Определение № 717 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. П., 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500774 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във връзка с чл. 95, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5099/22.10.2024г. по изп. дело № 50/2022 г. на ДСИ при Районен съд - П. от длъжника Н. Н. А., ЕГН ********** срещу Постановление от 08.10.2024 г. на ДСИ, с което е постановен отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, във връзка с чл. 95 от ГПК на жалбоподателя. В жалбата се оспорват съображенията на съдебния изпълнител, като се сочи, че жалбоподателят имал основно образование, не притежавал правна грамотност, излежава наказание „лишаване от свобода“, което го лишавало от средства и ресурси да организира защитата на правата си.

Намира, че с постановения отказ са нарушени негови права, гарантирани от международни актове.

Моли съда да отмени постановлението, и му бъде предоставена правна помощ, за да може да упражни ефективно правата си по подадената от него жалба против действията на ДСИ по изпълнителното дело. Приложена е декларация от Н. А., като се прави 1 искане, освен за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и разноски по жалбата.

Постъпил е писмен отговор на жалбата от процесуалния представител на взискателя по делото – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (ГДИН към МП), с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 94 и чл. 95, ал. 1 от ГПК, правната помощ се състояла в осигуряване на безплатна адвокатска защита, за предоставянето на която е необходимо подаване на молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Разпоредбата чл. 23, ал. 1 ЗПП намирала приложение когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това и то когато страната няма средства да си осигури такава. Счита, че интересите на правосъдието не налагали предоставяне на правна помощ в конкретния случай, като предоставянето на правна помощ не било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, с оглед естеството на производството. Споделят се изводите на ДСИ, че жалбоподателят разполагал със знания сам да реализира защитата на правата си.

По делото са представени мотиви на ДСИ, с които подържа становището си в обжалваното постановление, като допълва, че искането в жалбата е ясно формулирано, а делото не представлявало фактическа и правна сложност. Поради това намира, че предоставянето на безплатна правна помощ би била несъизмерима с ползата, която би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето й.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и изложеното в жалбата и като провери законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител, намира следното:

След извършена проверка за допустимостта и редовността на 2 подадената жалба, съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Направеното искане и доводи на насрещната страна, във връзка с освобождаването на жалбоподателя от държавна такса по първоначалната му жалба срещу действията на ДСИ, съдът не следва да обсъжда, доколкото това искане не попада в рамките на производството, с което е сезиран.

Жалбоподателят Н. Н. А. е длъжник по изп. дело № 50/2022г. на ДСИ при Районен съд – П., образувано от ГДИН към МП за изпълнение на парично вземане 300,00 лева. Видно от материалите по делото, до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение връчена му лично на 29.04.2022г., като са предприети и изпълнителни действия чрез налагане на запор по личната партида на длъжника А..

На 15.08.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от страна на длъжника А. с искане за освобождаване от такси и разноски, като е приложена декларация.

С Определение № 553/30.09.2024г., постановено по в.гр.д. № 20245200500594 по описа на 2024 г. на Окръжен съд – П., съдът е намерил, че жалбата против разпореждането на ДСИ относно искането за освобождаване от такси и разноски не е надлежно администрирана, тъй като по искането за предоставяне на правна помощ компетентен да се произнесе е именно ДСИ и е върнал жалбата, като е дал и указания за предприемане на действия за отстраняване на нередовностите й. След връщането й, в изпълнение на указанията на съда по отношение компетентността му да се произнесе по направеното искане за предоставяне на правна помощ, ДСИ постановил обжалваното постановление, като за да мотивира отказа си, съдебният изпълнител се е позовал на субективната си преценка, че жалбоподателят борави отлично с правните факти и 3 норми, както и че повдигнатият спор не се отличава с фактическа и правна сложност.

При така установеното, въззивният съд намира подадената жалба за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата чл. 23, ал. 2 от ЗПП, в хипотезата на чл. 21, т. 2 същия закон, правната помощ се предоставя в случаите когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като преценката за наличието на условията за предоставянето й се извършва от съответния орган, въз основа на представените доказателства – в конкретния случай от съдебният изпълнител.

Преценката за предоставяне на безплатна правна помощ следва да се извърши при съобразяване на кумулативното наличие на предпоставките, определени в закона: 1/ по финансови съображения лицето да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение 2/ във връзка с предмета на спора, касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ - чл.

24 ЗПП. Във втората хипотеза законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, и на последно място, в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК. За да постанови отказа си, съдебният изпълнител не се е позовал на нито едно от посочените основания за отказ от предоставяне на исканата правна помощ, а единствено на собствената му субективна преценка за правните познания на жалбоподателя, което не може да се приеме, че се вмества в критерия „интереси на правосъдието“. В случая, с оглед представената по делото декларация от страна на жалбоподателя, свързана с финансовото му състояние, не следва да се коментира 4 първата от кумулативно изискуемите от закона предпоставки за предоставяне на правна помощ. Подлежи на изясняване и следва да се обсъди дали интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ на лицето под формата на процесуално представителство, като се има предвид самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ.

Видно от предмета на жалбата, за която е поискано предоставяне на правна помощ, последната ще се сведе единствено до процесуално представителство в производството по обжалване действията на ДСИ, във връзка с оплаквания за частична несеквестируемост на запорирано имущество на длъжника – личната му партида в затвора.

Произнасянето по жалбата срещу действията на съдебният изпълнител протича в закрито заседание, т. е. нито страните, нито пълномощниците им ще пледират устно пред съда. При прочита на жалбата, макар и не достатъчно конкретно, са изложени основните оплаквания на жалбоподателя А. и тя може да бъде разгледана от съда по същество, доколкото последният вече е сезиран със самото подаване на жалбата. Дадените от съда указания при прекратяване на производството по нея и връщането й на ДСИ за администриране, във връзка с нередовността на жалбата, са конкретни и не представляват такива, изискващи определени правни познания – указано е да се изиска оригинал на жалбата, да се посочи обжалваното действие на съдебния изпълнител, кога точно е извършено и кога е известен жалбоподателят за него.

С оглед на това, съдът намира, че в конкретния случай интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на жалбоподателя под формата на процесуално представителство, във връзка с подадената от него жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Следва да се има предвид, че законът не задължава съда да предостави безплатна правна помощ безусловно, доколкото са предвидени определени изисквания за това. Такава не е предвидена 5 изрично като задължителна и по споровете, свързани с гражданското право, какъвто е настоящият случай, и в международните актове. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно КЗПЧОС не предвижда, че непременно държавата трябва да осигури безплатна правна помощ за абсолютно всеки спор, свързан с гражданско право, доколкото Конвенцията не включва разпоредба за правна помощ по отношение на тези спорове, а чл. 6, т. 3 се отнася само до наказателните производства. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, тази помощ обхваща процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. В този смисъл съдът следва да извърши преценка доколко това би било от полза молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна, който принцип несъмнено е възприет и в чл. 47, ал. 1 от ХОПЕС, съгласно който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

В настоящия случай, жалбата по която е поискано предоставяне на правна помощ касае действия на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, касаещи насочване на изпълнението върху парично вземане. Жалбата на длъжника е насочена срещу отказа на ДСИ да определи такава несеквестируема част, с което по повод доводите му за наложен запор върху личната му партида, съдебният изпълнител е изложил доводи, че средствата постъпващи по личната партида не попадат в хипотезата на несеквестируем доход по чл. 446 от ГПК. Съгласно постановките на т. 1 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, регламентиращи правото на жалба на длъжника по изпълнението по чл. 435 от ГПК, запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В тълкувателното 6 решение е посочено, че под обжалване на насочването на изпълнението следва да се разбира случаите, „когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.“. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.