Решение № 136 от 14.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110201661 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от А. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес в гр.

****, против НП № 861718-F854821 от 12.11.2025 год., издадено от Директора на офис (дирекция) за обслужване – Търговище в ТД на НАП – Варна, с което за допуснато от А. Н. Н. нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. с чл. 264 ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), на основание чл. 53 от ЗАНН, на Н. е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 264 ал. 1 от ЗКПО. В жалбата се излагат доводи, че не е извършено описаното в НП нарушение, като се моли пълната му отмяна като незаконосъобразно. Алтернативно се моли да бъде прието, че случаят е маловажен.

В съдено заседание жалбоподателката – редовно призована, не се явява и не се представлява. Не представя нови доказателства и няма искани за събиране на такива.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт В. С. – редовно упълномощена. Същата заема становище, според което подадената жалба е неоснователна и като такава 1 следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното НП бъде потвърдено.

Излага доводи в тази насока. Представя писмени доказателства. Претендира разноски в минимален размер.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от активно-легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка:

Свидетелката Х. В. П. работи като инспектор по приходите в НАП при Териториална дирекция гр. Варна, офис Търговище. При проверка в информационната система на НАП, П. установила, че дружеството „С.“ ЕООД с ЕИК **** е в ликвидация, като от дружеството не е подадена Декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2024 год., в законоустановения срок, а именно до 30-ти юни 2025 година. При проверката се установило, че дружеството е представлявано от ликвидатора жалбоподателката А. Н. Н. с ЕГН **********. Налице били и данни, че дружеството през 2024 г. е извършвало дейност, доказателство за което били оборотите, посочени в Справките-декларациите по ДДС и подаваните Декларации образец № 1 и образец № 6 за 26 работника.

В тази връзка на ликвидатора А. Н. била изпратена покана за явяването й в ТД на НП – Варна, офис Търговище за съставяне на АУАН. Н. е отказала получаването на поканата на 28.07.2025 год., което е било надлежно отбелязано от връчител..

При това на 15.10.2025 год. Х. В. П. в присъствието на свидетелката С.

Г. А. и в отсъствието на А. Н. Н., съставила срещу Н. АУАН № F854821, за това, че при извършвана проверка в ИС на НАП в гр. Търговище на 24.07.2025 г. се установило, че А. Н. Н., като ликвидатор на „С.“ ЕООД - в ликвидация с ЕИК ****, е осъществила състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО като с бездействие е допуснала нарушение на чл. 261, ал. 1 във вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а именно - „С.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК **** не е подало декларация по чл.

92, ал. 1 от ЗКПО. През 2024 г. има данни, че дружеството е извършвало дейност, доказателство за което са посочени обороти в СД по ЗДДС и подадените декларации обр. 1 и обр. 6 за двадесет и шест работника. На основание чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в 2 срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Срокът за подаване на ГДД за 2024 г. е изтекъл на 30.06.2025 г.

Нарушението е извършено на 01.07.2025 г. в гр. Търговище.

В АУАН е отразено, че е предадена покана изх. № 54-251518/24.07.2025 г. за съставяне на акт за нарушение на служител на НАП за връчване, като при посещение на адрес ликвидатора е отказал получаването на 28.07.2025 год. и АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя. Отбелязано е, че ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2024 г. не е подадена към датата на издаване на АУАН.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Актът бил надлежно предявен и връчен на А. Н. на 20.10.2025 год. като в графата за възражения същата не е отразила такива.

В срока по чл. 44 от ЗАНН Н. не е депозирала писмено възражение пред наказващия орган.

На 12.11.2025 год. въз основа на съставения АУАН, директора на офис (дирекция) за обслужване – Търговище в ТД на НАП - Варна е издал и атакуваното НП № 861718-F854821, като е възприел изцяло констатациите изложени в него, и е приел, че А. Н. е нарушила разпоредбата на чл. 92, ал. 2 вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, поради което му е наложил административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.

НП е било връчено по пощата лично на Н. на 17.11.2025 год., която го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на свидетелите Х. В. П.

(актосъставител) и С. Г. А. (свидетел при съставяне на АУАН). Показанията на тези свидетели потвърждават отразените в съставения АУАН констатации.

Същите са обективни и в съответствие със събраните писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. В производството по делото жалбоподателката не представя доказателства опровергаващи направените в АУАН и издаденото въз основа на него НП констатации.

3

Така установената фактическа обстановка, мотивира съда да приеме, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и провеждането на административно-наказателното производство, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е установено по несъмнен и безспорен начин от страна на административно-наказващия орган, като факта на неподаване на декларацията до законоустановения срок – 30.06.2025 год. не се оспорва от жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКСПО: „Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.“, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО такова задължение има представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор. В конкретния случай жалбоподателката А. Маринова съгласно изискванията на чл. 92 и чл. 264 ал. 1 от ЗКПО е имала задължение да подаде годишна данъчна декларация за финансовата 2024 год. в срок до 30.06.2025 година. Такава не е била подадена и до момента на съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателно постановление.

С наличното бездействие от страна на Н. е осъществен състава на посоченото в АУАН и НП нарушение и е възникнала административнонаказателна отговорност за неподалият декларация в предвидения от закона срок. Разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО сочи, че Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО ангажира отговорността на представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, за което се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лева. Налага се 4 извода, че наказателното постановление е издадено при правилно прилагане на приложимата към конкретния случай материалноправна норма, като правилно и обосновано е прието, че жалбоподателя А. Н. като ликвидатор на дружеството „Стоичкова“ ЕООД, е осъществила състава на административно нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и наказващият орган е приложил съответната санкционна правна норма - чл. 264 ал. 1 от ЗКПО .

Съдът намира за неоснователно твърдението изложено в жалбата, че жалбоподателката не е извършила на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО нарушител може да бъде както представляващият дружеството управител, така и лице, изпълняващо длъжността „ликвидатор“.

В настоящия случай, от справка в Търговския регистър, е видно, че към датата на извършване на нарушението – 01.07.2025 г., дружеството се е представлявало от ликвидатор, а именно жалбоподателката А. Н. Н.. Същата е вписана като ликвидатор в Търговския регистър на 27.03.2025 г. и е заличена на 12.09.2025 г., тоест към датата на извършване на нарушението, тя е била ликвидатор и е представлявала дружеството. Неоснователни са твърденията в жалбата, че тя не е била ликвидатор, тъй като не е била представила в Търговския регистър нотариално заверено съгласие с нейния подпис. Това е така, тъй като съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ, назначаването на ликвидатор на „ООД“ или „ЕООД“ има действие от вписването му в Търговския регистър. В конкретния случа вписването е направено преди 01.07.2025 г. Изискването за представяне на такава нотариална декларация с подписа, всъщност има само действие спрямо третите лица да ги улесни да проверят самия подпис на ликвидатора, но няма някакво конститутивно действие. Вярно е, че на 22.08.2025 г., жалбоподателката е подала молба, в която моли да бъде освободена от назначаването си като ликвидатор, но до тази дата, тя е била длъжна да изпълнява тази дейност.

Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата доводи,, че след като НАП разполага със справки-декларации, може да определи задълженията, чрез извършване на ревизия на дружеството и няма нужда същото да подава годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2024 г.

Възможността за извършване на ревизия по никакъв начин не освобождава дружеството от задължение за подаване на такава декларация и не освобождава и ликвидатора от административнонаказателна отговорност за извършване на нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.

5

Съдът намира за неоснователно и възражението, което Н. е отправила към посочените в Наказателното постановление, издадено през 2019 г. предупреждение. Тези факти са посочени във връзка с предходното наказване на Н. със същото по вид нарушение и нямат отношение към нарушението, извършено на 01.07.2025 година.

Неоснователна е и молбата в жалбата за маловажност на случая. На първо място неподаването изобщо на изискуемата декларация не може да бъде квалифицирано като незначително. На следващо място предвид формалния характер на нарушението, засегнатите обществени отношения, неподаването на декларация и липсата на други смекчаващи вината обстоятелства, не могат да определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение. Освен това са налице данни и доказателства за наличието на предходно предупреждение и Наказателно постановление за същото по ид нарушение от страна на Н., като административнонаказващият орган правилно е е преценил, че не може да бъде приложен институтът на маловажния случай.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и административно-производствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.

С обжалваното НП на А. Н. Н. е наложено административно наказание „Глоба“ за извършено нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.