Определение № 711 от 13.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. Велико Търново, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500359 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба, подадена от О. А. П, чрез адв. В. Ш. – ВТАК, против Определение № 14 от 25.03.2025 година на съдия по вписванията при Районен съд - Свищов по преписка № 575 от 25.03.2025 година, с което е отказано вписване на влязло в сила съдебно решение № 165 от 20.11.2024 година по гр.д. № 386/2024 година на Районен съд – Свищов, въз основа на чл. 4, б. „з“ ПВ. Процесуалният представител на жалбоподателя развива съображения за незаконосъобразност на постановения отказ.

Посочва, че решаващият орган се е произнесъл и отказва вписване без да даде указания за отстраняване на нередовности, в случай че такива са констатирани.

Твърди, че исковата молба е вписана в Служба по вписванията – град Свищов, като е заплатена ДТ в размер на 0.1% от данъчната оценка на имотите в размер на 24.20 лева, вместо реално дължимите 10.00 лева. Навежда доводи, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, подлежи ли на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като може да откаже в случаите, когато: актът не подлежи на вписване; поради липса на местна компетентност; по съображения, извлечени от формата на акта; ако няма необходимото съдържание, като проверката обхваща идентификацията на страните и на имота; липсва скица – копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ; ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.

264 ДОПК; ако не е внесена дължимата за вписването такса. Навежда доводи, че 1 съгласно чл. 14 ПВ влезлите в сила решения, постановени по искови молби по чл. 11 се отбелязват по начина, посочен в чл. 12 по представен препис от решението, като в този случай решението трябва да отговоря и на изискванията на чл. 6. Посочва, че в съответствие с чл. 12 ПВ отбелязването на съдебното решение се извършва по съответната персонална партида, т.е. по партидите на лица, посочени в съдебното решение, чрез кратко нанасяне на диспозитива на съдебното решение. Твърди, че при извършване на отбелязване на съдебното решение не е необходимо прилагането на скица – копие от кадастралната карта, както и удостоверение за данъчна оценка.

Освен това посочва, че представеният по преписката платежен документ за заплатена такса за вписване е представен в оригинал, издаден от Изипей, а не в копие, както се твърди в атакуваното определение. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и преписката да бъде върната на съдията по вписванията за извършване на надлежното вписване на влязлото в сила съдебно решение. Претендира да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като съобрази данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Със заявление, вх. № 575 от 25.03.2025 година, постъпило в Служба по вписванията при Районен съд - Свищов В. Р. Ш., в качеството й на пълномощник, е направено искане за вписване на Решение № 165 от 20.11.2024 година по гр.д. № 386/2024 година на Районен съд – Свищов, като са приложени 2 броя от посочения акт, документ за платена държавна такса в размер на 10.00 лева, Скица и схема и Удостоверение за данъчна оценка.

За да постанови отказ за вписване с обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че приложените скици към преписката са ксерокопие и те не биха могли да се използват за вписване на съдебното решение, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ; представената данъчна оценка също е ксерокопие и не е валидна, тъй като е била валидна до 30.06.2024 година и дължимата държавна такса за вписване към датата на входиране на преписката е обикновено ксерокопие, а не оригинал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна – заявител в производството, срещу подлежащ на обжалване акт – отказ на съдия по вписванията за извършване на исканото вписване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде 2 уважена.

В мотивите на т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 година по т.д. № 7/2012 година на ОСГТК, ВКС изрично посочва, че вписването е родово понятие, което включва вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, и представлява едностранно охранително производство, целта на което е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗС и чл. 14 ПВ влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава подлежаща на вписване искова молба, която е била вписана, не се вписва, а същата се отбелязва по представен препис от съдебното решение. В посочените разпоредби е уреден редът, по който става това отбелязването. В чл. 115, ал. 2 ЗС е определен срокът, в който решението, с което е уважена съответната искова молба, трябва да бъде отбелязано по инициатива на ищеца - шест месеца от влизане в сила на решението. Ако в течение на този срок не бъде извършено отбелязване, вписването на исковата молба губи действието си, т.е. в тази хипотеза решението не може да бъде отбелязано, а трябва да бъде вписано. В този случай, вписването на решението губи реда на вписването на исковата молба, по която то е постановено, като се счита, че тя е вписана в деня, в който е вписано самото съдебно решение. В практиката се застъпва и становището, че съдебното решение подлежи на вписване и в случаите, в които въпреки, че исковата молба е подлежала на вписване, това не е сторено, а се представя едва съдебното решение за вписване. В тези случаи за вписване на съдебното решение е необходимо да се представи актуална данъчна оценка на имота, както и скица - копие от кадастралната карта /чл. 6, ал. 1, б. „г“ и ал. 3 от ПВ/, като дължимата държавна такса се определя в размер на 0.1% от данъчната оценка на имота/ите - съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.

В случая по делото със заявлението за вписване, отбелязване или заличаване е представено Решение № 165 от 20.11.2024 година по гр.д. № 386/2024 година на Районен съд – Свищов. В този смисъл макар заявлението да е неправилно попълнено, съдията по вписванията е следвало да извърши проверка дали е вписана исковата молба, решението по която е представено. Още повече, както е посочено и в мотивите към т. 1 от ТР действащата нормативна уредба не урежда реквизити на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт, като по аргумент от разпоредбата чл. 571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. В този смисъл дори молителят да не конкретизира какво конкретно вписване желае /вписване в тесен смисъл, отбелязване или заличаване/, това обстоятелство не освобождава съдията по вписванията да извърши преценка подлежи ли на вписване, в широк смисъл, представеният с молбата акт. Предвид изложеното и доколкото с подаденото заявление е представено влязло в сила съдебно решение, исковата молба по която е била вписана, последното е следвало да бъде отбелязано, за което действие 3 не се изисква представяне на скица - копие от кадастралната карта и валидно удостоверение за данъчна оценка.

На следващо място видно от материалите по делото, а и не е спорно по делото, че дължимата държавна такса за исканото вписване /отбелязване/ е внесена на датата, на която е подадено и самото заявление. Изискване за представяне на оригинал или заверено по някакъв начин копие законодателят не е въвел, като чл. 7а ТДТСАВ въвежда изискване при заплащане на държавната такса по електронен път.

Включително в цитираното по-горе ТР ВКС приема, че съдията по вписванията може да откаже вписването, ако такава не е внесена. В случая по делото видно от обжалваното определение, по преписката е имало платежен документ, който дори и да е бил обикновено ксерокопие /а това не може да се установи, доколкото по преписката е приложено заверено от съдията по вписванията копие/, което би могло да породи съмнения дали дължимата държавна такса е била внесена, съдията по вписванията е разполагал с възможността да извърши проверка в тази насока.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че подадената по делото частна жалба от О. А. П, чрез адв. В. Ш. – ВТАК, против Определение № 14 от 25.03.2025 година на съдия по вписванията при Районен съд - Свищов по преписка № 575 от 25.03.2025 година, е основателна, респективно – обжалваният отказ на съдията по вписванията е незаконосъобразен, поради което и като такъв следва да бъде отменен, като бъде разпоредено извършването на отбелязване на Решение № 165 от 20.11.2024 година по гр.д. № 386/2024 година на Районен съд – Свищов.

Направеното с частната жалба искане за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските в охранителното производство са за сметка на молителя. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че посочената разпоредба се отнася както до разноските при вписване, така и относно разноските при обжалване на отказите за тяхното вписване от страна на съдията по вписванията.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 14 от 25.03.2025 година на съдия по вписванията при Районен съд - Свищов по преписка № 575 от 25.03.2025 година, с което е отказано вписване на влязло в сила съдебно Решение № 165 от 20.11.2024 година по гр.д. № 386/2024 година на Районен съд – Свищов.

РАЗПОРЕЖДА на съдията вписванията при Районен съд – Свищов да извърши ОТБЕЛЯЗВАНЕ по молба на В. Р. Ш., с ЕГН **********, в качеството й на 4 пълномощник, на Решение № 165 от 20.11.2024 година по гр.д. № 386/2024 година на Районен съд – Свищов, влязло в законна сила на 20.11.2024 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5