Определение № 82 от 12.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Ловеч, 09.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ИВАН И.

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело № 20244300600044 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.243,ал.7 и 8 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постъпила е частна жалба от адвокат Радослав Монов,като защитник на И. Т.,Л. И. и К. Д.,в която сочи,че по ДП 55/2023 по описа на РУ Л. тримата жалбоподатели са привлечени в качеството на обвиняеми, с оглед на което са надлежна страна, която може да обжалва постановеното определение на Л.ския Районен съд /РС/ по ЧНД № 370/ 2023 год. от 06.12.2023 год., което считат за неправилно и незаконосъобразно, а отмененото Постановление от 08.11.2023 г. на прокурор при РП Ловеч, ТО- Троян за прекратяване на ДП 55/2023 по описа на РУ Л. за правилно и законосъобразно.

На първо място не може да се установи доколко безспорно е установена фактическата обстановка и въз основа на кои доказателства, тъй като между гласните такива са налице съществени противоречия.

На следващо място наблюдаващият прокурор правилно е посочил в постановлението за прекратяване, че доколкото е имало действия спрямо двамата пострадали, то е в следствие на тяхно нападение, като първоначално А. А. с вербална и физическа агресия е нападнал част от присъстващите, което довело до опит да бъде успокоен и изведен от заведението, а в последствие се включил и К. М., който е ударил управителката и взел шише, с 1 което нападнал друг от присъстващите,което непосредствено нападение довело до реакция спрямо него. По никакъв начин нито един от обвиняемите не е предизвикал или нападал някого от пострадалите,а самите обвиняеми, както и управителката на заведението са станали жертва на нападение, вероятно провокирано от изпитото количество алкохол от пострадалите, което не ги е спряло да нападнат и дъщерята на братовчед си, въпреки близките им отношения. Правилно представителят на прокуратурата е приел на първо място липсва умисъл за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

4 от НК, доколкото действията са на обвиняемите са в отговор на отделни нападения спрямо различни лица в кратък период от време от страна на пострадалите, на които действия те са се опитали единствено да се защитят, като активната страна са били на първо място А. А., който става и се отправя към масата на обвиняемите с нападки и агресия, а след неговото извеждане К.

М. напада управителката и се опитва да удари обв. Д., а в последствие и самия А. А.. Отделно от горното правилно е прието, че за процесното престъпление се търси наказателна отговорност по тъжба на пострадалия.

На следващо място неправилно и незаконосъобразно е прието, че са налице хулигански подбуди за действията на обвиняемите, тъй като правото на самозащита е основно право, което не следва да се ограничава по никакъв начин, когато е в необходимите предели, както е в случая. Наред с това неправилно първоинстанционния съд приема, че с оглед мястото на действие са налице хулигански подбуди, като дори хипотетично да приемем, че обвиняемите са осъществили действия спрямо пострадалите в отговор на тяхно нападение, то подбудите не са им хулигански, а чисто самозащитни, доколкото безспорно се установява, че е възникнал конфликт единствено и само в следствие на провокативно и нападателно поведение от страна на всеки един от пострадалите. Не следва да се приема.че са налице хулигански подбуди с оглед мястото на случката, както и на присъстващите, доколкото по този начин се смесват хулиганските действия със самите подбуди. В случая не следва да се приема, че са налице хулигански подбуди, доколкото поведението на обвиняемите не е инспирирано от такива, те единствено се опитват да се защитят, като между отделните пострадали и тях е възникнал преди това конфликт. Действията по усмиряване на пострадалите от страна на обвинямите са заради нападение спрямо тях и тези действия не следва да се приемат, че са по хулигански подбуди, тъй като са насочени срещу конкретни 2 нападатели, които се опитват да въздействат върху здравето и достойнството им. Те не са насочени срещу произволно появили се хора, а срещу лица, които са ги нападнали и са извършвали непосредствени действия спрямо тях и близките им.

По изложените съображения молят Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да отмени обжалваното определение на Л.ския Районен съд, постановено по ЧНД № 370/ 2023 год. на 06.12.2023 год. и потвърди Постановление от 08.11.2023 г. на прокурор при РП Ловеч, ТО- Троян за прекратяване на ДП 55/2023 по описа на РУ Л. за правилно и законосъобразно, доколкото може да се проведе защита на интересите на пострадалите по частноправен ред, алтернативно да се върне делото за изясняване на фактическата обстановка.

Постъпил е отговор на частна жалба от адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия - Плевен. Съдебен адрес: гр. Плевен, улица „Димитър Константинов" № 16, етаж 2, офис 6.

В качеството му на повереник на пострадалите А. Ю. А. с ЕГН **********, адрес: село Д., община Л., улица „----------" № 37 и К. И. М. с ЕГН **********, с адрес: село Д., община Л., улица „***" №9.

В отговора сочи,че получил частна жалба по горепосоченото дело подадена от процесуалния представител адв. Радослав Монов на обвиняемите И. И. Т., Л. И. Т. и К. В. Д. по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР - Л., по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч против определение № 332/ 06.12.2023г. по ЧНД № 370/ 2023г. по описа на Районен съд - Л..

Сочи,че с определение № 332/ 06.12.2023г. по ЧНД № 20234320200370/ 2023г. по описа на Районен съд - Л. е отменено като незаконосъобразно постановлението издадено на 08.11.2023г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР - Л., по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч.

Счита,че определение №332/06.12.2023г.по ЧНД №20234320200370/ 2023г. по описа на Районен съд - Л. е правилно, законосъобразно, правно мотивирано и не на последно място по значение справедливо.

След като се запознал с частната жалба на процесуалния представител 3 на обвиняемите И. И. Т., Л. И. Т. и К. В. Д. по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР - Л., по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч против определение № 332/ 06.12.2023г. по ЧНД № 20234320200370/ 2023г. по описа на Районен съдЛ.,счита, че същата е незаконосъобразна, неоснователна и необоснована, поради което моли ЛОС, да остави горепосочената частна жалба без уважение.

Съображенията му за това становище са следните:

Първоинстанционният съд в своето определение № 332/ 06.12.2023г. по ЧНД № 20234320200370/ 2023г. по описа на Районен съд-Л. напълно правилно, обосновано и законосъобразно приема, че с оглед събраните доказателства по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР-Л., по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч се установява нанесена лека телесна повреда на двамата пострадали с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 4 предл. 3 във вр. с чл.

130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно нанесена от обвиняемите лека телесна повреда на повече от едно лице. Също така първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно приема, че с оглед събраните доказателства по горепосоченото досъдебно производство се установява нанесена телесна повреда на двамата пострадали К. И. М. и А. Ю. А. с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.

2 от НК, тъй като нанасянето на телесните повреди на две лица на публично място и то от четирима извършители на деянието, по начина по който са извършили самото деяние, безусловно показва абсолютно незачитане на законовия ред в Република България и се явява явно неуважение към обществото.

Твърденията описани в горепосочената частна жалба, че няма налице извършено деяние от обвиняемите, за което са били привлечени като обвиняеми, тъй като липсва умисъл в извършените от тях неправомерни действия спрямо пострадалите К. И. М. и А. Ю. А., както и се твърди, че обвиняемите са действали при условията на самозащита, не кореспондира по никакъв начин със събраните писмените и гласни доказателства по делото.

Липсва медицинска документация, от която да се установи, че на обвиняемите са причинени телесни повреди, както и липсват доказателства, 4 от които да се установи, че пострадалите са нанесли побой върху обвиняемите и вследствие на това обвиняемите са нанесли телесните повреди на двамата пострадали.

Предвид горното не е нито логично, нито обосновано, да се приеме, че няма умисъл в нанесените от обвиняемите на пострадалите телесни повреди, както и неправилно и необосновано е да се приеме, че е налице самозащита от страна на обвиняемите.

На следващо място не може да се приеме, че е налице самозащита от обвиняемите, тъй като те са били с по - голяма численост, а именно четирима извършители на телесните повреди срещу двамата пострадали К. И. М. и А.

Ю. А.. Правилен е изводът на съда, че независимо от причината за възникналия спор в конкретния случай е налице деяние с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.

20, ал. 2 от НК, тъй като нанасянето на телесни повреди на две лица на публично място и то от четирима извършители на деянието на обществено място пред множество хора, по начина по който са извършили самото деяние, безусловно показва абсолютно незачитане на законовия ред в Република България и се явява явно неуважение към обществото.

Доводите описани в частната жалба, че действията на обвиняемите Р.

М., И. Т., Л. И. и К. Д. са били единствено с цел усмиряване и самозащита спрямо пострадалите А. А. и К. М., категорично не кореспондира със събраните доказателства по делото. От приложената медицинска документация и от изготвената съдебно - медицинска експертиза се установява, че на А. А. са причинени разкъсно - контузии рани и кръвонасядания по лицето, счупена дясна скулна кост и счупване на стена на горночелюстния синус, които наранявания са сериозни по своя характер и са могли да доведат до още по - сериозни здравословни последици за пострадалия А.. От приложената медицинска документация и от изготвената съдебно - медицинска експертиза се установява, че на пострадалия К. М. са причинени порезни рани по главата, разкъсно - контузна рана на горната устна, охлузвания и кръвонасядания на лицето, които наранявания е можело също да доведат до още по -сериозни здравословни последици за пострадалия М..

Следователно твърденията в частната жалба за самозащита от страна на 5 обвиняемите не се подкрепя нито от събраните доказателства, нито от правната логика.

5.За престъплението с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл.130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и с оглед установената фактическа обстановка по конкретния казус категорично не е необходимо предварително да е възникнал умисъл в обвиняемите, за да е налице от субективна страна извършването на състава на визираното престъпление.

С оглед на гореизложеното, счита, че частната жалба подадена от процесуалния представител на обвиняемите И. И. Т., Л. И. Т. и К. В. Д. по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР - Л., по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура Ловеч против определение№ 332/ 06.12.2023г. по ЧНД № 20234320200370/ 2023г. по описа на Районен съд-Л. е незаконосъобразна, неоснователна и необоснована, поради което моли ЛОС, да остави горепосочената частна жалба без уважение.

Въззивната инстанция,като съобрази събраните по делото доказателства,възраженията в процесната жалба,отговора на същата, приема жалбата за подадена в законно установения срок,но разгледана по същество като неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Досъдебно производство №55/2023г е образувано за престъпление по чл.131,ал.1,т.4,предл.3,във в-ка с чл.129,ал.2 от НК.