Определение № 1329 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002900884 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „О и М Ринюабълс“ ЕООД, гр.

София срещу решение № 39 от 18.01.2024 г. по в. т. д. № 461/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 366 от 20.03.2023 г. по т. д. № 605/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена предявената от касатора срещу „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, гр.

София молба с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?; 3. Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на експертиза, ако във въззивната 1 жалба е направено обосновано оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение и е направено искане за допускане на експертиза с оглед установяване на спорен и релевантен факт?“ Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., ІІ т. о., решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ІІ т. о., решение № 14 от 3.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 229 от 14.12.2016 г. по гр. д.

№ 2221/2016 г., ІІІ г. о. и решение № 65 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 1656/2013 г., ІІ т. о.; по втори въпрос – на противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС, решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д.

№ 1544/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 136 от 6.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.; по трети въпрос – на противоречие с ТР № 1 от 9.12.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 80 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 3088/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 393 от 1.10.2010 г. по гр. д. № 4703/2008 г. на ВКС, II г. о. и решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о.

Ответникът по касационната жалба „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, гр.

София е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока за обжалване и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 01.11.2012 г. между молителя „О и М Ринюабълс“ ЕООД като изпълнител и ответника „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД като възложител е сключен договор за техническо обслужване и ремонт, по силата на който възложителят възлага, 2 а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извършва ежедневно експлоатационно наблюдение и периодично техническо обслужване /чл. 1/, както и извънредни ремонти по указания на възложителя на оборудването, разположено в три поземлени имота в землището на с. Сомовит, общ.

Гулянци, обл. Плевен, включително на подземните свързващи кабели, разположени между имотите. Установил е, че страните по договора са уговорили в чл. 17, ал. 1, че за възложените работи по чл. 1 възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 2 000 евро на месец без ДДС, а за възложените извънредни работи - възнаграждение, чийто размер, начин и срокове на плащане се договарят във всяко отделно допълнително споразумение относно повредата.

В решението е прието, че с допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към обсъдения договор, страните са се съгласили да допълнят дефиницията „оборудване“ с посочени в чл. 1 компоненти; уговорили са, че възнаграждението по чл. 17, ал. 1 от договора съставлява текущо фиксирано възнаграждение, определено на база разходи; че във връзка с увеличаване на работите, възложени според допълнителното споразумение, възложителят дължи на изпълнителя допълнително плаващо възнаграждение за приход в размер на 7 % от нетния приход от произведена от Ветрогенераторен парк Сомовит електроенергия за времето на действие на договора; че върху плаващото възнаграждение се дължи годишна лихва от 15 % за периода, в който не е било начислено; че плаващото възнаграждение за приход става предсрочно изискуемо при предприемане на действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания към възложителя чрез насочване върху активи на Ветрогенераторен парк Сомовит; че страните предоговарят срока на договора на 25 години, като отменят възможността за предсрочното му прекратяване с шестмесечно писмено предизвестие от страна на възложителя; че в случай, че по причина у възложителя действието на договора бъде предсрочно прекратено, същият дължи на изпълнителя неустойка за пропуснати ползи за остатъчния период до изтичане уговорения срок на договора, в размер, изчислен като произведението от средния месечен размер на горното плаващо възнаграждение за периода на действие на договора и броя месеци от остатъчния период до изтичане на уговорения срок.

Решаващият състав на въззивния съд е установил, че с уведомление на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД до „О и М Ринюабълс“ ЕООД, връчено на 3 адресата по пощата на 24.02.2022 г. и във формата на нотариална покана на 30.03.2022 г., ответникът е уведомил молителя, че прекратява договора за техническо обслужване и ремонт без предизвестие, на основание чл. 22, т. 3 от същия, тъй като, считано от 05.01.2022 г., изпълнителят е преустановил извършването на услугите по договора и не се е свързал с представител на възложителя.

Въззивният съд е приел, че на 10.05.2017 г. между „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, от една страна като клиент, и Минг Янг Смарт Енерджи Груп Лимитид, Китайска народна република, от друга като доставчик, е сключен договор за техническо обслужване, отнасящ се до три вятърни турбинни генератора с обща производителна мощност от 4.5 MW, намиращи се в с. Сомовит, общ. Гулянци, обл. Плевен, включително и свързаната система SCADA.

По делото е установено, че заявителят Минг Янг Уинд Пауър Интернешънъл се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД по ч. гр. дело № 40300/2021 г. на СРС, и изпълнителният лист е послужил като основание за образуваното изпълнително дело, по което е наложена и вписана в СВНикопол възбрана върху недвижими имоти на длъжника „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД.

Като е съобразил установените по делото факти, въззивният съд е формирал извод, че в случая не е налице активна материалноправна легитимация на „О и М Ринюабълс“ ЕООД по молбата му по чл. 625 ТЗ срещу длъжника „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, тъй като не е установено молителят да има към ответното дружество твърдените изискуеми парични вземания: 1. за текущо възнаграждение по процесния договор за месеците декември 2021 г., януари и февруари 2022 г.; 2. вземания по допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към договора, както следва: 2.1. предсрочно изискуемо плаващо възнаграждение; 2.2. годишна лихва в размер на 15 % върху плаващото възнаграждение съгласно уговорките по допълнителното споразумение за периода от м. февруари 2013 г. до м. декември 2021 г. и 2.3. неустойка по допълнителното споразумение за периода от 03.03.2022 г. - преустановяване действието на договора до изтичане на уговорения 25-годишен срок на договора, т.е. до 01.11.2037 г.

4

В атакуваното решение е изложено, че между страните е възникнало правоотношение по валиден договор за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., представляващ договор за услуга като разновидност на договора за изработка, като изпълнението на възложената работа - ежедневно експлоатационно наблюдение и периодично техническо обслужване на оборудването на възложителя ответник - Ветрогенераторен парк Сомовит и нейното приемане от последния обуславят правото на изпълнителя, подал молбата по чл. 625 ТЗ, да претендира договорено възнаграждение по силата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Решаващият състав е приел обаче, че по делото се установява, че вземането за една част от претендираното възнаграждение е погасено чрез плащане от ответника в хода на делото, а останалата част от възнаграждението /за януари и февруари 2022 г./ - не се дължи, тъй договорът е развален поради това, че изпълнителят е преустановил извършването на услугите по него. Съдът е намерил за неоснователен довода на въззивника кредитор, подал молбата по чл. 625 ТЗ, че ефектът на развалянето на договора от ответника не е настъпил, тъй като е извършено от неизправна по договора страна с оглед противоправното привличане на служителите на молителя и недопускането на новосформирания му екип до ветрогенераторния парк за изпълнение на дължимото по договора.

По отношение на втората група вземания, претендирани от молителя въз основа на допълнителното споразумение от 21.01.2013 г. към договора за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., съдът е извършил преценка за неоснователност на възраженията на ответника, че такова допълнително споразумение въобще не е било сключвано между страните, че същото е антидатирано и съответно подписано от името на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД от лице без представителна власт съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като по делото е представен нотариално заверен препис от споразумението на израелски нотариус от 27.10.2013 г.

В решението на Софийски апелативен съд са споделени изводите на първоинстанционния съд, че допълнителното споразумение от 21.01.2013 г. е недействително на основание чл. 40 ЗЗД поради действия на управителя на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД Джонатан Ман във вреда на дружеството, както и за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави на следните уговорки на допълнителното споразумение: на чл.

6, ал. 1 относно плаващото възнаграждение; на чл. 6, ал. 2 относно 5 възнаградителна лихва върху плаващото възнаграждение и на чл. 7, ал. 2 относно неустойката при прекратяване на договора, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към изложените мотиви в първоинстанционното решение. В последните е изтъкнато, че към датата на подписване на допълнителното споразумение управителят на ответното дружество Джонатан Ман е бил и едноличен собственик на капитала на „О и М Ринюабълс“ ЕООД, както и че уговорените в допълнителното споразумение от 21.01.2013 г. задължения за ответното дружество възложител са доста обременителни при липса на промяна на насрещните задължения на изпълнителя. Съобразено е, че с допълнителното споразумение не се възлагат по своята същност допълнителни дейности на изпълнителя, като наред със заплащането на текущо възнаграждение се уговаря и плаващо възнаграждение в размер на 7% от нетния приход на възложителя от произведена от ветрогенераторния парк електроенергия за времето на действие на договора, т. е. за 25 години, както и възнаградителна лихва от 15%, надвишаваща по размер дори законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отчетена е и неустоечната клауза при прекратяване на договора, дължима за целия остатъчен срок на договора, както и увеличаването на срока на действие на договора от 12 на 25 години. Предвид горното и с оглед обстоятелството, че допълнителното споразумение е сключено от възложителя чрез управителя Джонатан Ман, който е и едноличен собственик на капитала на изпълнителя, съдът е счел, че при сключването на споразумението е налице договаряне във вреда на представлявания „Ей Уан дивелъпмънт“ ЕООД, поради което същото е недействително и не поражда целените с него правни последици.