Решение № 131 от 30.04.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Червен бряг, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20234440101062 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на гл. ХVІІІ от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 Oбразувано e въз основа на искова молба подадена от “A *** *** ***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ №81В, представлявано от ***, чрез юрк. ***, с която се претендира К. М. Б., ЕГН ********** от гр. Червен бряг, да бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 294.79 лева, от която 195.95 лева главница, ведно с договорна лихва в размер на 3.57 лева и законна лихва върху главницата в размер на 94.95 лева, произтичаща от договор за потребителски кредит №1124877/22.08.2018 г., като вземането Районен съд-Червен бряг е отхвърлил с подадено заявление по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 946/2023 г. по описа на съда.

Твърди се, че между страните „***“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и К. М. Б., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1124877 на 22.08.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. По силата договора ответникът е получил сумата от 196.95 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 152,88 лева в срок до 30.11.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасява на части, в 1 интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. На 22.08.2018 г. „***“ ЕООД и „***“ ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „***“ ЕООД се е задължило спрямо „***“ ЕАД за всички задължения на К. М. Б. по процесния договор за кредит. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което „***“ ЕАД е поканило „***“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на ответника. На 23.02.2021 г. „***“ ЕООД е погасило дължимите от К. М. Б. на „***“ ЕАД суми по договор за кредит № 1124877. Излага се становище, че на 23.02.2021 г. „***“ ЕООД е уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на дружеството в правата на кредитора „***“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 623,12 лева, ведно със сумата от 116,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „***“ ЕАД и „***“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А*** *** ***“ ЕООД, ЕИК ***. Поддържа се, че ответникът е уведомен за цесията по електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

По изложените съображения, моли съда да осъди ответника на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД К. М. Б., ЕГН ********** от гр. Червен бряг да заплати на “***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 294.79 лв. /двеста деветдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща: сумата от 196.95 /две хиляди четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит №1124877/22.08.2018 г., сключен между „***“ ЕАД и ответника, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 22.08.2018 г., сключен между „***“ ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на „А*** *** ***“ ЕООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сумата в размер на 3.57 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 1124877, за периода от 22.08.2018 г. до 30.11.2018 г. и сумата в размер на 94.95 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата по договор за потребителски кредит № 1124877 за период от 22.08.2018 г. до 27.07.2023 г. като за вземането Районен съд – Червен бряг е отхвърлил подадено заявление по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 946/2023 г. по описа на съда.

Претендира сторените в настоящото исково производство разноски, както съдебни разноски по ч. гр. д. № ч.гр.д. № 946/2023 г. по описа на Районен съд – Червен Бряг.

Моли съда да постанови неприсъствено решение, в случай, че ответникът не депозира писмен отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор от К. М. Б..

Същият не се явява в насроченото съдебно заседание и не взема становище по 2 предявеният осъдителен иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, във вр. с чл. 239 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

С исковата молба процесуалният представител на ищеца е направил искане на основание чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от книжата по делото, ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея, като тези съдебни книжа са получени от баща му. К. М. Б. е редовно и своевременно призован и за първото по делото съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок, не е изпратил свой представител на проведеното на открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане произтичащо от разпоредбите на чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като е подаден в законовия срок, вследствие на отхвърлено заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и има за предмет вземанията посочени в разпореждането за отхвърляне.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск с горепосоченото правно основание ищеца да установи наличието на облигационна връзка с ответника въз основа на валидно сключен писмен договор, в изпълнение на който през процесния период дружеството е предоставило на ответника посочената сума, респ. ответникът следва да докаже порок в сключения договор, плащане или др. положителни правнорелевантни факти, изключващи отговорността му.

В случая от страна на ответника ли***ва оспроване на твърденията на ищеца, които се подкрепят от представените от него по делото писмени доказателства. Освен това, исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените в заповедното производство писмени доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 12.

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели 3 отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. От разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК може да се направи извод, че с акта си по същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за изпълнение или да откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на практика представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда искане.Именно поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото производство. След като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение, то на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен така очертаната от законодателя. Ето защо изходът на спора от исковото производство има самостоятелно значение и на присъждане подлежат разноските единствено от този спор като правилата за разпределение на отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК. Изходът на спора в заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължи юрисконсултско възнаграждение за това производство, с изключение на заплатената държавна такса – арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика на ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 25 лв., държавна такса по ч. гр. д. № 946/2023 г. на Районен съд – Червен бряг, като юрисконсултско възнаграждение не се дължи тъй като заявлението е отхвърлено в цялост с разпореждане № 518/24.08.2023 г. по описа на съда.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сторените разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно чл. 26 от НЗПП и държавна такса в размер на 50 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238 от ГПК, вр. чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД К. М. Б., ЕГН ********** от гр. Червен бряг да заплати на “***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „***“ №81В, сумата от 294.79 лв. /двеста деветдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сумата от 196.95 /две хиляди четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит №1124877/22.08.2018 г., сключен между „***“ ЕАД и ответника, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 22.08.2018 г., сключен между „***“ ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на „А*** *** ***“ ЕООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сумата в размер на 3.57 лв., представляваща 4 договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 1124877, за периода от 22.08.2018 г. до 30.11.2018 г. и сумата в размер на 94.95 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата по договор за потребителски кредит № 1124877 за период от 22.08.2018 г. до 27.07.2023 г. като за вземането Районен съд – Червен бряг е отхвърлил подадено заявление по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 946/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. М. Б., ЕГН ********** от гр. Червен бряг да заплати на “***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ №81В, сумата от 150 лева, представляваща 50 лева – разноски за държавна такса и 100 лева юрисконсулско възнаграждение в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 31 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43154d90-f56c-4ac7-b33d-cbd1f45dbbc8