Решение № 656 от 21.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000540 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260175/07.03.2022г., постановено по търг. дело № 641/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 9с-в е признал за установено по иска предявен от „Юробанк България“АД с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави, нищожността на клаузата на чл. 3, изречение второ от Анекс № 3 от 05.04.2012 г. към Договор за наем от 18.10.2007 г., сключен между „Еуротерра България“АД и „Банка Пиреос България“АД , съгласно която при предсрочно прекратяване на договора по вина или по искане на наемателя последният дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за оставащия период до края на срока на договора за наем;

Отхвърлени са като неоснователни предявените от „Юробанк България“АД срещу „Еуротерра България“АД установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл.

26, ал.1, предл. 3 и чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД за установяване нищожността на Клаузата на чл. 1 от Анекс № 3 от 05.04.2012 г. към Договор за наем от 18.10.2007 г., сключен между „Еуротерра България“АД и „Банка Пиреос България“АД, съгласно която договорът е удължен за нов десетгодишен срок до 05.04.2022 г. поради противоречие с добрите нрави и на клаузата на чл. 3, изр. 1 от Анекс № 3 от 05.04.2012 г. към договора за наем, съгласно която страните нямат право да прекратяват едностранно договора за наем преди изтичане на 1 срока му, поради противоречие с добрите нрави;

Осъдил е „Еуротерра България“АД да заплати на „Юробанк България“АД на осн. чл.

55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД сумата 31 000 евро - платена от страна на „Българска пощенска банка“ АД на основание чл. 3, ал. 2 от Договор за наем от 18.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31 000 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението в неговата осъдителна част по отношение на исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД е постъпила въззивна жалба от „Еуротерра България“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителна част като се иска неговата отмяна като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени така както са предявени.

Извършена е размяна на книжа съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Юробанк България“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорва жалбата като неоснователна.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Юробанк България“АД срещу „Еуротерра България“АД, с която в хода на производството по т.д.№ 1787/2018г. на СГС, ТО, 9с-в е предявен инцидентен установителен иск, с който ответникът в това производство „Юробанк България“АД/като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/ е поискал съда да установи, че клаузите на чл. 1 и чл. 3, изречения 1 и 2 от Анекс № 3 от 05.04.2012 г. към Договор за наем от 18.10.2007 г., сключен между „Еуротерра България“ АД и „Банка Пиреос България“ АД са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД.

2

Нищожна според ищеца по инцидентния установителен иск е клаузата на чл. 3, изр.

2 от Анекс № 3 към договора за наем, касаеща уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване в полза на наемодателя в размер на наемната цена за оставащия период до края на срока на договора, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и поради това според него тя не поражда описаните в тази клауза правни последици. Твърди се, че конкретната неустойка излиза извън пределите на присъщите й функции и оттук - противоречи на добрите нрави, когато заложената с нея цел очевидно не съответства на предназначението й тя да служи за обезпечение, обезщетение и в известна степен за санкция на нарушителя по договора. Чрез нея според ищеца са създени условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и се нарушава принципа за справедливост. Твърди се, че на практика по този начин наемодателят ще получи всичко онова, което следва от договора при неговото обичайно развитие и прекратяване при настъпване на предвидената в Анекс № 3 крайна дата.

Изложени са съображения, че санкцията, посредством която се реализира клаузата, надхвърля онова, което е разумно и справедливо с оглед добрите нрави като степен на въздействие върху страната, прекратила договора. Наемателят ще се лиши от ползването на наетия обект и в същото време ще бъде принуден да плати цялата сума по договора, както при осъществяване на заложеното в него продължително изпълнение, при това наведнъж.

Подобно развитие би довело до неоснователно обогатяване на наемодателя „Еуротерра България“ АД, тъй като би поставило бившия наемател в ситуация да престира пълно изпълнение по прекратен договор, по който няма да получи насрещно дължимата престация.

Т.е., наемодателят ще разполага с възможността да се разпорежда с имота си както прецени за най-подходящо, като в същото време ще получи изцяло очаквания приход от прекратения договор.

С оглед на така изложеното ищецът е поискал от съда, след като се увери в основателността на изложените в настоящия иск фактически обстоятелства, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 9, посл. хипотеза от ЗЗД, да приеме за установено, че клаузата на чл. 3, изр. 2 от Анекс № 3 от 05.04.2012 г. към Договор за наем от 18.10.2007 г., сключен между „Еуротерра България“ АД и „Банка Пиреос България“АД и съгласно която при предсрочно прекратяване на договора по вина или по искане на наемателя последният дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за оставащия период до края на срока на договора за наем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Ответникът по инцидентния установителен иск „Еуротерра България“ АД с отговора на исковата молба е оспорил същия като неоснователен.Поддържа, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като следва да се отчитат и други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай начисляването 3 на неустойката зависи единствено от изпълнението на поетите задължения от ответника - да не прекратява предсрочно договора за наем, а преценката за дължимия размер на неустойката при неизпълнение на това задължение обективно е могла да бъде извършена от него към момента на сключване на договора.Счита, че след като страните са приели, че срокът на договора се продължава за десет години и че нямат право да прекратяват договора за наем преди изтичането на срока му, то логично е да има и уговорена санкция в случай на нарушаване на забраната. Не може да се съгласи с твърденията на Банката, че уговорената санкция/неустойка следва да се приеме за нищожна като противоречаща на добрите нрави само и единствено поради начина на определянето й, а именно наемните вноски до края на срока на договора. Безспорно е, че възраженията на Банката за нищожност на неустойката се основават на нейния размер, а не на начина на определянето й, тъй като дали има нарушаване на принципа на справедливостта и неоснователно обогатяване зависи изцяло от размера на неустойката, а той от своя страна зависи от момента на предсрочно прекратяване на договора за наем.Оспорва се и твърдението, че неустойката надхвърля пределите на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, като нищожността на клаузата е изначална. Не е вярно, че неустойката преследва и други цели, които са свързани с поставяне на бившия наемодател в отношенията му с доверителя й в положението, в което той би се намирал, ако не се стигне до прекратяване на договора. Всъщност с нарушаване на забраната за предсрочно прекратяване на договора самият ответник се е поставил в положение да заплати неустойка в размер на наемната цена до края на срока на договора.

Твърди също и че не е вярно, че санкцията, посредством която се обезпечава сигурността на страните да получат съответните престации, за които са се споразумели, надхвърля онова, което е разумно и справедливо. Това е така, защото единствено от наемателя зависи дали ще се лиши от ползването на наетия обект и в същото време ще бъде принуден да плати цялата сума по договора. Прекратявайки предсрочно договора, самият наемател се е поставил в положение да дължи наемната цена без да ползва имота. Не следва да се пренебрегва и фактът, че дължимостта на неустойката е резултат единствено от поведението на Банката, а не от каквото и да е действие или бездействие на доверителя й. В тази връзка, предсрочното прекратяване на договора от страна на „Банка Пиреос България“ АД безспорно представлява нарушение на същия, тъй като договорът е сключен за определен срок и не е предвидена възможност за предсрочно прекратяване. Срочният договор за наем може да бъде прекратен с предизвестие /отказ от договора с предизвестие/, но само ако тази възможност е изрично уговорена в срочния договор за наем. В процесния Анекс към договора за наем страните са предвидили забрана за прекратяване преди изтичане на уговорения срок. За да се гарантира изпълнението на тази клауза, страните са договорили неустойка, чийто размер е приет и съгласуван изрично от двете страни. След като клаузата за неустойка при нарушаване на забраната за предсрочно прекратяване е била приета, а Анексът съответно подписан при посоченото условие, то единственият извод е, че тази уговорка е действителна и валидно обвързва страните.

Предвид всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли 4 инцидентния установителен иск, предявен от „Юробанк България“АД/като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/, да бъде установено, че клаузите на чл. 1 и чл. 3, изречения 1 и 2 от Анекс № 3 от 05.04.2012 г. към Договор за наем от 18.10.2007 г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

„Юробанк България“АД в производството по т.д.№ 1787/2018г. на СГС, ТО, 9с-в е предявил и насрещна искова молба, с която е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди „Еуротерра България“ АД да възстанови сумата от 31 000 евро, платена на основание чл. 3, ал. 2 от Договор за наем от 18.10.2007 г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД“ и „Еуротерра България“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до нейното окончателно изплащане.

Твърди се в насрещната искова молба, че съгласно чл.14, ал.1, б.“г“ от сключения на 18.10.2007г. договор за наем същият може да бъде предсрочно прекратен едностранно от наемателя с шестмесечно предизвестие, в който случай наемодателят задържа сумата в размер на два месечни наема, платена като гаранция съгласно чл. 3, ал. 2, и има право да получи неустойка в размер на два месечни наема.

Разпечатката съдържа 31 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43153a17-a29d-4790-8b5f-46ba71ec313e