Определение № 206 от 07.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Варна, 07.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600283 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от лишения от свобода Н. Р. Р. чрез служебния му защитник адв. В. Я. от ВАК срещу определението, постановено в съдебно заседание на 29.07.2026 г. по ЧНД № 1195/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, обективирано в протокол с рег. № 813/31.07.2026 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с Определение № 54/20.01.2025 г. по ЧНД № 1707/2024 г. на Окръжен съд – Варна общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца.

В жалбата се поддържа, че първата материална предпоставка за условно предсрочно освобождаване е изпълнена, тъй като Р. е изтърпял фактически повече от изискуемите две трети от наказанието. Оспорва се изводът на първата инстанция за липса на достатъчно доказателства за поправяне.

Защитата акцентира върху тежкото здравословно състояние на осъдения и поддържа, че то се отразява както върху физическите му възможности за участие в дейности и изпълнение на поставени задачи, така и върху психическото му състояние, поради което следва да бъде съобразено и при оценката на поведението му. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване.

След постъпване на жалбата Началникът на Затвора – Варна е депозирал писмено становище, с което се противопоставя на условното предсрочно освобождаване. Поддържа се, че актуалните резултати от оценката на риска и от проведената индивидуално-корекционна работа не установяват трайна и устойчива положителна промяна, която да обоснове приложението на института на условното предсрочно освобождаване.

Апелативният съд, като се запозна с материалите по делото, затворническото досие, актуалните оценки на риска, експертната оценка на психичното и емоционалното състояние, представените медицински 1 документи, мотивите на атакуваното определение и доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:

Лишеният от свобода Н. Р. Р. изтърпява определено по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца за престъпления по чл. 196, ал. 1 и чл. 157, ал. 4 НК. Към момента на произнасянето на първата инстанция остатъкът от наказанието е бил една година, два месеца и шест дни. Безспорно е, че Р. е изтърпял фактически повече от изискуемите по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК две трети от наложеното наказание. Следователно първата кумулативно предвидена материална предпоставка е налице.

По втората предпоставка:

Първоначалната оценка на риска от вреди, извършена при постъпването на Р. в Затвора – Ловеч през 2023 г., е отчела висок риск по отношение на определена категория лица в обществото и среден риск за обществото, както и опасения, свързани с уязвимост, контрол и нарушения на задълженията.

Следващата оценка от 03.01.2025 г. определя риска от рецидив на средно ниво – 58 точки. Като проблемни са изведени зоните „настоящо правонарушение“, „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди е определен като висок по отношение на деца и среден по отношение на обществото.

Актуалната оценка на риска не установява благоприятна динамика.

Стойността е повишена с един пункт – до 59 точки, като рискът от рецидив остава в средния диапазон. Повишението е отчетено в динамичната зона „начин на живот и обкръжение“във връзка с поведението на Р. спрямо останалите лишени от свобода и честите словесни конфликти. В зоната „умения за мислене“ е отчетена само незначителна компенсация, а дефицитите продължават да се открояват. В зоните „отношение към правонарушението“ и „начин на живот и обкръжение“ затворническата администрация констатира регрес. Рискът от вреди също не търпи положителна промяна – остава висок по отношение на деца и среден по отношение на обществото.

При индивидуално-корекционната работа са провеждани консултации и беседи, насочени към осъзнаване на личната отговорност, повишаване на личностовата зрялост и социалната компетентност и формиране на умения за законосъобразен начин на живот. Р. заявява желание за положителна промяна и за водене на законосъобразен живот. Тези положителни индикации обаче не са получили достатъчно устойчиво проявление в динамичните показатели, позволяващо да се направи надежден извод, че съответните дефицити са преодолени.

2

Р. не е включен в трудовия процес и не участва пълноценно в част от организираните спортни и културни дейности поради здравословното си състояние. Същевременно е посочено, че обича да рисува и участва със свои произведения в мероприятия за оформяне и украсяване на коридора.

Награждаван е с писмена похвала. От справките е видно и налагането на две дисциплинарни наказания „писмено предупреждение“, чието изпълнение е било отложено условно по чл. 107, ал. 1 ЗИНЗС. При липсата на данни за извършено ново нарушение в съответните изпитателни срокове и с оглед чл.

107, ал. 2 ЗИНЗС настоящата инстанция не им придава самостоятелна отрицателна тежест при оценката за поправянето. Това обаче не променя общата доказателствена картина, която се формира преди всичко от актуалните динамични показатели и експертната прогноза.

Съществено значение има извършената на 05.06.2026 г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние. Психологическото изследване не установява актуално изразено криминогенно мислене и антисоциални нагласи, а по част от параметрите на криминогенните потребности са отчетени ниски стойности. Наред с това обаче са констатирани ниска критичност към собствените постъпки и последиците от тях, склонност към идеализирано и социално желано представяне на житейската история, селективност при подаване на информация и ограничени възможности за обективна самооценка. Изведени са данни за импулсивни реакции и ситуативно възприемане, които, разгледани в контекста на криминалната история и поведението в местата за лишаване от свобода, имат непосредствено значение за прогнозата за бъдещо поведение.

В заключителната част на психологическата оценка мотивацията за ползване на УПО е определена като по-скоро ситуативно формирана, без стабилно изградени планове за бъдеща реализация. Посочено е, че ниската критичност към собствените постъпки и усвоените модели на реализация затрудняват процеса на поправяне и намаляват вероятността за устойчива положителна промяна, като се препоръчва задълбочаване на работата по осмисляне на личната отговорност, последствията от поведението и уменията за разпознаване на рискови фактори и ситуации.

Основният спор по делото е дали при така установените обстоятелства по отношение на Р. може да се направи извод, че е „осъден, който е дал доказателства за своето поправяне“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.

В Решението си по делото „Винтер и други срещу Обединеното кралство“ Европейският съд по правата на човека посочва, че легитимните пенологични основания за лишаването от свобода включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация, като балансът между тях не е статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието.

Акцентът върху рехабилитацията предполага изпълнението на наказанието да бъде насочено към реинтеграция и възможност осъденият да води отговорен живот без престъпления.

Когато поправянето на осъденото лице достигне степен, при която надделява над интересите от публична защита и възпиране, могат да бъдат 3 приети основанията за предсрочно освобождаване. Изискуемата промяна в съзнанието и поведението следва да е ясно и стабилно проявявана в достатъчно продължителен период, така че да позволява обоснована прогноза за запазването й и в реалната социална среда след освобождаването. Едва тогава може да се направи извод, че целите на наказанието са постигнати предсрочно и необходимостта от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала.

Подобен извод по отношение на Р. към настоящия момент не може да бъде направен.

Принципно вярно е, че оценката за поправяне не може да се основава върху статични фактори, които осъденият обективно не може да промени – извършеното престъпление, криминалното минало или здравословното му състояние. Решаващо значение следва да се отдаде на динамичните показатели, тъй като именно те позволяват да се проследи резултатът от корекционното въздействие. В случая обаче тъкмо в подлежащите на промяна зони не се установява стабилна положителна тенденция. При риск от рецидив 58 точки последващата оценка не бележи спад, а увеличение до 59 точки.

Продължава дефицитът в отношението към правонарушението, налице е регрес в начина на живот и обкръжението, а положителната промяна в уменията за мислене е незначителна. Наред с това рискът от вреди остава висок по отношение на деца и среден за обществото.

Следователно не се касае до отказ, основан единствено върху числовата стойност на риска или върху отрицателното становище на затворническата администрация. Тези данни се намират в съответствие с качествените констатации на психологическото изследване за ниска критичност, затруднено поемане на лична отговорност, импулсивност и липса на стабилно изградени планове за бъдеща реализация. Съвкупната им оценка не позволява положителна прогноза с изискуемата степен на убедителност, че установените дефицити са трайно преодолени и че положителното поведение ще бъде съхранено извън контролираната пенитенциарна среда.

Неоснователен е доводът в жалбата, основан на влошеното здравословно състояние на осъдения. Представените медицински документи удостоверяват сериозни заболявания и значително намалена работоспособност. Те обективно обясняват невключването на Р. в трудовия процес и ограниченото му участие в определени дейности, поради което тези обстоятелства не могат да бъдат оценявани в негова вреда. Здравословното състояние обаче не представлява самостоятелно основание за условно предсрочно освобождаване и не може да замести изискуемите от чл. 70, ал. 1 НК доказателства за поправяне. По делото липсват данни констатираните дефицити в зоните „отношение към правонарушението“ и „начин на живот и обкръжение“ да са обусловени от заболяванията му. Напротив, психологическото изследване от 05.06.2026 г., извършено при отчитане на актуалното му състояние, дава самостоятелни основания за извода, че корекционната работа следва да продължи и подкрепя останалите доказателствени източници, които не установяват достатъчно устойчива 4 положителна динамика в процеса на поправяне.

Затова въззивният съд намира, че макар първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК да е изпълнена, доказателствата по делото не установяват втората кумулативно необходима предпоставка – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Индивидуално-корекционната работа следва да продължи по отчетените динамични дефицити, докато започналата промяна придобие необходимата устойчивост и позволи положителна прогноза за поведението на лицето в обществото. Следователно крайният извод на Окръжен съд – Варна е правилен.

Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Апелативен съд – Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в съдебно заседание на 29.07.2026 г. по ЧНД № 1195/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, обективирано в протокол с рег. № 813/31.07.2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5