Решение № 260064 от 18.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 487/2018
- Вид
- Решение № 260064
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И
Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………., гр.София,………………г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия: Константина Христова при участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 487 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение от 14.07.2017г. на СРС, 120 състав, постановено по гр.дело № 52 984/ 2016г. в частта, с която „Фън спорт ООД е осъдено да заплати на Д.М.М. , на основание чл.49, вр. с чл.50 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД - сумата от
5 000,00лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нанесена средна телесна повреда и претърпени болки и страдания, стрес и уплах, довели до постоянно разстройство на здравето в резултат на инцидент, настъпил на 04.06.2016г. на картинг – писта, стопанисвана от ответното дружество; сумата от 824,01лв. като обезщетение за пропуснати ползи , изразяващи си в отрицателната разлика между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение по болнични листове за периода 04.06.2016г.- 07.07.2016г. ; сумата от 60,60лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи изплатени суми за медикаменти, прегледи и медицински разходи във връзка с полученото телесно увреждане, както и сумата от 235,38лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва в горепосочената част от ответника.
Въззивникът „ Фън спорт“ ООД поддържа доводи за недопустимост на обжалваното решение и евентуални съображения за незаконосъобразност и неправилност. Счита, че след като самата ищца признава за наличието на постигната между нея и него /ответника/ договорка относно ползването на картинга срещу определено заплащане, т.е.- признава наличието на договор, незаконосъобразно с обжалваното решение съдът е уважил заявените претенции на основанието по чл.49 от ЗЗД. Твърди, че договорното правоотношение изключва приложението на субсидиарната деликтна отговорност по чл.49 от ЗЗД. В тази връзка, поддържа, че на договорно основание подлежат на репариране само имуществените вреди от виновната за неизпълнението страна по договора. Намира, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е изготвен докладът по делото без да са отделени спорните от безспорни факти и без да е разпределена доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Твърди, че в резултат на това процесуално нарушение е лишен от правото на защита , тъй като е била препятствана възможността му своевременно да ангажира доказателства по делото относно правно- релевантните факти и в частност- относно състоянието на картинг пистата и картинг колите и съдържанието на проведения на ищцата инструктаж. Намира, че в нарушение на процесуалните правила обжалваното решение е основано на доказателства по делото, които не са събрани по установения от ГПК процесуален ред. Счита, че представеното от ищцата и ценено от съда съдебно медицинско удостоверение № 338 не доказва твърдяните наранявания на ищцата, тъй като представлява частен документ , издаден по възлагане на ищцата , срещу заплащане от нейна страна, в който са отразени личните възприятия на ищцата без реално да е изследвано състоянието й. Счита, че за установяване здравословното състояние на ищцата са необходими специални знания на вещо лице, каквото по делото не са ангажирани. Ето защо, намира за недоказани твърдяните травми на ищцата. На следващо място, въззивникът- ответник поддържа, че не е надлежна страна в процеса. В тази връзка моли съда да съобрази, че специалната отговорност по чл.50 от ЗЗД е неразривно свързана с установяване на собственика на вещта, от която е пострадал увреденият, като аналогична е хипотезата, при която се претендират вреди от лица, на които е възложена определена работа. В конкретния случай възразява, че по делото не е доказано той да е собственик на вещите или да е възложител на определена работа. Намира, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция са кредитирани показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, без да е съобразен фактът, че те не са били преки очевидци на настъпването на инцидента.
От друга страна счита, че незаконосъобразно от съда не е дадена вяра на показанията на неговите свидетели, като е прието неправилно, че те са заинтересовани и показанията им противоречат на тези на свидетелите на ищцата.
Поддържа на първо място, че такова противоречие не е налице, а от друга страна-от съда не е отчетено обстоятелството, че към датата на разпита му като свидетел Д.В.не е негов служител. Намира за недоказани претърпяните от ищцата вреди, както и за неправилен извода на съда, с който е прието, че ищцата не е допринесла за настъпването на същите. Счита, че доказаният по делото факт на заплатена доброволно от ищцата сума от 100,00лв. за причинените вреди на картинг колата представлява извънсъдебно признание за нейната вина за настъпване на произшествието като резултат от управление на картинг колата с несъобразена скорост, като последният факт е потвърден и с показанията на ангажираните от него свидетели. С изложените доводи ответникът мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в частта на уважените искове за неимуществени и имуществени вреди и вместо него- постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Д.М.М. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на жалбата. Поддържа, че законосъобразно с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест за установяване на правно-релевантните факти с оглед заявените от страните твърдения и възражения. Намира за неоснователно възражението на ответника, че представеното от нейна страна медицинско удостоверение не е годно доказателство за установяване на здравословното й състояние. Счита, че като издаден от лекар документ в него е отразена професионална диагноза. Що се отнася до факта, че удостоверението е издадено срещу заплащане, поддържа, че всяко удостоверение издавано от здравните власти се таксува.
Намира за преклудирано възражението на ответника, че не е собственик на картинг пистата, а по отношение собствеността върху картинг автомобилите твърди, че тя се доказва от представената по делото фактура от самия ответник за покупката им.
Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от нейна страна, се установява механизмът на настъпване на инцидента и липсата на необходимите предпазни съоражения – вещи и подходящо изпълнение на служебните задължения на служителите на ответното дружество. Твърди, че по делото са доказани претърпените от нея вреди. Намира за неоснователно възражението на ответника за доказано съпричиняване на вредите като счита, че плащането на сумата от 100,00лв. не може да се цени като признание за твърдяното съпричиняване. Моли в тази връзка съдът да съобрази факта ,че непосредствено след инцидента е била в тежко и безпомощно състояние и не е осъзнавала предназначението на това плащане, като след осъзнаването й е направила опит да си вземе обратно парите, но това е било отказано от ответника. Счита, че неправомерния акт на вземането на посочената сума от ответника без легитимен отчетен документ не може да се цени като доказателство за съпричиняване. Ето защо, ищцата заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските направени от нея във въззивното производство.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на обжалвания съдебен акт , като постановено по непредявен иск, както и възражението , че при наличие на сключен между страните договор е изключено ангажирането на отговорността му на деликтно основание. Действително с исковата молба от ищцата са заявени твърдения за сключен между нея и ответника договор, но с оглед заявените от ищцата твърдения относно елементите ,за които е било постигнато съгласие, а именно- управлението на картинг с възможно най-ниска мощност на пистата срещу заплащане на посочената от ответника цена, а претендираните вреди не се твърди да произтичат от неизпълнението на ответника по този договор, а са обосновани с твърдение за неизпълнение на нормативно установени задължения за ответника, /чрез служителите му/ за обезопасяване на свободните части между картинг- трасето и оградата и нарушение на принципа да не се вреди, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове са с правното основание по чл.49 от ЗЗД. На това основание те са разгледани с обжалваното решение. Наличието на договор между страните не изключва правната възможност за ангажиране на деликтна отговорност , в хипотезата, при която вредите са последица не от неизпълнение на договорно задължение, а са последица от реализиране на фактическия състав на деликта. В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика- ТР № 54/1986г. по т.д. № 21 /1986г. на ОСГК на ВС, Решение № 188/ 15.06.2012г. по гр.д.№ 1122/211г. на ІІІ ГО на ВКС.
Предявените искове са квалифицирани от първата инстанция с правното основание по чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.50 от ЗЗД. Деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД изключва привръзка с нормата на чл.50 от ЗЗД, тъй като двете правни норми регламентират отделни самостоятелни и различни фактически състави. В случая с оглед заявените фактически твърдения и формулирания петитум настоящият съдебен състав приема, че предявените искове са с правното основание по чл.49 от ЗЗД. Макар да е дал неправилна правна квалификация на предявените искове, първоинстанционният съд е разгледал фактите и се е произнесъл в съответствие с исканията, попадащи в приложното поле на чл.49 от ЗЗД. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че неправилното приложение на материалния закон от първата инстанция при квалифицирането на претенциите не се отразява на допустимостта на обжалваното решение, а същото следва да бъде отменено като неправилно, /поради неправилно приложение на материалния закон/, само в частта на дадената правна квалификация на предявените искове с привръзката с нормата на чл.50 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.52 от