Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2604 от 01.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12836/2023
Вид
Решение № 2604
Подписан
01.06.2024
В сила
09.07.2024
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2604 гр. София, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110212836 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).

Образувано е по жалба от А. С. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул.

„-та“ /Слатина/ № срещу електронен фиш серия К № 4651516, издаден от Столичната дирекция на вътрешните работи, с който на основА.е чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката релевира доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш. Твърди, че не е правоспособен водач на МПС и не разполага с умения за управление на такова, а процесният автомобил бил ползван от различни лица - шофьори на таксиметровата компА.я, на които бил предоставян за временно ползване. Противопоставя се на фактическите констатации, направени с фиша, а същевременно възразява и по повод на незаконосъобразното му издаване от процесуална гледна точка. В допълнение излага съображения за изтекла погасителна давност, при което счита, че деянието не подлежи на санкциониране.

1

В съдебно заседА.е жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от упълномощения си защитник в лицето на адв. Д. Р. от АК-Русе, който поддържа жалбата и моли атакувА.ят електронен фиш да бъде отменен. Счита, че събрА.те по делото доказателства установявали, че на процесната дата доверителката му не е управлявала заснетия автомобил, поради което и не следвало да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Моли в полза на А. К. да бъдат присъдени сторените от нея разноски по повод представения договор за правна помощ.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. Страхинов, в които последният е изразил становище за законосъобразност на оспорения електронен фиш. Моли за постановяване на потвърдително решение, както и за присъждане на разноски за осъщественото по делото представителство.

След като настоящият съдебен състав анализира събрА.те писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че фактическата обстановка се е развила по следния начин:

На 22.03.2021 г., около 14:13 часа в гр. София, на бул. „Александър Малинов“, до бл. № 5, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към ул. „Околовръстен път“ се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ с рег. № . Последният бил собственост на таксиметрова компА.я „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД, а като негов ползвател в свидетелството му за регистрация била вписана жалбоподателката К.. Водачът на автомобила се движел със скорост от 72 км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч.

Превишаването на разрешената скорост било установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идент. № 505. Съгласно протокол за използване на АТСС, техническото средство било поставено в района на бул. „Александър Малинов“ до блок 495, като било прикрепено към превозно средство – служебен автомобил на СДВР с рег. № СА6418ММ. По отношение на техническото средство не били установени мехА.чни дефекти, които биха могли да попречат на функционалната му годност.

На 03.04.2021 г. бил издаден електронен фиш серия К № 4651516 на СДВР, с който на основА.е чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на А.

К. било наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил 2 връчен на жалбоподателката на 15.08.2023 г., като на 28.08.2023 г. същата депозирала жалба срещу него.

Своите фактически изводи съдът установи въз основа на надлежно приобщените към материалите по делото доказателствени средства, а именно: декларация от А. К., снимков материал - клип от паметта на техническото устройство и снимка от неговото разположение, карта с локализация на контролираното място, справка за собственост на МПС, заповед № 8121з931/30.08.2016 г. с приложение към т. 1, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, списък с намерени фишове, ежедневна форма на отчет, справка за нарушител/водач, протокол за извършено обучение, писмо с рег. № 3286р12416/12.03.2020 г. на зам.-директора на СДВР, писмо с вх. № 294479/20.10.2023 г. от ОПП-СДВР, писмо с вх. № 48094/14.02.2024 г. от „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД с приложение (справка за извършвана таксиметрова дейност с процесния автомобил), писмо с вх. № 54504/19.02.2024 г. от ОПП-СДВР.

Съдът кредитира напълно събрА.я писмен доказателствен материал, тъй като същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото изясняване на обективната истина. От приложения снимков материал се установяват датата и часа на нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и регистрационен номер), както и огрА.чението на скоростта и действително измерената скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола за използване на АТСС се доказва, че техническото средство е било поставено и използвано на датата и мястото на нарушението съобразно изисквА.ята, както и че в района на бул. „Александър Малинов“, до блок № 495, не е въведено огрА.чение на скоростта, различно от 50 км/ч. От протокола от проверка става ясно, че техническото средство, с което е заснето нарушението, отговаря на всички изисквА.я и е в изправно състояние, което му позволява да функционира ефективно. Видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, използваното устройство е валидно до 24.02.2020 г., но в съответствие с указА.ята, дадени от зам.-директора на СДВР, същото следва да се счита за валидно поради своята експлоатация и съответствието си с одобрения тип. От справка за собственост на МПС е видно, че собственик на 3 превозното средство е таксиметрова компА.я „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД с ЕИК , а като негов ползвател е вписана жалбоподателката А. К.. От справката за нарушител/водач, както и от информацията, предоставена от СДВР, се установява, че жалбоподателката не притежава свидетелство за правоспособност на МПС и никога не е притежавала такова. В писменото уведомление, което от „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД са предоставили за целите на производството, се съдържа потвърждение на обстоятелството, че на процесната дата въпросният лек автомобил е бил във фактическо държане на трето лице, което е упражнявало таксиметрова дейност с него. Във връзка с последното съдът намира за недопустимо да му се придава предварително определена доказателствена сила, но въпреки това същото служи поне като индикация за авторството на процесното нарушение, който въпрос следва да бъде разрешен при целокупен преглед на доказателствената маса, с изграждане на трайни взаимовръзки между отделните ѝ елементи.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (електронният фиш е връчен на 15.08.2023 г., а жалбата е депозирана на 28.08.2023 г.), с оглед на което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирА. технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описА.е на 4 нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържА.е е закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от съдържА.ето на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.

Жалбоподателят възразява за погасяване на извършеното нарушение по давност, което не се споделя от настоящия съдебен състав. Това е така, на първо място поради неправилно посочената в жалбата дата на извършване на деянието (26.11.2020 г., вместо действителната такава – 22.03.2021 г.), но найвече предвид неприложимостта на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН (за образуване на административнонаказателното производство) при опростената процедура по санкциониране посредством издаване на електронен фиш.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост за издаване на електронен фиш при установени с мобилни АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, касаещи скоростта и необходимостта административнонаказателната отговорност на извършителя да се ангажира по общия ред. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете стрА., характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувА. в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на огрА.ченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП – „АвтоматизирА. технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързА., одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) 5 стационарни - прикрепени към земята и обслужвА. периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава огрА.чението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирА. технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписА.я. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в удостоверението и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.