Решение № 199 от 17.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Стара Загора, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500199 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М.Й.А. от гр.С.З., чрез адв.И.С. от АК - Стара Загора против Решение № 260007 от 02.02.2022г. постановено по гр.дело № 837/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост.

Счита същото за изцяло неправилно, като излага подробни съображения.

Намира, че съдът неправилно е приел предявения от него иск за неоснователен. Сочи, че съобразно трайната съдебна практика, когато се претендира разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу насрещното задължение за издръжка и гледане, именно на въззиваемия се разпределя доказателствената тежест по установяване на положителните факти, които да установят, пълно и главно, престирането на неговите задължения. Счита, че твърденията на въззиваемия за предоставяне на издръжка от негова страна, освен че са останали недоказани, реално се явявали и неосъществени. Действително по делото са били представени писмени доказателства, които установили извършвани парични преводи от страна на въззиваемия към покойния-прехвърлител в периода от 05.01.2009 г. до 07.05.2013 г., но следвало да се обърне внимание на основанието, на което са били извършвани преводите. Въззивникът счита, че задължението за гледане и издръжка е единно, неделимо и следва да бъде осъществявано чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, доколкото друго не следва от договора, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо.

1

Това предполага и самото посочване на част от дължимите грижи „почистване“ и „прехрана“, които са от ежедневна необходимост. Твърди, че болнични и други разходи извършени спрямо покойния-прехвърлител, първоначално са били заплатени от страна на трето за спора лице - свидетеля Г.Д.М.. Намира, че първоинстанционният съд бланкетно е пренебрегнал свидетелските показания на И.Н.Н.. Счита, че самият злополучен инцидент, който впоследствие е довел и до смъртта на прехвърлителя, е породен именно от неизпълнението на задълженията по договора от страна на въззиваемия.

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на сторените разноски по делото пред двете инстанции.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна А.Й.А. и И.Г.А. от гр.В., чрез пълномощника им адв.И.Д. от АК Стара Загора, в който изразяват становище, че въззивната жалба е недопустима и неоснователна. Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата. Считат, че първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, кореспондиращо със задължителната практика на Върховен касационен съд на Република България, постановил решението си за отхвърляне на предявения срещу тях иск като неоснователен и недоказан.

Молят съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендират присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са направени.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

От приложените и приети като писмени доказателства по делото копия от Нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи и гледане и запазване право на ползване вх.рег.№9888 от 29.12.2001г., акт №130, том XXIII, дело 5354/2001г. по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора, Удостоверение за наследници с изх.№5847/28.09.2017г. на гр.Стара Загора и писмо с изх.№1011- 2961/11.03.2021г. на Община Стара Загора, е видно, че на датата 29.12.2001г. наследодателят на ищеца е сключил договор с ответника А.Й.А.

2 по време на брака му с ответницата И.Г.А. за прехвърлянето на недвижим имот - Реално първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.С.З., ***, построена в северозападната част на дворно място, цялото от 330 кв.м., представляващо УПИ IX-3061 в кв.70 по плана на града, утвърден през 1993г., при граници на дворното място: север - УПИ Х-3062, изток - VII3060, юг - УПИ 1-3059, запад - улица, който етаж се състои от: две стаи, кухня, баня, тоалетна и салон, заедно с ½ идеална част от избените помещения под този етаж; срещу задължението за грижи, гледане и издръжка, което приобретателят се задължава да поеме по отношение на прехвърлителя и което задължение ще се изразява в осигуряване на подслон, прехрана, при заболяване - лекарски грижи и медикаменти, почистване, и въобще осигуряване на един нормален и спокоен живот на прехвърлителя до края на дните му, като последният си запазва правото на пожизнено и безвъзмедно ползване и обитаване на гореописания недвижим имот. Имотът е придобит от ответниците по време на брака, с възмезден способ, поради което той е станал съпружеска имуществена общност. Прехвърлителят на имота - Й.А.Й. е наследодател на ищеца, поради което последният е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск.

При иска по чл.87, ал.З от ЗЗД следва да бъдат доказани обстоятелствата, че страните имат валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение да издръжка и гледане, необходимостта от полагането на ежедневни обичайни грижи, следва да бъде доказано неизпълнение на това задължение от страна на ответниците, значителност на неизпълнението на договора във връзка с разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД.

Относно валидността на сключения договор за прехвърлянето на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане не са били направени възражения и пред двете съдебни инстанции. И двете страни навеждат съображенията си, че Й.А.Й. се е нуждаел от грижи и издръжка, които нужди са се увеличавали с нарастване на възрастта му и непосредствено преди смъртта му през 2016г.

От представеното по делото копие на Саморъчното завещание с вх.рег.

№3044/23.03.2016г., акт под №290, том II, дело №1453/2016г. по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора се установява, че наследодателят на страните Й.А.Й. е изразил ясно и точно волята си след смъртта му цялото му имущество да остане за ответника А.Й.А.. Тъй като процесният имот, описан в посочения по-горе нотариален акт е прехвърлен приживе от Й.А.Й., то той е изключен по този начин от наследственото имущество. Видно от описанието на имота в нотариалния акт за прехвърлянето му, към него не е включено прилежащото таванско помещение, което означава, че таванското помещение не е предмет на прехвърлителната сделка, а същото е станало собственост на А.Й.А. по силата на завещанието. В частта, с която се претендира развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на прилежащото таванско помещение, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3

По делото са били събрани и съответните гласни доказателства, като пред първостепенния съд са били разпитани и две групи свидетели. От показанията на свидетеля И.Н.Н. се установява, че майката на свидетеля е била съсед на наследодателя на страните Й.А.Й.. Свидетелят често посещавал майка си, която била възрастна и от терасата виждал двора на къщата, в която живеел Й.. Познавал синовете на Й., като бил по-близък с ищеца. Когато ходел да вижда майка си, често се засичал с Й. - около два пъти седмично.

Той често се хранел в закусвалня „Юлита“, която била под блока, където живеела майката на свидетеля. Свидетелят не бил виждал никой да помага на дядо Й., да го посещава, той винаги бил сам. Свидетелят познавал д-р М., но не го бил виждал да посещава Й. в дома му. Й. споделил веднъж със свидетеля, че е ходил във В., но повече не му се ходи, тъй като пътят бил много дълъг. Обикновено когато се срещнели свидетелят и Й., последният питал как е дъщерята на сина му М. (ищеца), тъй като знаел, че ищецът поддържа по-тесни контакти с ищеца. Свидетелят уточнява, че е работил като капитан на кораб и заради това обикновено един месец е на плаване и отсъства от гр.С.З., като на следващия месец си е вкъщи. Поради тази причина е посещавал майка си и е виждал дядо Й. само в месеците, когато не е бил на плаване. Пенсионирал се е през 2016г. Когато Й. е починал, свидетелят също е бил на плаване. Срещите с Й. са били случайни, когато свидетелят е посещавал майка си. Той не е посещавал дома на Й., нито е разговарял с него по телефона.

От показанията на свидетеля Г.Н.Г. се установява, че до 2013г. същият бил съсед на Й.А.Й. и познавал и синовете му - страните по делото. Като съседи са се виждали случайно и са се поздравявали. Веднъж в годината свидетелят виждал ответника А.Й.А.. Й. се оправял сам, сам си пазарувал, свидетелят не е виждал никого да му помага. Свидетелят познавал д-р Г. М., който бил братовчед на страните, но не го бил виждал никога да посещава Й..

През времето от 2002г. до 2016г. свидетелят бил журналист, като във връзка с работата си често излизал и имал възможност да среща Й.. Когато са се срещали Й. никога не се оплаквал от синовете си. Свидетелят знаел, че ищецът е заминал трайно за САЩ около 2002-2003г. От показанията на свидетеля Г.Д.М. се установява, че същият е братовчед на страните.

Отношенията между Й. и ответниците били много добри. Те се грижели за него. Той пребивавал в дома им в гр.В. по три месеца през зимата и по два месеца през лятото. Освен това ответниците са го подпомагали финансово, което свидетелят знае от дядо Й.. Свидетелят е имал ангажимент за наглежда Й. когато ответниците не са имали такава възможност. Освен това те са плащали на жена - леля Таня, която да му чисти и пазарува, през последните няколко години преди смъртта му. Свидетеля също му е купувал лекарства и го е консултирал във връзка със здравословни проблеми. Като цяло Й. е бил здрав човек, в добро физическо състояние. Преди време е имал кардиологичен проблем, който е бил решен. Имал е херния и проблеми с простатата, но те са били проследявани. Последно бил имал проблем с очите, 4 заради което е ходил на лекар и си е поставял инжекции за по 150-200лв.

Малко преди да почине дядо Й. е претърпял инцидент — паднал е на заледен тротоар до аптека „Фрамар“ на ул.“Отец Паисий“. От аптеката са извикали линейка и са го закарали в ортопедия. Свидетелят е говорил с дежурния ортопед и е разбрал, че се налага операция за смяна на ставата. Свидетелят е покрил разходите, които не се покриват от Здравната каса. Й. е бил опериран и след 7-9 дни е бил изписан. Свидетелят е уредил място за него в хоспис в с.П., където Й. е бил откаран с линейка. Там е бил под медицински надзор.

Свидетелят е посещавал дядо Й. редовно в хосписа. Той не е могъл да се възстанови от операцията и след около две седмици е починал. По време на инцидента ответниците са били в САЩ. Свидетелят е контактувал с тях непрекъснато, като ги е уведомявал за състоянието на дядо Й. и за предприетите от него действия. Те успели да се върнат в България в деня след смъртта на Й. и възстановили на свидетеля заплатените от него разходи.

Свидетелят предполага, че ответниците са контактували с Й. по телефона през цялото време.

Видно от показанията на свидетелката А.К.Д. се установява, че баща й и Й.А.Й. са били близки приятели и съседи. Свидетелката също живеела в непосредствена близост до процесния имот. Познавала и синовете на Й. страните по делото. Й. и ответниците били в прекрасни отношения. Много често Й. им гостувал във В. и те също идвали в С.З.. Свидетелката често е виждала автомобила на ответниците паркиран до входа на къщата, виждала ги е в двора, на разходка в градската градина. Й. се е чувствал щастлив с ответниците, не се е чувствал самотен. Не само, че не е имал нищо против, но дори се е радвал когато ответниците са пътували до САЩ, за да видят сина си Д.. Й. поддържал отношения и с внука си Д., който му изпращал подаръци от САЩ. Й. не е имал финансови затруднения, тъй като получавал пенсия и допълнително средства от ответниците. Това Й. е споделял с бащата на свидетелката в нейно присъствие. Именно защото ответниците са му помагали с пари, Й. е можел да си позволи да се храни на „Юлита“.