Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 669 от 04.11.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1068/2021
Вид
Решение № 669
Подписан
04.11.2021
В сила
30.11.2021
Състав
Димитър Бишуров

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 изр.първо · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Пазарджик, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201068 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АТ. АЛ. Н., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г.И.“ № 4 против Електронен фиш Серия К № 2721033 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В бланкетната жалба не се твърди наличие на материална и/или процесуална незаконосъобразност на ЕФ, като единствено се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.

Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските ако такива са направени и поискани от противната страна и на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки 1 закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 06.04.2019г., в 08:57 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Г.Б.“ № 153, в посока на движение към АМ „Тракия“, е бил управляван лек автомобил „П.П.“ с рег. № ... собственост на „Евро Груп Вендинг“ ЕООД с ЕИК 20111449, представялявано от управителя А.Н., което се движело с превишена скорост от 62 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост от 65 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 15 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 12 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, за който няма официални данни кога е бил връчен на жалбоподателя. Жалбата против него била подадена по пощата на 09.07.21г., при което е в интерес на жалбоподателя да се презюмира, че е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП и е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1, т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Н. е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП, а именно като законен представител на юридическото лице, което е собственик на процесния автомобил. Не се спори по делото, че към инкриминираната дата горепосоченото МПС е било собственост на „Евро Груп Вендинг“ ЕООД с ЕИК 20111449, както и че 2 жалбоподателят е бил законен представител на посоченото търговско дружеството.

Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 от ЗДП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика /законния представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител.

Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 о т ЗДП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС или законният представител на дружеството собственик на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС /негова собственост или на дружеството/ нарушение. В случая жалбоподателят не се възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение.

В този смисъл неоснователно би било възражение, че е налице съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, т.к.

АНО не бил „изискал” от представителя на юридическото лице декларация по реда на чл.189 ал.5 от ЗДП. Според недвусмислено разписаното в цитираната правна норма, процедурата по подаване на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП зависи единствено и само от волята на собственика на МПС, респ. законния представител на ЮЛ, което е собственик или ползвател. Единствено по негова инициатива би могло да се подаде декларация в горния смисъл, а наказващият орган няма законово задължение да изисква такава.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

3

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП , т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено 4 нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.

Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 06.04.2019 г. в 08:57 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Г.

Б.“ № 153, в посока на движение към АМ „Тракия“, заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост на МПС л.а. „П.П.“ с рег. № ... с което извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743bb - установена стойност на скоростта- 62 км/ч. Посочена е и посоката на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса, изведен от АТСС /л.14 от делото/ - 65 км/ч и възприетата като установена в ЕФ скорост - 62 км/ч, се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП - чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост.

Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.

Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.10 от делото), видно от който е че техническото средсктво е работело в режим на измерване „С“ – стационарен, като са били засичани „П“ приближаващите към него автомобили. Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3 км/ч и стойността на превишението.

От моментния фотос /л.14 от делото/, придружаващ ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимката, заснета от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната 5 част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от първоначална и последваща проверка за техническа изправност на л.17-19 от делото). Протокол от проверка № 53-СИ-ИСИ/10.10.2018г. е посочен фабричния номер на провереното АТСС – 11743ВВ, който напълно съответства на номера на АТСС изписан във фиша.

От приложената снимка към протокол за използване на АТСС (л.11 от делото) става ясно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на работния режим на системата и това съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Става ясно, че АТСС е било разположено преди табела Д12, указваща край на населеното място /гр.Пазарджик на изхода към АМ „Тракия“/, като са били засичани автомобилите, които са се движели от вътрешността на града към неговия изход в посока магистралата, т.е. които са приближавали техническото средство.

Съставеният протокол за използване на АТСС съдържа всички изискуеми от закона реквизити (виж протокола на л.10 от делото).

Несъстоятелно би било възражение в смисъл, че този протокол е опорчен, т.к. в него не било отразено началото и края на контролирания участък. В конкретния случай това не е необходимо, т.к. АТСС е било разположена стационарно временно на пътното платно, а според чл.10 ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, само когато се извършва контрол за скорост във време на движение с мобилно АТСС трябва да се отбелязва началото и краят на контролирания участък, т.е. когато техническото средство се намирало в автомобил, който се движи и засича за скорост. В конкретния казус е била налице хипотезата на чл.10 ал.3 от наредбата, като изискванията са спазени.