Определение № 23049 от 23.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23049 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110103030 по описа за 2026 година

С определение № 2897/23.01.2026 г. по адм. дело № 669/2026 г. по описа на Административен съд – София-град производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Производството по адм. дело № 669/2026 г. по описа на АССГ е образувано по жалба с характер на искова молба на В. Д. П. срещу Институт по философия и социология – БАН, с която е поискано да бъде обявена нищожността на Заповед № ЛС-04-723/10.12.2025 г. и Уведомление № ЛС-04-722/10.12.2025 г., издадени от директора на Института по философия и социология – БАН, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, като се твърди, че представляват административни актове, постановени в противоречие с влезли в сила съдебни решения.

С определение № 2897/23.01.2026 г. АССГ е приел, че спорът има трудовоправен характер и подлежи на разглеждане по реда на ГПК.

След изпращане на делото по подсъдност Софийският районен съд е оставил исковата молба без движение с указания ищецът да уточни дали предявява иск по чл. 344, ал. 1 КТ или поддържа искането си за прогласяване нищожността на заповедта, както и да формулира съответен петитум.

В изпълнение на дадените указания ищецът е депозирал уточняваща молба, а впоследствие и поправена искова молба, с които изрично е заявил, че поддържа първоначално предявения иск по чл. 177, ал. 2 АПК за прогласяване нищожността на Заповед № ЛС-04-723/10.12.2025 г. и Уведомление № ЛС-04-722/10.12.2025 г., като административни актове, постановени в противоречие с влезли в сила съдебни решения.

Въпреки дадените указания ищецът не е предявил иск по чл. 344 КТ, а последователно поддържа, че защитата му следва да бъде осъществена по реда на АПК.

Настоящият състав намира, че предметът на спора следва да бъде определен съобразно изложените от ищеца фактически твърдения и заявения петитум, а не въз основа на правната квалификация, възприета от изпращащия съд. В случая ищецът не претендира 1 признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна, възстановяване на работа или присъждане на обезщетение по чл. 344 КТ, а единствено иска съдът да упражни правомощие по чл. 177, ал. 2 АПК, като прогласи нищожността на два акта, които според него представляват индивидуални административни актове. Настоящият съд не може служебно да трансформира заявения иск по чл.177, ал.2 АПК в иск по чл.344 КТ, тъй като това би означавало изменение на предмета на делото, което принадлежи единствено на ищеца.

Доколкото АССГ е приел, че спорът е трудов, а настоящият състав приема, че е сезиран с иск по чл.177, ал.2 АПК, е налице спор относно компетентността за разгледане така предявения иск.

По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде повдигнат спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5 АПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3030/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.

ПОВДИГА спор за подсъдност между СРС и АССГ пред състав от трима представители на ВКС и двама представители на ВАС относно компетентността за разглеждане на искова молба на В. Д. П. срещу Институт по философия и социология – БАН .

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на ВКС за сформиране на състав по смисъла на чл. 135, ал.

5 АПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2