Решение № 755 от 23.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ II-79 23.06.2020 година град

Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

При участието на секретаря Стойка Вълкова……………….като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 735 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 165 от

14.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8305/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на И.М.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1683.14 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 242.53 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1696 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане.

Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати на И.М.М., сумата от 420 лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 67.33 лева и 180 лева разноски за експертиза.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4. Въззивната дирекция твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Сочи, че ищецът има качеството държавен служител в системата на МВР, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и неговия статут се урежда от ЗМВР. Посочва още, че има и служители по чл.142, ал.1, т.2, които също са държавни служители, чийто статут се урежда от ЗДСл, както и че в системата на МВР има лица по трудови правоотношения, като последните се регулират от КТ. За всяка една от трите групи служители има специални правни норми. В жалбата се сочи, че предвид специфичната правна уредба, когато законодателят е счел, че уредбата следва да е идентична с тази в КТ, то препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми – напр.чл.38а, ал.3 от ЗДСл препраща към чл.137 и ч.285 КТ, чл.180, ал.1 – ал.4 от ЗМВР препраща към КТ относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители към КТ, чл.88, ал.2 от ЗМВР препраща към чл.140, ал.3 и ал.4 от КТ.Нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ.

Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба

№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Тези наредби уреждат еднаква материя с НСОРЗ,Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация ,както и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.Поради това счита,че правоотношението между ищеца и дирекцията се урежда от специалните разпоредби на ЗМВР и наредбите ,издадени въз основа на него,които са специални по отношение на КТ и ЗДСл.Според чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че при работещите на смени, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, както и че е възможно полагането на труд между 22.00.ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа, т.е. налице е разлика с продължителността на нощния труд според КТ, която е до 7 часа. Подобно ограничение липсва в ЗМВР, поради спецификата на задълженията на служителите в МВР. Поради тези завишени изисквания в сравнение с работещите по трудови правоотношения, за служителите в МВР са предвидени компенсационни механизми, от които останалите работещи не могат да се ползват.

Твърди, че съдът е допуснал смесване на понятията

‚извънреден труд“ и „нощен труд“ като е създал конструкцията на „извънреден нощен труд“. Извънреден труд има само, когато часовете положен труд надвишават нормата за отчетния период.

Изложени са подробни съображения защо основанието в чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидено в чл.187, ал.9 от ЗМВР, както и, че за служителите в МВР продължителността на дневния и нощния труд съвпадат. Действително , Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143, но тази норма не е възпроизведена в последващите наредби, а и същата няма за цел генериране на извънреден нощен труд, а само цели да установи има ли положен извънреден труд. В ЗМВР не е предвиден допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер от 0,25 лв. на час.

Сочи още, че дори и по отношение на работниците, за които се прилага КТ, нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а е относимо към увеличаването на трудовото възнаграждение.

Липсата на подобна разпоредба в ЗМВР не представлява празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е пълна и изчерпателна, а подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи не съдържат основание за превръщане на нощния труд в дневен.

Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната страна – И.М.М., чрез адв.Станко Кралев. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Излага становище във връзка с методиката на образуване на брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки разпоредбата на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед.

Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива.

Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлява празнота в нормативната уредба, поради което се прилага общата такава.

Заявява, че понятието „нощен труд“ има своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Посочва, че действително в Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не може да се тълкува като забрана за преобразуване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се прилага Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.

Сочи, че работещите имат право да получат завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове трябва да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на работния ден. При надвишаване тази продължителност, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.

Твърди, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, води до 242,53 часа извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от И.М.М. *** против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1440 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 240 часа, за периода от 01.10.2016г до 30.09.2019 година, получени при преизчисляване на положения 1680 часа нощен труд с коефициент 1,143,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 01.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 -часови смени на длъжност младши инспектор в ГОДГ-Царево-ГПУ-Царево при РД”ГП”-Бургас. Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от

240 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 1683,14 лв за

242,53 часа извънреден труд.

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ ,издадена на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца ,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.Изложени са мотиви относно различните основания, на които се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд от 0,25лв на час и възнаграждението за извънреден труд .

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :

Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,като през процесния период е заемал длъжността младши инспектор в ГОДГ -Царево-ГПУ-Царево към РД”ГП”-Бургас.