Решение № 192 от 21.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 68/2026
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. II · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. III · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. София, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20261001000068 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кофи Лайф“ ЕООД, подадена против Решение № 1357 от 01.10.2025 г., постановено по т. д. № 613/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI – 14 –ти състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против „Вижън Ентърпрайз Сълюшънс“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за връщане на сумата от 61 068, 99 лв., дадени по развален Договор за предоставяне на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite № D12/00325Gx – 26.08.2016 г.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил постановен в нарушение на материалния закон, както и бил необоснован. Въззивникът твърди да е налице пълно неизпълнение на сключения с ответната страна договор - към момента не можела да се използва никаква част от компютърната програма. На следващо място, твърди се, че въззивникът не бил изпадал в забава, тъй като ответната страна не била изпълнила задължението си за предупреждение, че следва да бъдат закупени нови сървъри, което обстоятелство било съобщено едва с подписването на „Методология за внедряване на SingularLogic Enterprise suite ERP“ в „Кофи лайф“ ЕООД и „Кофи Стандарт“ ЕООД, с което била представена за първи път от ответника оферта за закупуването на хардуера. За неправилен страната намира извода на решаващия състав на СГС, че договорът между дружествата има характер на такъв с продължително изпълнение. Твърди се, че престираното не отговаряло на постигнатите уговори, както и било неизползваемо и безполезно за въззивника. Макар от приетото по делото пред СГС заключение на изслушаната експертиза да се установявало, че степента на разработване на модули е достигнала 90
%, това не позволявало по никакъв начин на ищеца да използва програмата, т. е. за него не съществувала никаква полезност.
1
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – уважени, както и за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
Редовно уведомено, въззиваемото дружество е подало в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Изтъква, че възложената работа е свършена до етап „Пилотно решение“, което съставлявало 90% от нея, а неприключването на внедряване не означавало липса на изпълнение. За правилни страната намира изводите на решаващия състав на СГС, че се касае за договор с продължително изпълнение, при който обратното действие на развалянето е изключено, а същото произтичало от имащото преюдициално значение за настоящия случай Решение № 260109 от 20.06.2024 г. по т. д. № 818/2019 г. на СГС, ТО, VI – 10 състав.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да обжалва, както и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения Договор за предоставяне на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite, № D12/00325Gx - 26.08.2016 г., с предмет предоставяне на цялостен проект в срок от 2 месеца и половина на база на продукта SingularLogic Enterprise Suite и SigularLogic One Touch Retail, на една инсталация, дефинирана в т. 5.1. от Договора, включващ: 1/ Право на ползване на Програмата /Software User license (D1)/; 2/ Право на ползване /Software License/ за неопределено време в срок от 5 дни от заплащане на целия проект; 3/ Услуги (D2) инсталация, параметризация, внедряване, обучение на ключови потребители на база модела на системата. Съгласно чл. 4.1. от Договора, ответното дружество се е задължило да предостави актуално копие на програмата на магнитен носител, в изпълним код, в 5 - дневен срок от извършване на пълното заплащане, като след инсталиране, програмата функционира по начина, определен от ответника при условие, че са спазени техническите изисквания към операционната система и хардуерното оборудване. Уговорено е, че предаването на програмата се удостоверява с подписване на приемо - предавателен протокол. Съгласно чл. 4.3. от Договора, програмата се разпространява и предоставя за ползване от Singular SA (създател и изключителен собственик), като SinglarLogic SA не гарантира, че програмата отговаря на всички нужди и изисквания на клиента. Страните са се съгласили, че клиентът предварително е проверил и се е уверил, че различните функционални възможности на програмата отговарят на неговите нужди и изисквания и ги е приел. Прието е, че Singular SA не гарантира, че програмата ще функционира под каквато и да било среда на компютърни системи или в комбинация с всяка една програма, избрана от Клиента. В чл. 4.6. от Договора е уговорено, че ответникът издава протоколи за предоставените услуги на клиента, които протоколи ще бъдат подписвани от клиента като доказателство за извършената работа. Съгласно чл. 5.1. от Договора, общата цена за лицензи и услуги по внедряване е в размер на 34,355 евро без ДДС, като в чл. 5.2 страните са уговорили фактурирането да се извършва до 3 дни от деня на подписване на Договора, а плащането се извършва по следния начин: 1/ 40 % от цената, в срок от 5 дни от датата на фактурата при стартиране на проекта; 2/ 25 % от цената, в срок от 5 дни от датата на инсталацията на системата и подписване на протокол за доставка и инсталация; 3/ 25 % след подписване на финален приемо - предавателен протокол за предаване на завършения проект; 4/ 10 % до 30 дни след подписване на финален приемо-предавателен протокол за предаване на завършения проект. Съгласно разпоредбата на чл. 6.4. от Договора, страните са се съгласили, че същият може да бъде прекратен по всяко време от страна на клиента, при 2 условие, че въззиваемото дружество наруши някоя от клаузите на Договора.
Прекратяването на Договора става в 7 дневен срок от датата на писменото уведомяване на ответника от страна на клиента. Като доказателство по делото е приет „Бизнес анализ“ от 16.06.2017 г., представляващ „Методология за внедряване на SingularLogic Enterprise Suite ERP в Кофи лайф и Кофи стандарт“, подписан от представители на страните.
Приети като писмени доказателства по делото пред СГС са и четири броя графици за внедряване на Galaxy ERP в Coffee Life, като в тях са посочени различни крайни дати за изпълнение на етапите на проекта, но същите не са подписани от представители на страните.
Като писмени доказателства са представени и фактура 1693/30.08.2016 г. за сумата от 32 251,20 лв. издадена от „Сингюлар Лоджик България Компютър Апликейшънс” ЕООД, платена на 09.09.2016 г. от „Кофи лайф“ ЕООД, фактура 1905/18.10.2017 г. на стойност 8097,84 лв. от „Сингюлар Лоджик България Компютър Апликейшънс” ЕООД, платена на 17.10.2017 г. от „Кофи лайф“ ЕООД, фактура № 3082/10.08.2017 г., издадена от „УЕБКОМ“ ООД на стойност 10 959,08 лв., фактура № 3095/05.09.2017 г., издадена от „УЕБКОМ“ ООД на стойност 8355,92 лв. и фактура № 3196/09.02.2018 г., издадена от „УЕБКОМ“ ООД, на стойност 1404,95 лв., след извършване на приспадане на авансови плащания по проформа фактури. На 01.08.2019 г. „Кофи лайф“ ЕООД е изпратило уведомление и покана до ответника, получена на 08.10.2018 г., с която е дало срок до края на месец август 2018 г. да бъдат изпълнени задълженията по сключения Договор, като в противен случай, от 01.09.2018 г. считат договора за развален поради неизпълнение. В отговор на изпратената покана, ответникът е изпратил уведомление и покана за плащане, в която е посочил, че неизпълнението на задълженията и сроковете по Договора са изцяло от страна на „Кофи лайф“ ЕООД, като е уточнил, че има забавено плащане по фактура № 1805/31.03.2017 г. на стойност 20 363,62 лв. Освен това, посочено е, че не е осигурено необходимото съдействие, няма вътрешна IT експертиза, има отказ за тестване на системата, промяна на първоначално договорените спецификации и като цяло демонстриране на нежелание за имплементиране на системата от страна на отговорните служители в дружеството. Отбелязано е, че „Сингюлар Лоджик България Компютър Апликейшънс” ЕООД е изпълнило всички свои задължения по Договора и по - конкретно: инсталация на програмата на сървър на „Кофи лайф“ ЕООД, параметризация, внедряване и обучение на основни потребители и пр. Във връзка с изпратеното от ответника уведомление и покана за плащане на 26.11.2018 г. , „Кофи лайф“ ЕООД е изпратило отговор, в който поддържа, че Договорът е развален, а по отношение на фактурара № 1805 от 31.03.2017 г. на стойност 20 363, 62 лв., се твърди, че към датата на издаването й не са съществували изискуеми задължения на „Кофи лайф“ ЕООД, както и че задължението за авансово плащане било изпълнено. Ищецът кани ответното дружество да върне всичко, което е получило по процесния Договор.
На следващо място, като писмени доказателства са представени и приети 23 бр. протоколи за услуги за периода от 20.10.2016 г. до 08.03.2018 г., в които са посочени изпълнени задачи по сключения между страните Договор. Същите са подписани от представители на двете дружества.
Установява се, на следващо място, че на 24.10.2017 г. между страните е подписан приемо - предавателен протокол, с който ответникът е предал на ищеца 2 броя сървъри HP, с посочени серийни номера.
В хода на процеса ответното дружество е променило фирмата си от „Сингюлар Лоджик България Компютър Апликейшънс” ЕООД на „Вижън ентърпрайз сълюшънс“ ЕООД.
По делото е прието от съда като неоспорено от страните заключението на изготвената от вещото лице Д. съдебна техническа експертиза. След запознаване с делото, 3 както и с оглед наличната информация от сървърите на двете страни, експертът заключава, че към 09.08.2018 г. изработеното отговаря на заданието по Договора, но наличните данни, които са въведени, са тип „тестови“, което не представлява 100 % годен продукт. Експертът използва информация от архивна версия на софтуера, наличен на сървърите на въззиваемото дружество, но свален от сървърите на ищеца. Проектът е изпълнен до етап „Пилотно решение“, без да е изцяло изпълнен етапа по „Миграция на данни, обучение на основни потребители и тестване на решението“, както и последващите етапи по „Подготовка и начало на реална работа със системата“ и „Начало на реална работа със системата във фирма Coffee Life“. Вещото лице сочи, че на сървърите на ответното дружество се съхранява софтуерното приложение SingularLogic Enterprice Sute, но не се съхранявало софтуерното приложение SingularLogic One Touch Retail. В заключението е прието, че в приложението, което се съхранява върху сървърите на ответника, са включени следните модули и функционалности: Galaxy Търговско управление, Финансово управление, Счетоводство, Управление на дълготрайни активи, набор от управленски отчети и вграден генератор на отчети, CRM, чиято степен на разработване била на 90 % и съответствала на предвиденото в бизнес анализа. Вещото лице сочи, че не включен модул Galaxy OTR. Според експерта, на сървърите на ищеца се съхранява копие на процесната програма като база данни и приложение OTR, но тъй като до предаване на експертизата не му е осигурен достъп до тази програма, няма как да бъде сравнено. Пояснява, че на сървърите на ответника се съхранява копие на програмата като база данни, което е взето от сървъра на ищеца на 09.08.2018 г. и е изследвано. В експертизата е прието, че до тази дата няма разлика в програмата налична при ищеца и ответника.