Решение № 4480 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4480 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100508979 по описа за 2025 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А 1 България“ срещу решение № 10133/30.05.2025г., постановено по гр. д. № 61552/2024г. на СРС, 65 с-в.

С обжалваното решение на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ********, сумата от 10,80 лева с вкл. ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********, част от сумата, за която е издадена фактура № 04443629761 , с период на фактуриране 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., ведно със законна лихва , от 03.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лева, представляваща разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че по делото е останало недоказано, че именно „Минолби“ ЕАД е платило цената по фактурата.

Моли решението да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и 1 недоказан. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По така предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца, сега въззиваем, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил на ответника посочената в исковата молба сума, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника се е увеличило без да има основание за това.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

СРС е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: Наличие на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент, относно предоставяне на електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него – Приложение № 1 от 03.12.2021г. – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, че ответникът е издал ф-ра № 443629761 с период на фактуриране 28.12.2021г. – 27.01.2022г. за мобилна услуга № ********, както и че сумата по фактурата е платена, вкл. и процесната сума от 10,80лв. Спори се досежно размера на месечната абонаментна такса за услугата, като ищецът твърди, че дължи такава в размер на 6 лв. Вместо това ответникът му е 2 начислил и събрал такса в размер на 15лв. или с 9 лв. без ДДС повече над договореното.

За да уважи предявеният иск районният съд е приел, че ответникът не е имал основание да начисли месечна такса в размер на 15лв., тъй като считано от 20.12.2021г. между страните е влязло в сила изменение на договора, съгласно което за тази услуга се дължи месечна такса в размер на 6лв. Ответникът не е имал основание да задължи разликата от 9лв. без ДДС или 10,80лв. с ДДС, поради което дължи връщането им.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че в тежест на ответното дружество, въззиваем в настоящето производство, е било да установи, че сумата по фактурата е била начислена съобразно договореното между страните, включително и твърдените промени в тарифния план.

Въззивният съд не възприема доводите, изложени във въззивната жалба, че сумата от 10,80лв. не се дължи на ищеца, сега въззиваема страна, тъй като липсват доказателства именно той да е платил процесната фактура. След като не оспорва да е извършено плащане в полза на „Минолби“ и в случай, че твърди друго лице да е извършило плащането, то в тежест на мобилния оператор е да установи, че лице, различно от въззиваемия е извършило самото плащане. Доказателства в този смисъл не са ангажирани. Съгласно чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Задължено лице по фактурата е именно жалбоподателят, поради което и той дължи плащане на начислените по фактурата суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, с него се погасяват задължения на „Минолби“ и от името на това дружество. Действително не е представена касова бележка или друг документ, от който да е видно извършеното плащане на фактурата, но както беше посочено по – горе, това обстоятелство не се оспорва от ответника, сега въззивник. Не на последно място следва да се има предвид и, че договорът е сключен между мобилния оператор и „Минолби“, поради което и при неизпълнение „А 1 България“ ще търси дължимите суми именно от въззиваемия, а не от трето лице. Ето защо, след като е платено задължение на дружеството и от името на дружеството, то именно то е материалноправно легитимирано да търси връщане на недължимо платените суми, като страна по договора. „Минолби“ ЕООД установява заплащане на сумата. От друга страна жалбоподателят не доказва основание за задържане на същата. Сочената във въззивната жалба практика на ВКС - Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.не е относима, тъй като касае различен случай - касае иск по чл.59 от ЗЗД на трето лице срещу длъжника за връщане на платено по чужд дълг.

Настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

3

На въззиваемия, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 25 € за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 10133/30.05.2025г., постановено по гр. д. № 61552/2024г. на СРС, 65 с-в.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 25 евро, представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4