Решение № 53 от 07.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Сара Стоева

Христо Томов

Лилия Ненова като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214100600221 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда № 12 о т 10.12.2020 г . постановена по Н ОХ Д № 274/2 0 2 0 г.

Павликенският районен съд е признал подсъдимия ИВ. Н. С., роден на 13.11.1985 год. в гр. В. Търново, с постоянен и настоящ адрес в гр. Л, обл. В. Т, ул. „С К“ № 17, вх.“В“, е т . 4, а п . 12, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ в „Х-м и“ ЕООД гр. В. Търново, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.01.2019 година в землището на с. М, община П, на път III клас, № 303, при км. 52, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „С Д“ с рег. №, собственост на фирма „“ ООД гр. Р, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентираните в Закона за движение по пътищата разпоредби - чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП /Водач, който изпреварва, е длъжен: 2. Когато при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея/ и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/, като при наличие на ограничена от релефа на местността видимост при движение по вертикална крива предприел маневра изпреварване, навлязъл в насрещната пътна лента и създал опасност 1 за движещото се по нея превозно средство - товарен автомобил „О К“ с рег. № и не избрал скорост на движение съобразена с релефа на местността и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не намалил скоростта, не се прибрал в своята пътна лента и не спрял пътното превозно средство при възникнала опасност за движението, в резултат, на което причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 11 420 лв. - на товарен автомобил „ОК“ с рег. № , собственост на „К“ ЕООД гр. П - в размер на 5 640 лв., и на товарен автомобил „С Д“ с рег. №, собственост на „В“ ООД гр. Р, в размер на 5 780 лв., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква „а“ от НК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, изразяващо се в следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за СРОК от ОСЕМ МЕСЕЦА, не по-малко от два пъти седмично;

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за СРОК от ОСЕМ месеца.

На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия ИВ. Н. С., с ЕГН ********** от право да управлява МПС за СРОК от ДВАНАДЕСЕТ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът в гр. Павликени осъдил подсъдимия да заплати на „В“ ООД гр. Р, сумата о т 5 780 л в . /пет хиляди седемстотин и осемдесет лева/ имуществени вреди, представляваща стойността на щетите по собственото на „В“ ООД гр. Р, МПС с рег. № м а р к а „С“, модел „Д“, рама, нанесени при настъпилото на 23.01.2019 година транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда 11.09.2020 година до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволен от присъдата останал подсъдимият ИВ. Н. С., който чрез адвокат С.И. от ВТАК в процесуалното му качество на защитник, в законоустановения срок подал въззивна жалба срещу нея, допълнена по-късно и с писмено изложение. Според защитника постановената присъда била неправилна, необоснована и незаконосъобразна, произнесена в нарушение на закона и противоречаща на събраните по делото доказателства, позиция поддържана и от подсъдимия С., включително и при изготвянето на допълнителното писмено изложение. В жалбата срещу постановената първоинстанционна присъда се заявяват също и се развиват възражения срещу доказателствената дейност на районния съд. Посочва се, че нарушенията в процеса на доказване са довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия. Наред с това при постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният районен съд не е обсъдил правилно всички доказателства по д е л о т о - не само по отделно, но и в тяхната съвкупност, защото според жалбоподателите се налага единствено правилният и възможен извод, че престъплението не е съставомерно.Наложената санкция в този размер се явява несправедлива и не отговаря на целите на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.

54 и следващите от НК.

В съдебното заседание пред настоящия въззивен състав проведено на 03.06.2021 г., представителят на Великотърновска окръжна прокуратура намира въззивната жалба 2 с изложените в нея съображения за неоснователна. Излага и аргументите си затова.

Първоинстанционният съд правилно отказал да прекрати производството въпреки отправената молба от едно от ощетените юридически лица по чл. 343, ал. 2 от НК, съобразно което наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това за престъпления по ал. 1, буква "а". Това е така според прокурора, на първо място поради несвоевременното депозиране на посочената молба по време след даване хода на съдебното следствие, и на второ място с оглед съществуващата съдебна практика визирана в Решение № 204 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 645/2013 г., II н. о., НК, съобразно което когато пострадалите от едно престъпление са няколко , наказателното производство се прекратява по реда на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК само след изричното искане на всички пострадали, а не само на някои от тях. Развива доводи в подкрепа на възраженията си във връзка с оценката на доказателствата, като счита, че неправилно е определена една от нарушените разпоредби от ЗДвП, а именно обвинението, че деянието е в причинна връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, или така наречената „несъобразена скорост“ . От доказателствата по делото и най - вече от изслушаната съдебна автотехническа експертиза, не може да се направи извод, че скоростта, с която се е движил подсъдимият, се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с допуснатото ПТП. В такава причинна връзка според обвинителя се намира друго допуснато нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП, а именно, пресичането на единичната непрекъсната линия М1. В останалата част постановената присъдата се определя като правилна, а наложените с нея наказания адекватни на целите на наказанието. Предлага се и алтернативно решение в случай, че въззивният съд прецени и намери, че възраженията за изменение на присъдата по чл. 337, ал. 1, т . 2 от НПК са неоснователни, да се потвърди изцяло първоинстанционния акт.

Въззиваемият граждански ищец и търговец "В" ООД гр. Р с управител Т В А, редовно призован, не се явява, но се представлява от повереник адвокат П. КР. П. от РАК. Последната иска от настоящата въззивна инстанция само това, което е ограничено от функцията на повереник в процеса очертаваща нейните правомощия, като изцяло подкрепя прокурора в изложените доводи, както и включеното в допълнителното му изложение пред въззивната инстанция. Моли съдя да остави без уважение подадената от подсъдимия И.Н. С. въззивна жалба, ведно с допълнението към нея и потвърди присъдата на РС – Павликени, като правилна и законосъобразна.

Излага кратка фактология на оплакванията на С., които според адвоката са в две насоки. По отношение твърдението на жалбоподателя, че е налице отказ от имуществена претенция на едно от ощетените юридически лица „К“ ЕООД гр. П, което обстоятелство водело и до несъставомерност на деянието, същото се приема за неоснователно, тъй като подсъдимият не разполага с правната възможност да настоява и изисква пострадалите лица да упражнят право си да се откажат от имуществени претенции и да поискат прекратяване наказателното производство. Това не може да стане както на досъдебното производството, така и в съдебната фаза. На следващо място, ощетеното юридическо лице „К“ ЕООД гр. П в конкретния и разглеждан случай е реализирало по време правото си да поиска прекратяване на наказателното производство едва след предвидения в закона преклузивен срок. Посочва се съществуваща съдебна практика с решение, когато са налице повече от едно пострадали/ощетени лица, за да бъде реализирано това право е необходимо да е дадено съгласие и искане направено от страна на всички. В заключение изразено от повереника присъдата е правилна и в частта, с която съдът е уважил гражданския иск, 3 като основателен и доказан по размер. Моли наред с потвърждаване на присъдата да се присъдят на "В" ООД гр. Р и направените от него разноски и за въззивното производство, съобразно представения към писмените възражения по делото списък за тези разноски.

Защитникът на ИВ. Н. С., адвокат Р И Т от ВТАК, преупълномощен от адвокат С.Н.

И. заема становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда постановена на 10.12.2020 г. по НОХД № 274/2020 г., като моли същата да бъде отменена, а на основание чл. 336, а л . 1, т . 3 от НПК подсъдимият - изцяло оправдан, ведно с всички законови последици от това. Според защитника са налице основания за отмяна на присъдата. Моли още и да се отхвърли изцяло и предявеният граждански иск.

Подсъдимият ИВ. Н. С. лично и в своя защита изразява съжаление за случилото се, изцяло се съгласява със становището на защитника си, като в правото си на последна дума иска оправдателна присъда, тъй като не желаел да стане така.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА.

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от правно и процесуално легитимиран субект срещу съдебен акт по чл. 334, т. 2 от НПК, легитимирана страна в процеса – подсъдимият и неговият защитник, които съгласно разпоредбата на 318, ал. 3 и ал. 6 от НПК подават жалба, като първият може да обжалва присъдата във всичките части, както и само относно мотивите и основанията за оправдаването му..Правото на въззивна жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 от НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, допълнена по-късно и с писмено изложение, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА.

Разгледана по съществото си, тя е частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Окръжният съд е въззивна инстанция при разглеждане на делото, поради което от него се изисква да извърши контрол върху дейността на първоинстанционния съд по установяване на фактите и анализа на доказателствата.

Великотърновският окръжен съд в настоящия си състав, в качеството си на такава инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314, във вр. с чл. 313 от НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено по несъмнен начин следното.

4

Подадената въззивна жалба е основателна отчасти, макар и не по изложените в нея съображения. Преди да се пристъпи към въпроса и се вземе отношение следва ли да се обсъждат фактическата обстановка по делото и правните изводи, които произтичат от нея, настоящият въззивен състав, счита, че е наложително да се произнесе първоначално по констатации направени от него за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така защото тези нарушения ако са допуснати биха обезсмислили последващи разсъждения по съществото на делото.