Решение № 130 от 27.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 41/ 11.04.2024г. по т. д. №117/2023г. ОС- Плевен е осъдил: на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 и чл. 51, ал.2 ЗЗД ЗК “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с ЕИК ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1, представлявано от изпълнителните директори Т. Д. Т. и Б. Г. И., да заплати на В. А. С., ЕГН**********, адрес с.Горна Митрополия, обл. Плевен, **********, чрез адв. Н. М. от ПлАК, със съдебен адрес гр Плевен, ул.“Ресен“ №2, сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица GО №109848448 за периода от 03.11.2022г. до 02.11.2023г., за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 26.01.2023г. в с. Горна Митрополия, обл. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано на основание чл.409 вр. чл. 405 вр. чл. 108, ал.3 и ал.4 вр. чл.496, ал.2, т.2, б.“а“ КЗ от 24.07.2023г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 30 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан; на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД ЗК “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“№1, представлявано от изпълнителните директори Т. Д. Т. и Б. Г. И. да заплати на В. А. С., ЕГН**********, адрес с.Горна Митрополия, обл. Плевен, **********, чрез адв. Н. М. от ПлАК, със съдебен адрес гр. Плевен, **********, сумата от 112 лв., представляваща застрахователно обезщетение 1 по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица GО №109848448 за периода от 03.11.2022г. до 02.11.2023г., за претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 26.01.2023г. в с. Горна Митрополия, обл. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано на основание чл.409 вр. чл. 405 вр. чл. 108, ал.3и ал.4 вр. чл.496, ал.2, т.2, б.“а“ КЗ от 24.07.2023г. до окончателното й изплащане.

Присъдени са и разноски.

ЗК“ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, чрез адв. Н., обжалва решението изцяло, като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които позовал решението си , обсъдил едностранно и в полза на насрещната страна, като игнорирал част от установените по делото обстоятелства. Определен бил занижен процент на съпричиняване- 33%, след като пострадалият пътувал без поставен колан и се качил съзнателно при неправоспособен водач, за да извършат движения с този автомобил известни като „дрифт“. Това се установявало и от приобщеното досъдебно производство, което съгласно практиката на ВКС следвало да се цени в гражданското производство, ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи. В. С. доброволно и съзнателно се качил в автомобила, след поканата за „дрифт“- движение забранено от ЗДвП, поради което бил наясно със съответните опасности, предвид мокрия заснежен асфалт. Определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева било необосновано завишено.

Пострадалият- на 17 години към настоящия момент, получил при ПТП счупване на дясна ключица на границата средна/странична трета с костен ръб и болезненост, възстановил се за около месец и половина, без необходимост от рехабилитация, можел самостоятелно да се обслужва в ежедневиетоизползваните щадящи методи за фиксация и лечение на счупването са позволявали свободно движение на дясната ръка и използване на хватателната фунция на лявата. Не били взети предвид лимитите на застрахователните обезщетения, икономическите условия в страната към 2023г. и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Неоснователно бил уважен и иска за неимуществени вреди, без да е доказана необходимост от разходи за закупуване на медикаменти.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и предявените искове да се отхвърлят, ведно с произтичащите от това последици- лихвите и разноските. В условията на евентуалност да се намали размера на присъдените обезщетения, които не кореспондират с доказаното възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.

Насрещна въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от В. С., със законен представител Е. Л., чрез адв. М., в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди и е прието съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30%, като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Изразеното мнение на експерта , че „по-вероятно" ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, не било категорично, поради което възражението за съпричиняване било недоказано. Претърпяните 2 от ищеца увреждания били непредотвратими от обезопасителния колан, предвид обстоятелството, че ударът между страничната лява част от купето на автомобила и основата на електрическия стълб е странично- кос с преимуществено действие на ударните сили в лявата част в областта на леви врати, колони, праг и под от купето на МПС. При условие на евентуалност процентът на съпричиняване, предвид по- малкия принос на пострадалия, следвало да е не повече от 10 %. Сочи се, че на 13.05.2024г. застрахователя изплатил на ищеца сумата от 16 650, 06лв. / главница + лихва /.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част, да се присъди допълнително обезщетение 10 000 лева ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до окончателното заплащане- обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди възраженията в жалбите, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За да постанови съдебният си акт ОС- Плевен е изложил съображения, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за поправяне на вредите, причинени на пострадалия. На ищеца е причинена средна телесна повреда - счупена дясна ключица, поради което е изпитвал болки за около месец и половина, отслабнали впоследствие. Налице е пълно възстановяване на ръката, но вследствие на ПТП ищецът изпитвал притеснение при качването в МПС и бил подтиснат. Налице е съпричиняване при получените увреждания , като от заключението на САТЕ и на СМЕ става ясно, че при поставен предпазен колан установените увреждания за ищеца не биха били получени.

С оглед изложеното ОС- Плевен е приел, че: Съобразно характера и степента на увреждането и претърпените болки и страдания застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на претендираните 30 000 лв. Предвид установеното съпричиняване, след приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, обезщетението се редуцира на 20 000 лв. Претенцията за неимуществени вреди е доказана и основателна до размер на сумата 112 лева, за която са представени са 3 броя касови бонове за сумата от 62 лв. за ортеза и два бона по 25 лв. за посещаван лекар.

Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Плевен за доказаност размера на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, претърпяни от пострадалият В. Славеев, над сумата 20 000 лева до размер на 30 000 лева, като завишена и неотговаряща на претърпените от него болки и страдания, принципа на справедливост и социално- икономическите условия на живот в страната към момента на произшествието 26.01.2023г., по следните съображения:

Видно от данните по делото и заключението на вещото лице доцент д-р Д. Деков, пострадалият е получил в резултат на пътно- транспортното произшествие счупване на дясната ключица в средната трета с надлъжно разминаване на костните фрагменти и три петнисти охлузвания на кожата на лицето в областта на лявата вежда, лявата скула и лявата страна на носа. По време на оздравителния период пострадалият е търпял болки и страдания, но същите са отслабнали впоследствие.

3

Оздравителния период е продължил месец и половина, протекъл е без усложнения. Ръката е напълно възстановена, без остатъчни явления.

Лечението на полученото травматично увреждане не изисква хирургични интервенции- дясната ръка е мобилизирана (обездвижена), но не с тежък гипсов ръкав, а със специална функционална ортопедична ортеза и по този начин хватателната функция на ръката е била затруднена, но пациентът не е бил напълно лишен от нея, не е бил обездвижен и зависим от чужда помощ за ежедневното си обслужване, а в състояние сам и без необходимост от чужда помощ да извършва ежедневните дейности като хранене, обличане, къпане, ходене до тоалетна.

Рехабилитация след сваляне на ортезата не е провеждана- в.л. е посочило, че при такъв тип по- леки счупвания, особено при млади хора, медицинска рехабилитация не е необходима.

По делото не се твърди и няма данни при пострадалия да са налице сериозни или изискващи лечение депресивни и/ или психологични разстройства, психогенни реакции, които да са довели до нарушаване на социалните, и други важни области на функциониране.

При съобразяване на горните обстоятелства- увреждане, което може да се окачестви като леко счупване, с оздравителен период от месец и половина, който е протекъл безпроблемно, след който крайникът напълно се е възстановил, без да има необходимост от рехабилитация, както и на общите икономически условия в страната към момента на настъпване на произшествието- 26.01.2023г., въззивният съд счита, че за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да бъде приет размер на обезщетението за неимуществени вреди не по- висок от 20 000 лева, който напълно адекватно и изцяло обезщетява претърпените болки и страдания.

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на увреждането и същото е в размер на 30%.

В заключението на САТЕ и на СМЕ е посочено, че при поставен предпазен колан установените увреждания за ищеца не биха били получени, като освен, че в представената медицинска документация няма описани „контактни отпечатъци“ под формата на кръвонасядания или охлузвания, характерни за предпазен колан, то и морфологията и локализацията на получените от ищеца травми дават основание да се приеме, че най- вероятно е бил без поставен предпазен колан. Както е приел и първоинстанционният съд, пострадалият не е бил с поставен предпазен колан към момента на ПТП, тъй като тогава констатираното увреждане е много малко вероятно да се получи. Обстоятелството, че експертите са използвали израза „най- вероятно“ не разколебава изводите им, а показва, че теоретично, в качеството си на специалисти, са обследвали и разгледали възможност за получаване на увреждането и при поставен предпазен колан, за да с е обосноват. В експертизата изрично е посочено /т.2.4/, че тялото на пострадалия, седящ на задна лява седалка, към момента на удара на МПС в електрическия стълб и непосредствено след него, се е придвижило напред и наляво към задна стена предна лява седалка и вътрешна стена на заден ляв калник. Съгласно СМЕ механизма на получаване на уврежданията може да бъде обяснен с удари на 4 лицето, гръдния кош и раменния пояс в части на купето на автомобила. Ако е бил поставен предпазен колан, диагоналната му част не позволява изместване на горната част на тялото напред, т.е. не е възможно контакт на тялото със задната част на предна лява седалка, а долната зона на колана осигурява избягване изместването на тялото напред и нагоре при процеса на удара, като действащите върху пътника инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана.

Предвид гореизложеното, въззивният съд също приема, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вердите, тъй като не е поставил предпазен колан, когато се е намирал в процесния автомобил по време на движение, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.