Определение № 1590 от 14.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. Пловдив, 14.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20215300502984 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И., срещу разпореждане от 30.09.2021г. на Районен съдПловдив по ч.гр.д. № 15399/2021г. по описа на ПРС, I бр.с-в, обективирано в Заповед № 8219 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.С.Т.

ЕГН: ********** гр. П., ул. В.В. № **, в частта му за сумата от 1651, 86 лева- договорна лихва за периода 01.10.2018 г. - 28.08.2019 г. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PCПловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано 1 лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.С.Т. ЕГН: ********** гр. П., ул. В.В. № **, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 3021353290 от 04.07.2017г., както следва: 3 289,17 лева - остатъчна предсрочно изискуема главница, 1651, 86 лева- договорна лихва за периода 01.10.2018 г. 28.08.2019 г.; 2953,77 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30лв. такса за извънсъдебно събиране; 369,55 лева – лихва за забава за периода от 02.09.2017г. до 28.08.2019 г.; 1403,45 лева – законна лихва за периода от 28.08.2019г. до 29.09.2021г. с изключение на периода от 13.03 – 13.07.2020г.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането за договорна лихва /възнаградителна лихва/ районният съд е приел, че в тази му част искането се основава на неравноправна клауза съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от от ЗЗП, поради заобикаляне на забраната в чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК.

Частната жалба неоснователна. срещу така постановеното разпореждане е

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

По отношение на претенцията за договорна лихва се установява, че с 2 договора за потребителски кредит е договорен годишният лихвен процент от 41,17%. Договорната лихва представлява цената на предоставената услуга по предоставяне на заемни средства и същата е ограничена от чл. 9 ЗЗД , съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са един от двата критерии, които ограничават свободата на договаряне, и в този смисъл преценката на съда относно това дали постигнатите между страните договорки за размера на договорната лихва не нарушават добрите нрави е в съответствие с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Преценката за противоречие с добрите нрави се извършва във всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора.

В случая настоящият съдебен състав намира, че договореният ГЛП от 41, 17 % е прекомерно висок и договорен в противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля тройни размер на лихвата за забава. Договореният лихвен процент от 41,17% е уговорен във вреда на потребителя, същият води до значително неравенство между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което с оглед на нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП тази клауза следва да се третира като неравноправна. Възраженията в жалбата за приложението на чл.19, ал.4 от ЗПК не се споделят, тъй като същата възвежда максимален размер на годишния процент на разходите по кредита, но не и на годишния лихвен процент, а обстоятелството, че годишният лихвен процент се включва в ГПР, не означава, че размерът на ГЛП следва да се съизмерява с общия размер на ГПР. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Законоустановеният максимален размер на ГПР е приложим само по отношение на него, но не и по отношение на ГЛП, с оглед на което не може да се обоснове извод, че е налице законоустановена възможност да бъде уговаряна възнаградителна лихва в размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Ето защо, правилно е било отхвърлено искането за издаване на заявление за процесната договорна 3 лихва.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.09.2021г. на Районен съдПловдив по ч.гр.д. № 15399/2021г. по описа на ПРС, I бр.с-в, обективирано в Заповед № 8219 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника С.С.Т. ЕГН: ********** гр. П., ул. В.В. № **, в частта му за сумата от 1651, 86 лева- договорна лихва за периода 01.10.2018 г. - 28.08.2019 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4