Решение № 703 от 13.07.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1843/2021
- Вид
- Решение № 703
- Подписан
- 13.07.2022
- В сила
- 06.02.2023
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.7, ал.2, т.4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл.103 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 703 гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501843 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена от Й. Г. К., Д. И. М., М. М. Х. и Д. М. М., всички от ***, всички - чрез адв.
Валентина Стоянова от АК – Бургас, срещу Решение 260064/14.05.2021 г. по гр.д.336/2020 г. по описа на PC – Айтос, с което е признава за установено по отношение на Й. Г. К., Д. И.
М., М. М. Х. и Д. М. М., Н. Г. Г., И. Г. Г. и Г. Г. М., че Г. Н. Г. е собственик на апартамент, находящ се на *** етаж, вход ***, в жилищен блок № *** в ***, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, клозет и антре, със застроена площ от 58, 47 кв.м., с принадлежащо избено помещение № *** и 3, 35 % от правото на строеж, който имот е с настоящ административен адрес - ***; и с което решение и отхвърлен искът за делба, предявен от Й.
Г. К., Д. И. М., М. М. Х., и Д. М. М., против Н. Г. Г., И. Г. Г. и Г. Г. М., по отношение на недвижим имот, съставляващ апартамент, находящ се на *** етаж, вход ***, в жилищен блок № *** в ***, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, клозет и антре, със застроена площ от 58, 47 кв.м., с принадлежащо избено помещение № *** и 3, 35 % от правото на строеж, който имот е с настоящ административен адрес - ***.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поконкретно се твърди, че Г. Н. Г. - главно встъпилото лице в делбеното производство по първоначално предявения пред P C - Айтос иск, е дъщеря на един от ответниците, и няма качеството на наследник. Твърди се, че Г. Н. Г. живее в имота и го ползва по волята на съсобствениците - законните наследници, които са се съгласили поради молбата на баща й Н.. Сочи се, че съсобствениците са се съгласили Г., която е била студентка в Бургас, да живее в имота, за да не плаща квартира докато учи, и са дали на въззиваемия Н. Г. Г. (баща на Г.Г.), ключовете от процесния имот, с които са разполагали, тъй като са посещавали майка си Г. и съпруга й. Едновременно се твърди, че Г.Г. се е „възползвала, без ни най1 малко намерение да свои имота като свой, без да уведоми съсобствениците - наследници, че заявява собственически претенции към имота, нито пък е плащала данъците на този имот“, а се е възползвала от търпимостта и благоволението на останалите си роднини; както и – че ключът от апартамента е бил „отнет … бравата - сменена“ от бащата на Г.Г. - Н.Г. и ищците не са „били желани гости в апартамента, камо ли да имат право да влизат като собственици“.
Сочи се, че съделителят Н.Г. е знаел, че останалите наследници плащат редовно данъците си за имота, но е отказвал грубо да уредят наследствените си отношения. Твърди се, че Г.Г. не е заявявала претенции към имота преди да се предяви искът за делбата му. Сочи се, че бездействието на Г.Г. и баща й Н.Г. по отношение на всички останали наследници представлява измамно поведение - умишлено държане в заблуда, за да се възползват сега от недобросъвестното си поведение. Твърди се, че извършеният ремонт от Г., е без знанието и съгласието на собствениците и подобренията от този ремонт са обслужвали единствено и само нея. На следващо място се сочи, че Г. е имала и квартиранти в този имот, вероятно е събирала и наеми от тях, но никога не е платила на никого и стотинка от това. Твърди се, че неправилно съдът е признал правото й на собственост, тъй като е обсебила апартамента, без да осигури на останалите съсобственици никакъв достъп до него, а съдът приема за установено, че владението й било необезпокоявано, явно и непрекъснато.
Излагат се съображения за разликата между институтите на владението упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си /чл.68, ал.1 ЗС/, и държането упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл,68, ал.2 ЗС/, както и за търпими действия и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането. Цитира се съдебна практика (Решение №483/1112.2012 г по гр.д.
№ 493/2012 г, ВКС, I г.о.) по повод определението на търпими действия. Твърди се, че в конкретния случай се касае именно за търпими действия поради съгласието на съсобствениците да допуснат дъщерята на единия от тях - Н. Г. Г., да ползва имота, след което тя е обсебила ползването му, лишила е останалите съсобственици от достъп до имота, а сега предявява и претенции за еднолична собственост.
По посочените съображения се твърди, че обжалваното решение, с което се уважава установителния иск на Г. Н. Г. е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.
Твърди се, че въззивниците, като наследници на починалите си наследодатели, притежават в съсобственост с ответниците по иска за делба, недвижимия имот АПАРТАМЕНТ - жилище, дадено им по време на брака им като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ в поземлен имот с 562 - петстотин шестдесет и втори в кв. 154 по плана на гр.Айтос. Посочват се наследниците на Г. Г. Г. - децата от първия му брак Н. Г. Г. и Г. Г. Г. - починал на 05.02.2000 г. и заместен от неговите наследници И. Г. Г. – съпруга и Г.Г. Г. – дъщеря; и преживялата съпруга на Г. - Г. Й. Д., чийто наследници са децата й от първия си брак - Й. Г. К. и М. Г. М., поч.на 26.12.2017 г. и заместен от неговите наследници - Д. И. М. - преживяла съпруга; М. М. Х. - дъщеря и Д. М.
М. – син.
Твърди се, че имотът е неподеляем, поради което се претендира обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постановите друго, с което да се отхвърли като неоснователен искът на Г. Н. Г. за собственост върху процесния имот, придобит по давност и да се допусне съдебна делба между сънаследниците на починалите наследодатели на страните, при квоти:
ПЪРВИ ДЯЛ: Й. Г. К. - 1/3 ;
ВТОРИ ДЯЛ: Д. И. М. - 1/9; М. М. Х. - 1/9 и Д. М. М. - 1/ 9, като наследници на починалия си наследодател - М. Г. М., поч. на 26.12. 2017 г.
ТРЕТИ ДЯЛ: И. Г. Г. - 1/12 и Г. Г. М. - 1/12, като наследници на Г. Г. Г., наследил 2
1/6 ид.ч. от процесния имот като наследник на Г. Г. Г.;
ЧЕТВЪРТИ ДЯЛ: Н. Г. Г. - 1/6 като пряк наследник на Г. Г. Г..
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивниците.
Не са ангажирани нови доказателства, допустими съгласно чл.266 ГПК.
В законовия срок против въззивната жалба са подадени отговори от Н. Г. Г. чрез адв.М.Топалова, и от Г. Н. Г., чрез адв.Борислав Янков.
Въззиваемият Н.Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и се претендира потвърждаването му. Сочи се, че след главното встъпване на Г. П. Г. в производството за делба на процесния имот и връчването на всички страни в процеса на исковата й молба, с която предявява претенция, че е придобила имота по давност, в срока за отговор, отговор е подал единствено въззиваемият Н.Г., а останалите ответници по установителния иск, в това число - и въззивниците, не са подали писмен отговор и не са се възползвали от правото си да оспорят и представят доказателства по иска за главно встъпване и претенцията за давност. Независимо от изложеното, ако решението, с което е уважен установителният иск на Г.Г. бъде отменено, се оспорва претенцията делбата на имота да бъде допусната п р и посочени във въззивната жалба и исковата молба квоти. Поддържат се заявените в първата инстанция възражения по квотите. Твърди се, че е неморално да се претендират като наследствени квоти от въззивниците тези, посочени в исковата молба - общо 4/6 ид.части от апартамента, при представените доказателства, че имотът е даден като обезщетение за отчужден имот на наследодателя Г. и първата му съпруга П. - майка на Н. Г. Г. и брат му Г. Г. Г.. Твърди се, че по делото са представени доказателства, че по време на брака между Г. и първата му съпруга П., те са закупили една къща в ***, застроена на площ от 60 кв.м. с дворно място и навес от З0 кв.м., с административен адрес: ***, като имотът е закупен през 1950 г., а П. И.
Г. е починала на 08.04.1969 г., т.е. след нейната смърт имотът е останал на съпруга й Г. и на децата им Н. и Г.. Излагат се твърдения, че по правилата на чл.14, ал.7 от СК (от 1968 г.), действащ към онзи момент, при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, т.е. след смъртта на П., съсобственици в имота са: по 1/4 ид.част от недвижимия имот за Н. Г. Г. и за Г. Г. Г., и 2/4 ид.части за баща им Г. Г.. Твърди се, че през 1972 г. Г. Г. Г. е сключил втори граждански брак с Г. Й. Д., от който нямат деца; през 1979 г. наследственият имот е отчужден, като срещу отчуждения имот е дадено обезщетение - процесният апартамент в ***.
По изложените съображения, изложени и в отговора на исковата молба, се претендира, ако съдът допусне имота до делба, делбените квоти да бъдат: за Н. Г. Г. - 5/12 ид.части, от които 3/12 ид.части по наследство от майка му П. Г., и 2/12 ид.части - по наследство от баща му Г. Г.; за И.Г. и Г.М. /наследници на Г. Г./ - общо за двете при равни квоти - 5/12 ид.ч., от които 3/12 по наследство от П. Г., и 2/12 ид.части по наследство от Г.
Г.; за ищците: Й.К., Д. М., М.Х. и Д.М. - за всички като наследници на Г. Г. - общо 2/12 ид.части.
Претендира се, ако съдът приеме, че за доплащането посочено в НА е възникнала СИО, делбата да се допусне при квоти: за Н. Г. Г. - общо 2550,84/7442 ид.ч. (1310,50/7442 ид. части - по наследство от П. Г., и 1240,34/7442 ид.ч. по наследство от Г. Г.) ; за И.Г. и Г.М.
/наследници на Г. Г./ - общо за двете при равни квоти 2550,84/7442 ид.ч. (1310,50/7442 ид. части по наследство от П. Г., и 1240,34/7442 ид.ч. по наследство от Г. Г.); за ищците: Й.К., Д. М., М.Х. и Д.М. - за всички като наследници на Г. Г. - общо 2340,34/7442 ид.ч. Поддържат се изложените в отговора по исковата молба съображения по отношение на наследствените квоти.
3
Оспорва се изложеното във въззивната жалба, относно отношенията и противопоставянето на Н.Г. въззивниците да ползват имота. Твърди се, че установената от събраните гласни доказателства фактическа обстановка е абсолютно различна от изложената във въззивната жалба. Твърди се, че в период от повече от 25 години въззивниците по никакъв начин не са се интересували от имота, не са го посещавали, и не е имало противопоставяне от Н.Г., тъй като не имало никакъв интерес от страна на въззивниците. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемата Г. Н. Г. с представения писмен отговор, също оспорва жалбата като неоснователна. Оспорват се като недоказани “житейските и морални“ оспорвания, формулирани в т.1 от жалбата. Твърди се, че тази позиция за първи път е заявена с въззивната жалба, поради което е налице преклузия по чл,133 ГПК и по чл.266 ГПК.
Твърди се, че по делото не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със своевременно въведената по делото от името на въззиваемата Г.Г. искова претенция, предявена по реда на чл.225, вр.с чл.124 ГПК и чл.79 от ЗС. Сочи се, че са правилни и обосновани изводите първоинстанционния съд, че Г. Н. Г. е доказала твърдението си за изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС и за основателността на предявения от нея положителен установителен иск за собственост.
Твърди се, че са правилни и съобразени със съдебната практика изводите на съда, че след като Г. Н. Г. не е сред кръга на сънаследниците и недвижимият имот се явява чужд за нея, и за да бъде придобит по давност имотът от нея, е необходимо единствено да се докаже, че владението, осъществявано от нея е явно, необезпокоявано и непрекъснато, което по делото е доказано за периода от 1999 г. до 2012 г.
Разпечатката съдържа 40 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43168afb-422f-4d92-a55a-228e901da4b1