Решение № 3402 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА Д. при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д. Административно наказателно дело № 20251110209609 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Ц. М. З., ЕГН **********, с която оспорва наказателно постановление /НП/ № 20/02.06.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ.

В жалбата са изложени съображенията на въззивника за отмяна на оспореното НП.

Оспорват се констатациите в атакувания санкционен акт. Изразява се несъгласие с изводите на наказващия орган във връзка с медицинската документация по случая. Акцентира се, че жалбоподателят е направил всичко, което е следвало по отношение на случая, за който му е наложена глоба, като се отричат твърденията на наказващия орган във връзка с описаното нарушение. Моли се за отмяната на оспореното НП, претендират се разноски.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Д. П.. В становището си по същество адв.

П. твърди, че вменено нарушение е противоречиво описано в АУАН и НП. Посочва, че жалбоподателят З. в качеството си на лекар-специализант не е годен субект на административнонаказателна отговорност за конкретния случай, понеже отговорността за евентуално настъпили медицински усложнения е на първия дежурен лекар, т. к. това е ръководителят на лекарския екип, който е на смяна. Моли съда да отмени оспореното НП и да присъди в полза на жалбоподателя разноски.

Въззиваема страна – ИД на ИАМН, редовно призованата не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който пледира в подкрепа на оспореното НП, като счита същото за законосъобразно и правилно. Моли съда да потвърди атакуваният санкционен акт, като акцентира, че вмененото нарушение безспорно се доказвало от липсата на записи за 1 провеждани изследвания, което обосновавало извода на АНО, че в случая не била осигурена качествена медицинска услуга. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Депозирани са писмени бележки, в които се излагат подробни аргументи на въззиваемата страна относно правилното и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното физическо лице в качеството му на лекар-специализант, давал дежурство на процесната дата в сградата на „СБАЛАГ – ***“ ЕАД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.05.2024 г., пациентката С. К. А. (бременна за втори път) посетила КДБ/СО на „СБАЛАГ – ***“ ЕАД в гр. София поради болки в областта на корема. А. била прегледана и приета в лечебното заведение с диагноза „лъжливо раждане“.

Към 01:55 часа на 28.05.2024 г., дежурството в болничното заведение вече било поето от нощен дежурен екип, към който бил определен и жалбоподателят в качеството му на лекар-спецаилизант АГ. Около посочения час, пациентката А. се оплакала от засилващи се болки в областта на корема, поради което била своевременно прегледана от специализанта – д-р З., който бил повикан от дежурен акушер – В. Н. (част от нощният дежурен медицински екип). Д-р З. извършил необходимият преглед, констатирал, че пациентката е в добро общо състояние и изписал съответна терапия относно изпитваните от А. болки.

Към 05:10 часа на 28.05.2024 г., болките на А. се усилили значително, поради което била преведена в реанимационна зала (РЗ), уведомен бил (от д-р З.) вторият дежурен на нощния екип, който е бил на смяна на процесната дата – д-р Н. И. П.-Ч.. Била назначена терапия с вливания на глюкоза. На същата дата, към 05:50 часа, д-р П.-Ч. извършила ултразвукова диагностика (УЗД), при която установила наличие на невитален плод у бременната, който бил без сърдечна дейност. За да бъде спасен животът на А. било извършено спешно цезарово сечение за отстраняване на плода.

След постъпила жалба № 96-00-602/08.07.2024 г., от близък на пациента С. А. – Д. Е. А. била назначена проверка по случая, били снети писмени сведения и обяснения от дежурният нощен екип на смяна за периода 27/28.05.2024 година. Били назначени съответните допълнителни експертизи на медицинската документация. За проверката е съставен констативен протокол № КП-20/17.01.2025 г., в който било констатирано, че действията на др Ц. З. не отговаряли на стандартите за качество на медицинската помощ.

На 26.02.2025 г., в присъствието на д-р З. в качеството му на нарушител и на двама свидетели при съставяне на акт за установяване на административно нарушение, свид. д-р А.

А., на длъжност гл. инспектор в дирекция КМДПП при ИАМН, съставила на З. АУАН № А45/26.02.2025 г., в който приела, че последният е извършил административно нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който текст „Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта „качество на медицинската помощ“. Актът бил предявен на д-р З., който го подписал без да отправя възражения, като отново срещу подпис му бил връчен и препис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, д-р З. депозирал писмени възражения срещу твърденията в АУАН.

На 02.06.2025 г., при пълно споделяне на фактическите и правни изводи, изпълнителният директор на ИАМН, издал обжалвания акт – наказателно постановление № 20/02.06.2025 г., с което на основание чл. 229, ал. 1 ЗЗ, наложила на д-р Ц. З. глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от същия закон.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а 2 именно: гласните – показанията на свид. А. Ц. А., свид. Любомир Д. и писмените – констативен протокол, писмени сведения и обяснения, заповеди за компетентност, жалба от Д. А., правилник за организация и дейността на дежурните екипи в СБАЛАГ „***“ ЕАД (Правилник/ Правилник за работа); останалата писмена медицинска документация съдържаща се в кориците на делото и административнонаказателната преписка.

Съдът се довери на изложеното от актосъставителя – А. А.. Показанията и са обективни, подробни и изясняват в пълнота обстоятелствата около извършената проверка, възприетото от нея в кръга на служебните задължения. Разказът на свидетеля е информативен относно начинът, по който би следвало да се организира работата в процесното лечебно заведение, което се подкрепя и от съдържанието на приетия като писмено доказателство по делото правилник. Съдът даде вяра на показанията на свид. А., доколкото способстват за изграждането на правно релевантната фактическа обстановка.

На следващо място, съдът даде вяра и на показанията на свид. д. Д., който макар и да се е запознал с медицинската документация след съставянето на АУАН, го е сторил преди издаването на НП. Показанията на свид. Д. се ценят от настоящия съдебен състав като обективни, непредубедени и логични, но са и съответни на приложената медицинска документация и изцяло подкрепени от приобщеният към доказателствената маса правилник.

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетелите в хода на съдебното следствие. Съдът не използва при изграждането на фактическите си изводи документацията свързана с изследванията на пациента, доколкото за това са необходими специални знания от една страна, а от друга същата няма пряко отношение към предмета на настоящото производство с изключение на декурзус, сочещи състава на екипа на смяна в посочения ден.

Доказателствената маса еднозначно подкрепя гореизложената фактическа обстановка, същата не съдържа противоречия относно подлежащите на доказване обстоятелства.

Впрочем между страните не съществува спор относно фактите, а възникналият такъв се отнася до професионалната дейност на участниците в нощното дежурство, вкл. специализантът – част от състава му и настоящ жалбоподател. Поради изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи по-детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, депозирана е в законоустановения четиринадесетдневен срок. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на настоящото административнонаказателно производство. а първо място, следва да се посочи, че АУАН е съставен, а НП издадено от правоимащи и компетентни органи. Видно от приложените заповеди за компетентност, свид. А. А. е оправомощена да съставя АУАН във връзка с констатирани нарушения по Закона за здравето, докато НП по този закон се издават от Изпълнителния директор на ИАМН, каквото качество Иванка Динева притежава към датата на издаването на санкционния акт. При съставяне и издаване на АУАН И НП са спазени предвидените в закона срокове.

Констатираното процесуално нарушение, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на процесното НП се състои в това, че описаното и вменено като нарушение на жалбоподателя, всъщност не представлява такова. В случая още при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАНН, като липсва каквото и да е 3 описание на нарушение, както и липсва посочване на законовите разпоредби, които да са били нарушени. Този порок е пренесен в НП, доколкото фактическите и правни изводи от акта са дословно изложени в текста на наказателното постановление, като по този начин е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. Изводът за изложеното следва от самата разпоредба на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ, която актосъставител и наказващ административен орган са възприели за нарушена. Всъщност, в цитираната разпоредба липсва какъвто и да е състав на административно нарушение, като бланкетното посочване, че е нарушен текста на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ в частта „качество на медицинската помощ“ следва да бъде запълнено с разяснение в какво се състои коментираното „качество на медицинската помощ“, което не е осигурено. Посочените принципи „своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“ представляват основни, ръководни начала за осъществяване на визираната правнорегламентирана дейност – предоставяне на медицинска помощ. Съгласно чл. 79 ЗЗ - медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а съгласно чл. 80 ЗЗ, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Следователно, за да е налице коректно, ясно и точно описание на нарушението, вменено на жалбоподателя следва в АУАН и НП да е посочено кои точно медицински стандарти или добри медицински практики е следвало да приложи жалбоподателят при прегледа на пациента А.. Така описаното нарушение както в АУАН, така и в НП е до такава степен неясно, че безспорно нарушава правото на жалбоподателя да разбере за какво точно деяние е обвинен по административен ред.