Решение № 21 от 04.02.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Тутракан, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100650 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 5209/31.10.2024 на „А.к.п.з.“ АД (АКПЗ) с ЕИК *** срещу В. А. Н. с ЕГН ********** установяване, че ответницата дължи сумата от 474,96 лева – представляваща главница по договор за заем Microcredit Online № 903100025912/27.04.2022, сключен с „М.к.” АД с ЕИК *** (цедент), за което вземане е издадена на 05.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 510/2024 на ТнРС Заповед № 183 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Производството се развива на осн. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 ГПК , след като срещу заповедта, която е връчена на длъжника на 25.09.2024 г., е подадено възражение на 04.10.2024 г. по чл. 414 от ГПК, което е в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от настоящия адрес на ответницата потребител – по чл. 113 от ГПК, който е служебно известен, че е в района на РС-Тутракан.

Доплатена е държавната такса от 25 лева.

Ищецът твърди, че вземането по издадената заповед за изпълнение съществува в неговия патримониум. Излага подробни доводи. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

О т в е т н и ц а т а се представлява от упълномощен процесуален 1 представител – адв. Б., която, въпреки подаденото възражение по чл. 414 от ГПК и подробния отговор на исковата молба, признава иска, че нейната доверителка дължи именно претендираната сума от 474,96 лева. Останалите доводи и възражения са неотносими към предмета на делото, тъй като искът не е осъдителен.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.

Постъпило е преди даване ход на делото молба от процесуалния представител на ответницата за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК при признание на иска. Тъй като до приключване на съдебното дирене не бе постъпило същото искане от ищеца, който единствено може да отправи такова, съдът с определение остави без уважение молбата на ответницата. След обявяване на делото за решаване постъпи молба от ищеца, подадена чрез куриера още на 20.01.2025 г., в която моли за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК.

Съдът намира, че определението, с което е отхвърлил същото искане от ответника, тъй като не са били налице предпоставките за уважаването му, е от вида на отменяемите от самия съд, който го е постановил. Ето защо, първо следва да се отмени това определение, след което няма пречка молбите на страните, които са с едно и също искане, да бъдат удовлетворение. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, за него съдът вече е издал заповед за изпълнение, и страната може да се разпорежда с него, вкл. адв. Б., която разполага с представителна власт за такива действия.

Искът следва да се уважи, като основанието за това е направеното признание и наличието на предпоставките по чл. 237 от ГПК.

По разноските

С подаването на възражението по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 510/2024 на ТнРС ответницата е дала повод за завеждане на исковото производство. Ето защо, дължи разноските, които са:

9,50 лева за държавна такса и 12,76 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 лева, определено от съда по чл. 25 от НЗПП, за настоящото производство.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ свое определение, четено в откритото съдебно заседание по гр.д.№ 650/2024 на ТнРС на 22.01.2025 г., с което е отказва да се произнесе с решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.

ПРИЗНАВА за установено, че В. А. Н. с ЕГН ********** дължи на „А.к.п.з.“ АД с ЕИК *** сумата от сумата от 474,96 лева – представляваща 2 главница по договор за заем Microcredit Online № 9031-00025912/27.04.2022, сключен с „М.к.” АД с ЕИК *** (цедент), за което вземане е издадена на 05.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 510/2024 на ТнРС Заповед № 183 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА В. А. Н. с ЕГН ********** да плати на „А.к.п.з.“ АД с ЕИК *** разноските по ч.гр.д.№ 510/2024 на ТнРС, които са в размер на 9,50 лева за държавна такса и 12,76 лева за юрисконсултско възнаграждение, и по гр.д.№ 650/2024 на ТнРС в размер на 25 лева за държавна такса и 230 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 3