Решение № 260832 от 25.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№……………../25.05.2021г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ

ВАСИЛЕВ при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1362 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „К.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, с която срещу „М.и.г.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, са предявени кумулативно обективно съединение искове, както следва:

- на основание чл. 57, ал.

1, т. 1 ЗПД да се признае за установен фактът на нарушението, извършено от ответника на правото на ищеца върху дизайн, обективиран в сертификати, както следва: № *********-0001 от 12.02.2018 г.; № *********-0002 от 12.02.2018 г.; № *********-0003 от 12.02.2018 г.; № *********-0004 от 12.02.2018 г. и № *********-0005 от 12.02.2018 г., издадени от Службата на ЕС за интелектуална собственост чрез производство и разпространение на продукт, който изцяло съвпада с регистрирания дизайн на чаша, нейния външен облик и визия, с изричното отбелязване, че се касае за печено, тестено изделие;

- на основание чл. 57, ал.

1, т. 2 ЗПД да се осъди ответника да преустанови нарушението;

- на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД да се постанови изземване и унищожаване на всички налични продукти предмет на нарушението, както и изземване и унищожаване на средствата за производството им намиращи се - предадени за пазене у ищеца и - на основание чл. 57, ал.

2, т. З ЗПД да се осъди ответника да разгласи диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

В исковата молба ищецът „К.“ ООД твърди, че притежава права върху промишлен дизайн, регистриран в Службата на ЕС за интелектуална собственост, за което са издадени сертификати, както следва: № *********-0001 от 12.02.2018 г.; № *********-0002 от 12.02.2018 г.; № *********-0003 от 12.02.2018 г.; № *********-0004 от 12.02.2018 г. и № *********-0005 от 12.02.2018 г. Всички те се отнасят до защита дизайн на чаша, нейния външен облик и визия с изрично отбелязване, че се касае до алтернативна на традиционната чаша от пластмаса, картон, порцелан или друго, изработка на слабо хигроскопична, ядлива, вафлена чаша, в която да се сервират кафе, капучино, топло и студено мляко. Наред със защитените права върху промишления дизайн, ищцовото дружество разполага и с права върху полезен модел за производството на ядливи, биоразградими съдове за топли и студени напитки, с първоначален изобретател на модела М.А.З.. За регистрацията на полезния модел е издадено свидетелство с peг. № ***** от 20.03.2018 г. от Патентното ведомство на Република България, с дата на издаване 18.12.2017 г. В края на 2017 г. ищецът установява, че ответникът разпространява в интернет пространството публикации относно продукт наречен "Vafe Cup", описан като вафлена чаша, направена изцяло от възобновяеми зърнени продукти, която цели да е алтернатива на традиционните чаши за еднократна употреба или порцелан, предназначена за консумация на кафе, мляко, чай и други топли напитки, която е с аналогичен дизайн като защитения с посочените по-горе сертификати. Продуктът е пуснат в продажба, за което свидетелства извършената контролна покупка с фактура № 52/23.04.2018г. След допълнителна проверка е установено, че ответникът произвежда вафлените чаши в базата на ответното дружество, находяща се в град Пловдив, бул. „*******. С оглед изложеното ищецът счита, че ответникът нарушава правото му върху регистрирания промишлен дизайн, тъй като за производство и разпространение не е давано съгласие. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „М.и.г.“ ЕООД оспорва исковете с възражения, че: регистрираните от ищеца дизайни не са нови и оригинални по смисъла на Регламент (ЕО) №6/2002, тъй като чаша с посочените дизайни е рекламирана, произвеждана и продава в Република България, а и в други страни, преди датата 12.02.2018 г., на която е подадена заявката за регистрация от ищеца; че е налице преждеползване на дизайна по смисъла на чл. 23 ЗДП, тъй като повече от два месеца преди подаване на заявката за регистрация от ищеца, ответникът е разработвал и рекламирал вафлена чаша с аналогичен дизайн, за който ищецът твърди, че е аналогичен на неговия; че дизайнът на произведената от ищеца чаша се различава съществено от произвежданата от ответника по вътрешно оребрение, по етикет, дръжка, цветово оформление, имената на използваните търговски марки, използваните слогани, формата е стандартна и не се полза със закрила; фактурата описана в исковата молба не носи подпис за получател и не доказва сключване на договор за продажба на описаната в нея родово определена вещ. Искът по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД като обусловен от основателността на иска по чл.57, ал. 1, т. 1 ЗПД се счита също за неоснователен, евентуално и защото в изпълнение на обезпечителните мерки от ответното дружество са иззети машинни преси, матриците и поансоните към тях, с което е препятствана възможността му да извършва производствена дейност. По същите съображения се счита за неоснователен и искът по чл. 57, ал.1, т. 4 ЗПД, тъй като с допуснатите обезпечителни мерки на практика е постигат ефекта на съдебното решение. Претендира разноски.

В уточняваща молба ищецът по първоначалните искове „К.“ ООД посочва, че нарушението от страна на ответника е извършено по отношение на всички пет регистрирани промишлен дизайна. Нарушението е извършено от 12.02.2018г.

- дата на подаване на заявлението за регистрация на дизайните. По отношение на иска по чл. 57, ал. 1 т. 4 ЗПД посочва, че продуктите и средствата за производство са иззети въз основа на издадената обезпечителна заповед (34 кашона с готова продукция и 2 броя машини, описани в съответните протоколи).

Приети за съвместно разглеждане са насрещни искове предявени от „М.и.г.“ ЕООД срещу „К.“ ООД, за обявяване на основание чл. 25, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) №6/2002 недействителността на регистрирани промишлени дизайни на Общността, за който са издадени сертификати № *********-0001 от 12.02.2018 г.; № *********-0002 от 12.02.2018 г.; № *********-0003 от 12.02.2018 г.; № *********-0004 от 12.02.2018 г. и № *********-0005 от 12.02.2018 г.

Ищецът по насрещните искове „М.и.г.“ ЕООД твърди, че дизайн със сертификат № *********-0001 (дизайн № 1) е недействителен поради липса на новост, тъй като е бил оповестен преди датата на подаване на заявка за регистрация, което е в нарушение на чл. 5, б. „б“, вр. чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) №6/2002. Дизайн № 1 и 5 са публикувани от „К."

ООД повече от дванадесет месеца преди регистрацията, което също опорочава изискването за новост на основание чл. 7, пар. 2 от Регламент (ЕО) №6/2002. Дизайни № 2 и 3 са тривиална форма, която не подлежи на защита. Дизайни № 2, 3, 4, и 5 са свързани с изпълнявана от продукта техническа функция, което също е в нарушение на чл. 8 от Регламент (ЕО) №6/2002. Моли съдът да обяви за недействителни процесните дизайни. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът по насрещните искове „К.“ ООД оспорва същите със следните възражения: че исковете за недействителност на процесните дизайни следва да се предявят пред Службата на ЕС за интелектуална собственост; оповестяването е направено от „К.“ ООД, поради което не е нарушено изискването за новост и оригиналност; срокът от дванадесет месеца освен това има указателен характер; намира, че дизайните не са тривиални и обусловени от техническата функция на продукта.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

По насрещните искове – С Определение от 19.05.2020 г. по ч.т.д. № 119/2020 г., I т.о., ВКС, е отменен акта за спиране на производството по насрещните искове на основание чл. 86, ал. 3 от Регламент (ЕО) №6/2002 и делото е върнато на настоящия състав за продължаване на производството, поради което възражението на ответника за недопустимо на производството по насрещните искове е неоснователно.

Освен това, предявените насрещни искове за обявяване на недействителност на процесните промишлени дизайни следва да се разгледат преди първоначално предявените искове, свързани с нарушаване на правата върху тези дизайни, тъй като изходът на спора по насрещния иск се явява обуславящ за производството по предявените с първоначалната искова молба искове.

По отношение на приложимото право следва да се отбележи, че тъй като с насрещните искове се оспорва промишлен дизайн на Общността, то приложение намират предвидените в Регламент (ЕО) №6/2002 разпоредби, а за всички въпроси извън приложното поле на регламента и доколкото няма други изрични разпоредби, предвидени в него, приложение намират съответните норми, които се прилагат в държавата - членка, т. е. националното материално и процесуално право (в този смисъл Определение № 606 от 20.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 333/2011 г., ІІ т. о., ТК).

По отношение на първото релевирано основание за недействителност – липса на новост – съгласно чл. 25, б. „б“ вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) №6/2002 регистриран промишлен дизайн е недействителен, когато не е спазено изискването за новост, тъй като дизайнът е идентичен (различава се само в несъществени детайли) с промишлен дизайн, който е станал общодостъпен (публикуван, изложен, използван в търговията или обявен по друг начин) преди датата на подаване на заявка за регистрация.

Следователно за основателността на претенцията по насрещните искове първата предпоставка е „К.“ да е притежател на регистриран промишлен дизайн. Това обстоятелство е безспорно между страните, а същото се установява и от представените по делото пет сертификата от Службата на ЕС за интелектуална собственост. Според представените сертификати въз основа на заявление за регистрация от 12.02.2018 г. „К.“ ООД е притежател на пет промишлени дизайна на продукти от категорията „печени тестени изделия“.

На следващо място, преди да се отговори дали регистрираният от „К.“ ООД промишлен дизайн е идентичен с друг дизайн, който се твърди да е оповестен преди датата на регистрация, следва да се определи какво включва, притежаваните от „К.“ ООД промишлен дизайн. Съгласно чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) №6/2002 промишлен дизайн е видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му.

Регистрираните от „К.“ ООД пет промишлени дизайна са онагледени чрез приложените към заявленията за регистрация чертежи на съответните продукти.

Видно от чертежите на дизайните на продуктите (л. 14, 20, 28, 35, 41) всеки един от тях е съставен от една част с формата на обърнат пресечен конус, който е с относително по-малък диаметър на основата отколкото на отвора, кух, но с плътно дъно и тънки стени, отворен от горната част. От вътрешната част по стените и дъното има пресичащи се хоризонтални и вертикални линии, без орнаменти и надписи (така данни от втора колона от таблицата на л. 304 от съдебно-техническата експертиза (СТЕ)). На дизайните № 2, 3, 4 и 5 в долния край почти до основата се намира прекъсната линия. На дизайни № 2, 3 и 4 по средата на външната страна на стената се намира хоризонтална непрекъсната линия, а на дизайн № 5 вълнообразна – с два издигнати и два равни участъка, последните успоредни на основата. Видно от приложените чертежи на дизайни № 2, 3 и 4 от хоризонталната линия, перпендикулярни на основата и спускащи се към нея са начертани няколко, разположени непосредствено една до друга линии. На дизайн № 2 напречните линии са две – пунктирана и непрекъсната, като на последната се опира пунктирана крива, под формата на „С“. На дизайн № 3 линиите отново са две непрекъсната и пунктирана, а на дизайн № 4 са три, като средната линия е с пречупване в средата. На дизайн № 5 също са разположени две перпендикулярни линии – непрекъсната и пунктирана, но те не са разположени една до друга, а симетрично на стената на продукта, започват от двата върха на вълнообразността линия и стигат до основата на продукта. На дизайн № 5 до вертикалната пунктираната линия се намира своеобразна дръжка на продукта, изобразена чрез крива, която започва от върха на вълнообразната линия и стига до основата на продукта.