Определение № 1853 от 17.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1853 гр. Варна, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница С.а като разгледа докладваното от Деница С.а Въззивно гражданско дело № 20253100502234 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с вх.№ 9490/23.03.2026 г. от С. Р. С., чрез адв. Ю. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 211/26.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2234/2025 г. по описа на ВОС, чрез присъждане на направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение, доказани със списък по чл. 80 ГПК и разписка за плащане.

В молбата са изложени твърдения, че съдът неправилно е отказал присъждането им, приемайки, че разписката няма доказателствена стойност без писмен договор за правна помощ. Молителят сочи, че този извод противоречи на закона и практиката на ВКС, тъй като договорът за правна помощ е неформален и може да се доказва с всякакви доказателствени средства, включително разписка.

Отделно от горното, излага, че в процеса липсва възражение в този смисъл от насрещната страна.

Молителят сочи, че разписката съдържа всички съществени елементи (страни, основание, сума) и удостоверява реално извършено плащане, което е релевантният факт по чл. 78 ГПК. Представянето заедно със списък по чл.

80 ГПК и пълномощно доказва съществуването на правоотношението и извършения разход, включително чрез конклудентни действия. Поддържа, допускането от страна на въззивния съд на съществено нарушение, 1 изразяващо се във: въвеждане на незаконосъобразно изискване за писмен договор; смесване на възникването на задължението с неговото изпълнение; игнориране на доказателствата за реално платено възнаграждение, както и вътрешно противоречиви мотиви.

Твърди, че практиката на ВКС последователно приема, че за присъждане на разноски е достатъчно доказване на реално извършено плащане, независимо от формата на документа. Счита, че в настоящия случай са били налице всички законови предпоставки за присъждане на разноските (своевременно искане, списък по чл. 80 ГПК, доказано плащане и определен размер), поради което се иска изменение на решението в тази част.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ЗЗД, насрещната страна “Градски транспорт“ ЕАД не е депозирала отговор.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба с вх. № 71698/19.08.2025г. от „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, представлявано от инж. Н.Х.А. срещу РЕШЕНИЕ № 2870 / 28.07.2025г. по гр.д.№ 20243110106772 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта, с която съдът:

ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, представлявано от инж. Н.Х.А., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.200, ал.1 от КТ на С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 406, вх.1, ет.4, ап.15, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания, вследствие увреждане, резултат от трудова злополука, настъпила на 06.02.2024 г., ведно с компенсаторна лихва в размер на 222,17 лв. (двеста двадесети два лева и седемнадесет стотинки), считано от 06.02.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане.

2

С решение № 211/26.02.2026 г. съставът на ВОС е потвърдил решение № 2870/28.07.2025 г., по гр. д. № 20243110106772 по описа за 2024 г. на ВРС, 26 състав, в обжалваната част.

Съдът, като съобрази наведените от молителя възражения, намира, че не са налице такива, които да доведат до формиране на извод, различен от подробно мотивирания в постановения краен съдебен акт.

За пълнота на изложението, намира за необходимо да посочи и следното:

Независимо от изхода по делото, доколкото липсва представен договор за правна помощ между въззиваемия и адв. Д., то не може да се приеме, че двамата са договорили възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 460.16 евро (900 лв.), както е отразено в разписката на л. 45 от настоящото дело. Същата изхожда и е подписана само от адв. Д., поради което има доказателствена стойност само в отношенията между нея и въззиваемия /аргумент от чл. 77, ал. 1 ЗЗД/. В случая, разписката се противопоставя на насрещната страна и при липса на приложен във въззивната инстанция договор за правна помощ, не доказва договорено и действително платено адвокатско възнаграждение от въззиваемия, за да възникне правото му да иска възстановяването му от въззивната страна. Правото на разноски възниква при кумулативното наличие на две предпоставки - 1. искът да бъде уважен и 2. ищецът действително да е извършил разноски. Действителното извършване на разноски следва да е доказано с договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка само в случай, че в него е отразено, че възнаграждението е платено в брой, а когато е платимо по банков път, освен договора следва да бъде представено и доказателство за осъществено банково плащане.

Разписката за заплатено възнаграждение има правно значение само при доказан договор за правна защита и съдействие, тъй като само договорът може да служи за доказателство за възникване на права и задължения между страните, а разписката доказва само надлежното изпълнение на вече валидно възникналото задължение по договора.

По отношение на наведените твърдения досежно представеното пълномощно, следва да бъде отбелязано, че е безспорно наличието на валидно учредена представителна власт в полза на адв. Д.. Едностранната правна сделка, каквато е упълномощаването, обаче, не е годна да „санира“ липсата на 3 договор за правна защита и съдействие, тъй като двете правни сделки се различават по правната си природа и значението си за процеса. Едностранната правна сделка по упълномощаването има за цел да докаже представителната власт на адвоката по отношение на клиентите пред съда, а двустранният договор за правна защита и съдействие има за цел да уговори клаузите на съглашението между адвоката и клиента и важи в отношенията между тях.

Подписът под едностранната правна сделка /пълномощното/ не може да се приравни на съгласие за заплащане на определено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът намира, че искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9490/23.03.2026 г. от С. Р.

С., чрез адв. Ю. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 211/26.02.2026 г., постановено по в. гр. дело № 2234/2025 г. по описа на ВОС.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4