Решение № 166 от 19.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

****6 гр. Б., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20231200900045 по описа за 2023 година съобрази следното:

Ищец в процеса е Б. А. К., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Б., ул. „Л.“ ****.

Претенциите са насочени срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, бул. „С.Ш.“ № ****, представлявано от С. Н.А. и В.В.И..

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2022 г., около 19:30 ч., в гр. П., на ул. „Р.“, е станал пътен инцидент. Таксиметров лек автомобил, марка „О.“, модел „Зафира“, с рег. № ****, управляван от правоспособния водач Н. М. М., поради недостатъчно внимание, блъснал пресичащата отляво надясно, на пешеходна пътека, пешеходка Б.

А. К.. За пътния инцидент бил изготвен констативен протокол № 314р-19017от 06.10.2022 г. Образувано било и ДП № 311 от 2022 г. Непосредствено след инцидента, пешеходката била транспортирана с линейка в местната болница. Там, след извършен медицински преглед, било установено, че тя е получила счупване на тибията на дясната подбедрица. С оглед на полученото тежко счупване, на ищцата била извършена оперативна интервенция, при която откритата й фрактура е фиксирана със заключваща плака и поставяне на 11 винта. Поради изключително тежката травма, за период от 2 месеца, за битовите и ежедневни нужди на Б. се грижили близките й, които й помагали да се облича, да се обува и да се изправя от седнало или легнало положение.

Състоянието на увредения долен крайник на ищцата било изключително тежко. Кракът й бил подут и стоял в неестествена позиция. Въпреки че от инцидента изминали 5 месеца, възстановяването на ищцата тепърва предстояло. Поради травмата, получена в 1 областта на десния крак, пострадалата изпитвала изключително силни болки, с невъзможност да се изправя и движи без чужда помощ. Към настоящия момент Б. била ограничена в движенията си и почти не се движела, а когато се налагало да се придвижи до определено място, задължително ползвала придружител и помощта на патерица. Това създавало редица неудобства за нея, тъй като и при най-елементарно движение изпитвала невероятно силни болки в увредения крайник. Инцидентът дал отражение и върху психиката на пострадалата. Към днешна дата тя страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност и нарушения на паметта и вниманието. Вследствие на катастрофата Б. получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни мисли за случилото се. Поради изключително тежката травма, която претърпяла, и поради внезапността, с която същата настъпила, ищцата загубила желание да води какъвто и да било социален живот. Споделяла, че дори и да се оправи физически, няма да има смелост да излиза навън и да се разхожда, поради страха от автомобили. Често плачела и отказвала да разговаря с близките си, оплаквала се от безсъние. Към датата на инцидента ищцата била бременна в деветата гестационна седмица, което усложнило значително възстановяването й, като с оглед на емоционалното й състояние се създал сериозен риск от усложнена бременност и опасност за правилното развитие на плода. Към днешна дата възстановителният период за пострадалата тепърва предстоял. Лекарите не се ангажирали със становище колко време ще продължи възстановяването на ищцата и дали тя ще може да води предишния си начин на живот. Вследствие на пътния инцидент и по повод на проведеното лечение и възстановяване, пострадалата направила разходи в размер на 2270,60 лв. Виновен за настъпване на инцидента бил водачът на таксиметровия лек автомобил. Той попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, със застрахователна полица № BG/22/122000599053, валидна до 24.02.2023 г. На основание чл. 380 от КЗ, с молба вх. № 11290 от 08.11.2022 г., ищцата предявила претенции спрямо ответното дружество, като изискала да й бъдат заплатени обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. Въпреки че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция изтекъл на 08.02.2023 г., към настоящия момент ответното дружество не било заплатило застрахователни обезщетения. Това наложило настоящото сезиране на съда, като се иска осъждане на застрахователя да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, настъпили вследствие на процесното ПТП, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на поканата по реда на чл. 380 от КЗ - 08.11.2022 г., сумата от 2270,60 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.02.2023 г., 2 както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗАдв.

В отговора на ответника се застъпва позицията, че предявените искове са неоснователни. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ПТП е настъпило поради действията на водача Н. М. М. при управлението на лек автомобил „О. Зафира“ с peг.

№ ****. Оспорват се твърденията за механизма на транспортния инцидент, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача. Оспорва се твърдението, че действията на М. са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същият нито е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на ищцата, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар помежду им. Поддържа се, че произшествието е настъпило в причинна връзка с поведението на ищцата, поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците, преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират, без необходимост, на платното за движение. Ищцата нарушила и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, според което на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост. Съгласно съставения констативен протокол, ищцата била под въздействие на алкохол с концентрация от 1,36 промила. При приемането й в болницата, същата била силно повлияна от алкохол.

Налице било причиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като наличието на алкохол с концентрация в кръвта от 1,36 промила се отразило негативно върху координацията, движенията и реакциите й. Установената концентрация на алкохол значително намалила функциите на мозъка, зрението и координацията на ищцата, забавила рефлексите й и намалила нейната способност за бърза и адекватна реакция. Употребата на алкохол влошила преценката на К. и ограничила способността й за взимане на рационални решения. Въпросното произшествие било предотвратимо за ищцата. Нейното поведение било в причинно-следствена връзка с настъпването на транспортния инцидент. Ищцата, като пешеходец, създала предпоставките за настъпване на произшествието и станала единствена причина за осъществяването му.

При условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради неспазване на цитираните разпоредби на ЗДвП, тъй като нейното поведение допринесло, в равна степен с поведението на водача, за реализиране на транспортния инцидент. Оспорват се твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, за ищцата са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, като се оспорват и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Оспорва се твърдението, че към момента е затруднен нормалният начин на живот на ищцата поради травмата, настъпила при 3 произшествието. Оспорва се твърдението, че ищцата не може да се обслужва самостоятелно и се нуждае от помощта на свои близки. Оспорват се твърденията, че възстановителният период за травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент, не е завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, включително към настоящия момент.

С оглед на представената медицинска документация, следвало да е настъпило пълно възстановяване. Статусът при изписването бил с подобрение, в добро общо състояние.

Дадени били указания за спазване на ХДР и медикаментозно лечение. По делото липсвали данни за настъпили усложнения, както и относно провеждане на рехабилитация. Не били налични данни оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение. Оспорва се твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение. Не били ангажирани медицински документи от прегледи и изследвания, констатиращи настъпването на психологически изменения. Не били представени медицински документи, съдържащи данни за посттравматично стресово разстройство, съответно кога се е проявило и за какъв период, както и за провеждане на лечение на такова състояние. Липсвали медицински данни за психичното състояние на ищцата преди ПТП. Липсвали данни ищцата да е предприела каквито и да е действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния инцидент. Оспорват се твърденията за настъпили, в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент, неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който били търпени, като се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който бил изключително завишен, прекомерен и не кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налагал извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, включително и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика. Оспорва се размера на предявения иск за неимуществени вреди. Същият бил изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗДог. Поддържа се, че претендираната сума не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, принципно указани от ВКС и определени като елементи за обезвреда. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следвало да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на ВКС, с оглед на приложение на принципа за справедливост. Претендираната за обезвреда на неимуществени вреди сума била 4 недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следвала да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог. Оспорва се и предявената искова претенция за имуществени вреди по основание. Оспорва се за ищцата да са възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба разходи и възлизащи на исковата сума, както и необходимостта от извършване на разходите. Оспорва се ищцата да е извършила плащане на суми, съответстващи на претендираните от нея имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез разходване на собствени парични средства или намаляване/отчуждаване на активи на ищцата, и с които разходи да са се намалили активите на нейното собствено имущество. Оспорва се предявения размер на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като недължим. И тук се поддържа възражението за съпричиняване от страна на ищцата.