Решение № 10 от 14.01.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

14.01.2021 град

Кърджали

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

16.12.2020 година

В открито съдебно заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ

БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Росица

Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията

Виктор Атанасов

Кас.

Адм. Нак. Дело номер

166 по описа за

2020 година

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава ХІІ/дванадесета/ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.М.К. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.М. от АК-***, против Решение №260040 от 29.09.2020 год., постановено по АНД №764/2020 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №343 от 08.05.2020 год., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали.

Касаторът заявява в касационната жалба, че счита постановеното решение на Районен съд - Кърджали за неправилно, т.к. съдебният акт бил постановен при допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения относно неправилността му, като сочи най-напред, че за да постанови атакувания съдебен акт, Районен съд Кърджали приел, че касаторът е допуснал посоченото в НП административно нарушение, както и че при реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо касатора, не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, вкл. и на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В жалбата заявява, че счита тези изводи на въззивния съд за неправилни, като твърди, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбодателя и че това е така, тъй като към датата на извършване на административното нарушение, посочената в АУАН и НП, Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването, не е била действаща. Сочи, че в т.2 от посочената за нарушена заповед, издателят на акта е определил изрично нейното времево действие и то било от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. вкл. или, към датата на извършване на нарушението тя не била действаща. В тази насока намира за нужно да посочи, че на касатора е било повдигнато и предявено административно обвинение, обективирано в съставения АУАН и реализирано като административно-наказателна отговорност от АНО в обжалваното НП, за неизпълнение на ясно и конкретно посочени: Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год., последната с действие до 26.04.2020 год. вкл., но деянието на жалбодателя било констатирано на 29.04.2020 год., поради което в АУАН и в НП, при описанието на нарушението и неговата правна квалификация, неправилно били посочени, като нарушени, цитираните заповеди. Сочи, че друга заповед на министъра на здравеопазването не е посочена като нарушена, като административното обвинение не може да бъде изменяно или допълвано в хода на съдебното производство нито от АНО, нито от съда, чрез добавяне и посочване на друга заповед на министъра на здравеопазването. С оглед на изложените съображения и аргументи, с жалбата моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено Решение №260040 от 29.09.2020 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД №764/2020 год. по описа на същия съд, като спорът бъде решен по същество и бъде отменено наказателно постановление №343 от 08.05.2020 год., издадено от директор на ОД МВР - Кърджали, с което, на Д.М.К., на основание чл.209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал. 1 от ЗЗ, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, за извършено на 29.04.2020 год. нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Д.М.К. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител адв.В.М. от АК-***, която заявява, че поддържа подадената касационна жалба по изложения в нея съображения и моля съда да я уважите. Счита, че решението на въззивния съд е неправилно и че са неправилни изводите, до които е достигнал Районен съд – Кърджали, въз основа, на които е приел, че издаденото НП е законосъобразно. Отново заявява, че изцяло поддържа изложените в касационната жалба оплаквания и в тази насока, моли касационната инстанция да осъществи прецизен касационен контрол.

Счита, че административнонаказателната отговорност на касатора е била абсолютно неправилно ангажираната по отношение и че това е така, тъй като към датата на извършване на административното нарушение, която е посочена както в акта, така и в НП, заповедта на министъра на здравеопазването от 11.04.2020 год. не е била действаща. Сочи, че тази заповед е била с действие от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. и не е била действаща към датата на извършване на нарушението, тъй като датата на извършване на нарушението е 29.04.2020 год., а на касатора било повдигнато и същевременно предявено административно обвинение, обективирано в съставения АУАН, основано именно на тази заповед. Счита, че са неправилни изводите на районния съд, въз основа на които същият е приел и обследвал за нарушени други заповеди на министъра на здравеопазването, които не са посочени като фактическо основание за извършване на нарушението и които не фигурират в повдигнатото и предявено административно обвинение в АУАН и в НП. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали и да отмени и наказателното постановление, което е издадено против касатора.

Ответникът по касация – директор на Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали предлага настоящата съдебна инстанция да остави в сила първоинстанционното решение на Районен съд – Кърджали, с което е било потвърдено наказателното постановление, издадено против касатора. Счита, че в същото са изложени подробни мотиви и съображения, от които е видно, че нарушението е било извършено и правилно е квалифицирано, като намира, че тези доводи кореспондират с наличните по делото писмени доказателства. Счита също, че обжалваното решение е обосновано, достатъчно мотивирано и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд –

Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

От изложеното в касационната жалба може да се изведе извод, че се твърди неправилност на атакуваното решението, както като постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №260040 от 29.09.2020 год., постановено по АНД №764/2020 год., Районен съд – Кърджали е потвърдил наказателно постановление №343 от 08.05.2020 год., издадено от директора на ОД на МВР - Кърджали, с което, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето ЗЗ/, на Д.М.К. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за извършено на 29.04.2020 год. нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването. Със същото решение е осъдил Д.М.К. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел за установено от фактическа страна, че на 21.04.2020 год., свидетелите С. П., И. П. и А. Ч. - служители на РУ - Кърджали, при обход на града с патрулен автомобил, на ***, пред ***, забелязали лице, което нямало поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, както изискват противоепидемичните мерки, във връзка с Решение от 13.03.2020 год. на Народното събрание на Република България, с което било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Направили забележка на лицето, да постави защитна маска, но след известно време отново установили, че същото не е изпълнило указанията им. При извършената проверка констатирали, че лицето е касаторът в настоящото производство - Д.М.К. от ***.

По този повод, на 29.04.2020 год., на касатора К. бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, който той отказал да подпише. Въз основа на този АУАН, на 08.05.2020 год. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, във връзка с чл.209а, ал.1 от ЗЗ, било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, на Д.М.К., за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването.

Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от показанията на свидетелите С. П., И. П. и А. Ч., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото, както и от приобщените по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от 29.04.2020 год.; Докладна записка от 30.04.2020 год.; Заповед на директора на ОД на МВР – Кърджали/вероятно се има предвид приложената по делото Заповед №292з-586 от 30.03.2020 год./; Заповед №РД-01-124 от

13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването; Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че на жалбодателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването и че посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията й към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лева. Съдът е посочил също, че видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, в същия текст е предвидено, при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион и че именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като с издадената, на основание чл.63 от ЗЗ, Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването, са били въведени противоепидемични мерки на територията на Република България, като същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. Районният съд е посочил, на следващо място, че в цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.) и че за целите на тази мярка, обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Съдът е приел, че именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбодателят К. не е изпълнил, т.к. на 29.04.2020 год. той се е намирал на открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 год. на министъра на здравеопазването. Съдът е отбелязъл, че със Заповед №РД-01-236 от 24.04.2020 год. на министъра на здравеопазването е удължен срокът на действие на заповедта от 11.04.2020 год. и затова правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбодателя. Отбелязъл е също така, че наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.