Решение № 4319 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4319 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110160653 по описа за 2022 година

Предявен е от ищеца И. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***********, чрез адв. В. Ч., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, че ищецът И. Д. Д. не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: 1532,32 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 10.07.2012 г., ведно със законна лихва от 12.02.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, 771,90 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2012 г. до 18.10.2013 г., 200,12 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 19.10.2013 г. до 28.01.2014 г., 50,09 лв. – държавна такса и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът И. Д. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7672/2014 г. по описа на СРС, 66 състав, издаден в полза на първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, срещу ищцата е било образувано изпълнително дело № 20158500400038 по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850, като вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран като взискател по делото. Поддържа се, че изпълнителното производство е образувано за събиране на следните суми: 1532,32 лв. – главница, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за потребителски кредит от 10.07.2012 г., ведно със законна лихва от 12.02.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, 771,90 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2012 г. до 18.10.2013 г., 200,12 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 19.10.2013 г. до 28.01.2014 г., 50,09 лв. – държавна такса и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. След като изпълнително дело № 20158500400038 е било прекратено по право на 19.01.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, „Кредит Инкасо 1

Инвестмънт БГ“ ЕАД е образувало срещу И. Д. Д. ново изпълнително дело № 20228500400788 по описа на ЧСИ Александър Бизов за принудителното събиране на горепосоченото вземане. Ищцата твърди, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, са погасени поради изтекъл 5-годишен давностен срок, през който взискателят не е предприемал валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. В тази връзка се посочва, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността, се състояло в налагане на запор на банкови сметки на длъжника и налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на 19.01.2015 г. Излага съображения, че след тази дата, в период от пет години, не са извършвани действия, годни да прекъснат давността, поради което процесните вземания са се погасили по давност на 19.01.2020 г. Посочва, че взискателя е изпращал съобщения за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, но нито един от така насрочените описи не е извършен, тъй като всички съобщения са изпращани на грешен адрес, а и взискателят не е заплатил дължимите към ЧСИ такси за извършването на тези описи. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, който оспорва иска при възражения, че по процесното изпълнително дело са предприемани и искани изброени в отговора изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно приложимия 5-годишен давностен срок за процесните вземания. Поддържа, че всяко искане на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва давността, като бездействието на съдебния изпълнител е ирелевантно, включително и насрочването на опис на движими вещи, макар и да не е извършен. Излага съображения, че в периода от образуване на изпълнителното производство на 12.01.2015 г. до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност, тъй като са били приложими разрешенията, дадени в ППВС 3/18.11.1980.

Ответникът твърди, че след 26.06.2015 г. е следвало да се прилага ТР № 2/26.06.2015 г., като в съответствие с него са били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените по делото преписи на изп. дело № 20158500400038 и 20228500400788 по описа на ЧСИ Александър Бизов, че в полза на първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца И. Д. Д. е издаден изпълнителен лист от 11.12.2014 г. по ч.гр.д. № 7672/2014 г. по описа на СРС, 66 с-в въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумите: 1532,32 лв. – главница, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за потребителски кредит от 10.07.2012 г., ведно със законна лихва от 12.02.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, 771,90 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2012 г. до 18.10.2013 г., 200,12 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 19.10.2013 г. до 28.01.2014 г., 50,09 лв. – държавна такса и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за прехвръляне на вземания от 10.01.2017 г. се установява, че вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, като за извършената цесия ищецът е надлежно 2 уведомен.

На 12.01.2014 г. първоначалният кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело № 20158500400038 по описа на ЧСИ Александър Бизов. С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ без да е посочил изпълнителен способ.

На 22.01.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца – „Билдконсулт 2010“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, връчено на 24.01.2015 г.

На 22.01.2015 г. са изпратени запорни съобщение до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца.

На 10.01.2017 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за насрочване на опис на движими вещи за дата 07.02.2017 г., за която липсват данни да е връчена на длъжника, както и да е извършен описът.

Въз основа на молба с вх. № 3882/07.03.2017 г. ответникът, в качеството си на цесионер е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в която молба е направено искане за насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 18.05.2017 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за насрочване на опис на движими вещи за дата 06.06.2017 г., за която липсват данни да е връчена на длъжника, както и да е извършен описът.

На 24.07.2018 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за насрочване на опис на движими вещи за дата 28.08.2018 г., за която липсват данни да е връчена на длъжника, както и да е извършен описът.

На 25.09.2019 г. ответникът като взискател е подал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 26.09.2019 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за насрочване на опис на движими вещи за дата 21.11.2019 г., за която липсват данни да е връчена на длъжника, както и да е извършен описът.

На 21.01.2021 г. ответникът като взискател е подал молба с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника.

На 05.03.2021 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца – „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, връчено на 15.03.2021 г., в отговор на което работодателят е отговорил, че ще прави удръжки от работната заплата.

С постановление от 20.05.2021 г. изпълнително дело № 20158500400038 по описа на ЧСИ Александър Бизов е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е вдигнат наложения запор върху трудово възнаграждение на длъжника.

На 29.08.2022 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело № 202285000400788 по описа на ЧСИ Александър Бизов.

С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и е посочил изпълнителен способ – опис на движими вещи.

На 13.10.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца – „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, връчено на 14.10.2022 г., в отговор на което работодателят е отговорил, че ще прави удръжки от работната заплата.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането 3 след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.