маса на А.Р преминали върху ответницата И. П.. Счита, че с поканата за доброволно изпълнение, връчена на ответницата на 28.09.2022 г. при отказ да се запознае със съдържанието й, съгласно 44, ал. 1 ГПК, същата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, респективно, считано от тази дата вземанията по договор за кредит № МК***** били обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът имал следните вземания към ответницата по договора за кредит, сключен от наследодателя й: сумата в размер на 2084,19 лева- дължима главница за периода 29.10.2021 г.-09.11.2022 г., 9,94 лева – възнаградителна лихва за периода 29.10.2021 г. - 28.09.2022 г., 118,83 лева – мораторна лихва за периода 29.10.2022 г. - 09.11.2022 г. Посочва, че след получаване на поканата от страна на ответницата не е последвало възражение относно наследственото правоприемство осъществено с наследодателя й А.Р, като такова не било налице и след образуване на изпълнителното дело. В тази връзка ищецът счита, че ответницата 1 е приела наследството на починалата А.Р, чрез конклудентни действия, поради което същата отговаряла към ищеца за обявените за предсрочно изискуеми задължения по договор за кредит № МК*****. Посочва, че с подадени от ищцата молби от 27.02.2023 г., от 01.03.2023 г. и от 10.05.2023 г., които се намирали между кориците на изпълнително дело № 2529 от 2022 г., по описа на ЧСИ С.Я, чиито предмет на вземания били по друг договор за кредит, сключен между ищеца и наследодателя на ответницата, се установявало, че е налице конклудентно приемане на наследството на починалото лице, доколкото с посочените молби се искало вдигане на запор на банковите сметки в „Обединена българска банка“ АД. Твърди, че в молбата от 10.05.2023 г. изрично било посочено, че И. П. е останала единствен наследник на А.Р, след като синът на починалото лице е направил отказ от наследство, с оглед което счита че било налице изрично приемане на наследството. Навежда твърдения, че доколкото ищцата е останала недоволна от вдигнатия на 17.03.2023 г. частично запор на банковите й сметки, то на 25.08.2023 г. същата е направила формален отказ от наследството на А.Р, като единствената й цел била вдигането на наложените върху банковите й сметки запори и избягване на принудително изпълнение за вземанията на ищеца. Поддържа, че освен изброените по-горе действия, за изричното приемане на наследството свидетелствали и разпоредителните действия на ответницата с наличните по банковите сметки парични средства на починалото лице, които на 14.10.2021 г. същата изтеглила в брой от АТМ устройство. Твърди, че отказът е недействителен и не е произвел действие, доколкото към датата на неговото вписване в книгата на съда по чл. 49 ЗН ответницата вече била приела наследството на починалото лице А.Р. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на осъществения от ответницата отказ от наследство поради наличието на предходно приемане на наследството с конклудентни действия, както и да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми: сумата в размер на 2084,19 лева- дължима главница по договор за кредит №МК***** за периода 29.10.2021 г.-09.11.2022 г., 9,94 лева – възнаградителна лихва за периода 29.10.2021 г. - 28.09.2022 г., 118,83 лева – мораторна лихва за периода 29.10.2022 г. 09.11.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва като недоказани ищцовите твърдения за нищожност – абсолютна симулация на отказа от наследство на починалото лице А.И.Р, поради това, че същият бил извършен формално от ответницата, за да бъде възпрепятствано удовлетворението на кредиторовите претенции, както и че липсвала воля на ответницата за отказа, като в този смисъл твърди обратното и посочва, че процесният отказ е вписан в особената книга на съда под № 1673/25.08.2023 г. Оспорва като неоснователен конститутивния иск по чл. 56 ЗН, доколкото целта на същия бил да се защити интереса на кредитора, като не се позволи на длъжника да намали имуществото, от което кредиторът му би могъл да се удовлетвори, в конкретния случай в наследството на А.Р не били включени никакви активи. Оспорва и установителните искове предявени по реда на чл. 422 ГПК, с аргумент, че с извършения отказ от наследство ищцата е загубила качеството си на наследник на починалия длъжник с обратна сила. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени за разглеждане са установителни искове с правно основание чл. 26, 2 ал. 2, предл 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Доколкото производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44 ЗЗД има преюдициално значение относно предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, първо ще бъде разгледан именно искът за прогласяване нищожността на отказа от наследство,извършен от ответницата.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че отказът от наследство, извършен от ответницата И. П. на 25.08.2023 г., е нищожен на сочените в исковата молба основания, а именно, че същият е направен след като същата е приела наследството с конклудентни действия, т.е. да установи извършване от ответницата на действия, с които същата е приела наследството на починалата А.Р.

По делото не се спори, а и от представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А.И.Р, ЕГН: ********** е починала на 03.10.2021 в гр. София.

От представената по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, 35 състав справка в регистъра на населението за лицето А.Р се установява, че лицето Б.К е син на починалата, а ответницата – нейна майка.

Представено е съдебно удостоверение с изх. №18022/01.11.2021 г., издадено от Софийски районен съд, 83 състав, от което се удостоверява, че Б.В.К, ЕГН:

8811166754 на 27.10.2021 г. е подал заявление, въз основа на което е образувано гр.д.

№*****/2021 г. по описа на СРС, с което същият се отказва от наследството на наследодателя си А.И.Р, ЕГН: **********, починала на 03.10.2021 г. Установява се, че отказът е вписан в специалната книга на съда под №1998/01.11.2021 г.

Като доказателство е представено заявление за отказ от наследство от 14.08.2023 г., подадено от И. Д. П., ЕГН: **********, с което същата заявява, че се отказва от оставеното от А.Д.П. наследство, като е представено и удостоверение с изх.

№70875/25.08.2023 г., от което се установява, че отказът от наследство е вписан в специалната книга на съда под №1673/25.08.2023 г.

В подкрепа на твърденията на ищеца за осъществено приемане на наследството от ответницата, като доказателства по делото са представени и приети следните документи: покана за изпълнение с изх. №44825/13.09.2022 г. от „Ю.Б“ АД до И. Д. П., с която банката уведомява ответницата, че поради забава в плащанията по договор за кредит МК*****, кредитна сделка 4777727 вземанията на „Ю.Б“ АД по цитирания договор за кредит се обявяват за изцяло предсрочно изискуеми.

Представена е и разписка от 28.09.2022 г. за връчване от призовкар при ЧСИ С.Я на И. Д. П. на посочената покана за изпълнение, в която е отразено следното: „На адреса книжата са предоставени на лицето, което се запозна с тях, но отказа да ги приеме и подпише. Лицето живее на ул. „5002-ра“, бл. 4, където бяха представени документите след направена справка. Преди това са посетени адреси в гр. София, кв.

Симеоново и „Враждебна“, където има ул. „5-та.“

Като писмено доказателство по делото е прието и заявление, подадено на 28.02.2023 г. от адв. Г. В., в качеството й на пълномощника И. П., по изп.дело №2259/2022 г. по описа на ЧСИ Якимов, в което се сочат здравословните проблеми и финансовото състояние на длъжника, като е отправена молба да бъде вдигнат наложения запор върху банковата сметка на И. П. в Обединена българска банка.

Представено е заявление, подадено на 10.05.2023 г. от адв. Г. В., в качеството й на пълномощник на И. Д. П., по изп.дело №2529/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я, в което се 3 сочи, че по изпълнителното дело е наложен запор върху банковата сметка на доверителката й в „ОББ“. Посочени са здравословните проблеми и финансовото състояние на лицето И. П.. Сочи се, че наложеният запор й пречи да тегли пенсията и социалната си помощ от банкомат, което в нейния случай представлявало огромно затруднение. Посочено е, че И. Д. П. се е оказала в ролята на длъжник след смъртта на дъщеря си и отказа от наследство на внука си. Отправена е молба да бъде вдигнат запора върху вземанията на И. Д. П. от банковата й сметка на ОББ, за а може да тегли пенсията си от банкомат.

Като доказателство по делото е прието и извлечение от сметка за сметка с IBAN:

****** с титуляр А.И.Р, от което се установява, че на 14.10.2021 г. от банкомат е изтеглена сумата в размер на 370 лева.

По искане на ищеца „Ю.Б“ АД съдът е допуснал и на основание чл. 176 ГПК даване на обяснения от страна на ответницата И. Д. П.. В открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. същата се яви лично в съдебно заседание, като при изпълнение на процедурата по чл. 176 ГПК ответницата признава, че с А.Р са живели заедно на адрес: гр. София, ул. „5002-ра“, бл. 4, ет. 2, ап. 5. Същата отрича да е теглила налични суми от банковата сметка на дъщеря си А.Р.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Приемането на наследство представлява изрично или мълчаливо изразяване на съгласие за придобиване на правата и поемане задълженията на наследодателя от страна на лице, на което законът дава право на наследяване, като същото е неотменим акт (така определение №315 от 23.06.2015г. по ч.гр.д.№3092/2015г. на I г.о. на ВКС), независим от начина, по който е извършено.

Приемането на наследството, независимо дали по закон или по завещание, се извършва по реда, указан в чл. 49 ЗН - изрично, с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, и вписването му в особената книга на съда, или мълчаливо - когато облагодетелстваното лице извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.

Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 ЗН мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството на наследник. Действията могат да са различни, като законът предоставя на съда за всеки конкретен случай да прецени доколко те предполагат волята на наследника да приеме наследството (в този смисъл Решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК).