Решение № 288 от 08.10.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1319/2025
- Вид
- Решение № 288
- Подписан
- 08.10.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Петя Кръстева Георгиева, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 17 · Конституция на Република България
- чл. 17, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 343, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 178 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 288 гр. Бургас, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Кр. Георгиева
Членове:
Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601319 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от Ж. С. С. с ЕГН **********, подадена чрез защитника му адв. Радослав Томов от Адвокатска колегия – гр.
Бургас, против Определение № 2166 от 15.09.2025 година, постановено по НОХД № 20252120203192 (НОХД № 3192/2025 г.) по описа на Районен съд – Бургас, XXI наказателен състав, с което съдът на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 53 от НК, вр. с чл.
343б, ал. 5, вр. с ал. 3 от НК, е отнел в полза на държавата вещественото доказателство - лек автомобил марка „М.“, модел „Ц.“, с рег. № * **** **, ведно с ключ за него, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, собственост на обвиняемия Ж. С.
С..
С жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК се намира в остро противоречие с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и с чл. 2, § 1 и чл. 5 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. във вр. с чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС).
Защитата развива подробни съображения относно нарушаване на принципа на пропорционалност при ограничаване на основни права на гражданите, като изтъква, че престъплението по чл. 343б от НК е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Твърди се, че императивното отнемане на превозното средство, без да се предостави възможност на съда за индивидуална преценка на обществената опасност на деянието и дееца (за разлика от уредбата по чл. 343, ал. 5 от НК), представлява непропорционална и несъразмерна 1 принудителна мярка. Сочи се, че Ж. С. е неосъждан, с добри характеристични данни и деянието съставлява инцидентна проява, поради което отнемането на автомобила засяга неоправдано правото му на собственост. В жалбата се прави искане на основание чл. 25, ал.
1, т. 4 от НПК за спиране на производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело C-655/24 (Латранов), а по същество - за отмяна на обжалваното определение и връщане на лекия автомобил на собственика Ж. С..
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура Бургас.
В съдебно заседание пред въззивния съд на 24.09.2026 г. упълномощеният защитник на жалбоподателя - адв. Радослав Томов, поддържа изцяло въззивната частна жалба по изложените в нея съображения и моли за отмяна на първоинстанционния акт.
Жалбоподателят Ж. С. С., редовно призован, не се явява, като чрез защитника си е изразил съгласие делото да се гледа в негово отсъствие.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на определението на Районен съд – Бургас като правилно и законосъобразно. Излага становище, че първоинстанционният съд правилно е отнел моторното превозно средство, собственост на дееца, с което е извършено престъплението, в съответствие със събраните доказателства и закона. Поддържа, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е ясна и императивна, не противоречи на Конституцията на Република България и на правото на Европейския съюз, и че с отнемането на собствеността не е нарушен принципът на пропорционалност с оглед значимостта на защитавания обществен интерес.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и изложеното от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК, вр. чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, по повод образуваното пред Районен съд – Бургас НОХД № 20252120203192/2025 г. (НОХД № 3192/2025 г.).
От фактическа страна по делото е установено по несъмнен начин, че с окончателен съдебен акт по НОХД № 3192/2025 г. на Районен съд – Бургас е била ангажирана наказателната отговорност на Ж. С. С. с ЕГН ********** за извършено умишлено престъпление по транспорта по чл. 343б, ал. 3 от НК - за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред.
Установено е също така по категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства и справки от информационните масиви на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, че послужилият за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК лек автомобил марка „М.“, модел „Ц.“, с рег. № * **** **, е лична собственост на дееца Ж. С. С..
При тези безспорни фактически констатации Районен съд – Бургас, XXI наказателен състав, е постановил атакуваното определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с което на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е отнел в полза на държавата процесното моторно превозно средство, ведно с ключа за него, като вещ, послужила за извършване на престъплението и собственост на дееца.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен при точно и стриктно прилагане на материалния и процесуалния закон.
На първо място следва да се посочи, че съдебната практика в страната, включително 2
Решение № 67 от 25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, е категорична и непротиворечива, че произнасянето по чл. 343б, ал. 5 от НК след решаване на делото следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
По правната си същност разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда не наказание от системата на предвидените в чл. 37, ал. 1 от НК санкции, а особена принудителна мярка по смисъла на чл. 53 от НК, насочена към отнемане на средството на престъплението в полза на държавата, когато деецът е негов собственик, респективно към присъждане на паричната му равностойност, когато превозното средство принадлежи на трето лице. Тъй като тази мярка има самостоятелен характер и се прилага независимо от наказателната отговорност, правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по нея с определение по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК.
На следващо място, изцяло неоснователни са възраженията в жалбата, черпещи аргументи от твърдяна противоконституционност на материалноправната норма. С постановеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република
България изрично отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК. В мотивите на решението си Конституционният съд прие, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията и правораздавателните органи са длъжни да се съобразят с нейната императивност, като липсват каквито и да било правни основания за неприлагането .
На следващо място - по отношение на релевираните от защитата възражения за несъответствие с правото на Европейския съюз и искането за спиране на производството до произнасяне по преюдициалното запитване по дело C-655/24 (Латранов): В своето произнасяне по дело C-655/24 (Латранов) с Решение от 10.09.2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) изрично постанови, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол и което се наказва с лишаване от свобода над една година“. СЕС подчерта, че този вид транспортни престъпления не попадат в приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС, поради което и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно чл. 51, § 1 от нея) са неприложими спрямо националната мярка за конфискация по чл. 343б, ал. 5 от НК. По този начин СЕС окончателно потвърди пълната приложимост на националното законодателство в тази хипотеза, което прави искането за спиране на производството по чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК изцяло безпредметно и неоснователно.
По същество въззивната инстанция намира, че Районен съд - Бургас правилно е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, съгласно която в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца.
Основното оплакване на защитата е, че цитираната норма противоречи на принципа на пропорционалност, тъй като престъплението е формално, липсват допълнителни вредни последици, а законът не предвижда възможност за индивидуална преценка от съда дали да отнеме автомобила.
Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи.
Пропорционалността (забраната за прекомерност) е фундаментално изискване на принципа на правовата държава. Ограничаването на основни права е съразмерно средство, когато е въведено със закон, преследва конституционно легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, съизмерено със значимостта на защитавания интерес 3
(Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12/2021 г.).
Правото на собственост, гарантирано от чл. 17 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ, не е абсолютно и безусловно. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е предвидено в закон, необходимо е за постигане на легитимна цел и представлява пропорционално средство за защита на висши конституционни ценности (Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к.д. № 10/2021 г.).
В настоящия случай отнемането на моторното превозно средство по чл. 343б, ал. 5 от НК е въведено с нормативен акт от ранга на закон (Наказателния кодекс) и преследва категорично легитимна цел с най-висок обществен приоритет – опазване на живота, здравето и телесната неприкосновеност на гражданите и ограничаване на тежкия пътен травматизъм, породен от управление на превозни средства след употреба на алкохол и/или наркотични вещества.
Тази конституционно защитена цел е с изключителна значимост, поради което отнемането на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, когато то принадлежи на дееца, не нарушава принципа на пропорционалност. Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества представлява умишлено общоопасно престъпление с изключително висока степен на абстрактна и конкретна опасност за сигурността по пътищата. Превозното средство е именно средството, чрез което непосредствено се реализира забраненото от закона поведение, поради което неговото отнемане съставлява адекватна и пропорционална превантивна мярка, целяща да отнеме от правонарушителя възможността за повторно извършване на подобни престъпления.
Неоснователно е възражението, че императивният характер на разпоредбата лишава съда от възможност за индивидуализация. Законодателят разполага с призната от Конституцията суверенна преценка при формирането на наказателната политика да определи кои мерки са задължителни и кои факултативни. Докато при непредпазливите транспортни престъпления по чл. 343, ал. 5 от НК отнемането е предвидено като възможност („съдът може“), при умишлените престъпления по чл. 343б, ал. 1 – 4 от НК законът императивно предписва отнемане на средството на престъплението („съдът отнема“). Неприлагането на тази ясна норма под предлог за липса на допълнителни вредни последици или предвид личността на дееца би съставлявало отказ от прилагане на действащ материален закон, което е недопустимо за правораздавателен орган.
Разпечатката съдържа 42 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/431c4b30-7460-490d-9eb8-47007f2dc6b8