Решение № 18050 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18050 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110125350 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:

****************************, чрез адв. С. С. С., срещу „К“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на управление:г**************************, с която се иска:

-да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ******** от 02.08.2024 г., сключен между И. С. Я. и „К“ ЕАД

-при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ******** от 02.08.2024 г., с която се задължава ищцата да сключи договор за поръчителство.

Ищцата твърди, че на 02.08.2024 г. сключила Договор за потребителски кредит № ********. Към основния Договор, сключила и акцесорен договор за обезпечаване на основния, а именно - Договор за предоставяне на поръчителство. По силата на Договора за потребителски кредит, „К“ ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата парична сума в размер на 2600 лева, а ищцата се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита - 24 месеца, погасителни вноски - 24 ежемесечни погасителни вноски, размер на кредита - 2 600 лв, годишен лихвен процент - 19,10 %, годишен процент на разходите - 20,86 %, такса за поръчител - 2 859,77 лв., общ размер на плащанията - 5 930,22 лв. Към основния договор за потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, като е начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит (без да е включена в приложение № 1 на същия) на юридическо лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от „К“ ЕАД, Като, в настоящия случай, а и масово при договорите на ответника, юридическото лице - поръчител е „АТ“ ЕООД

Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени 1 изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9:

-шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към договора, -няма посочен срок на договора за кредит,

-няма посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, -следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които потребителят ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите.

Излагат се доводи, че Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11. ал. 1. т. 20.

23 и 24 ЗПК.Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК,както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т.

23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/.

Поддържа се, че таксата гарант, е в размер на 2.859.77 лв. (сума надвишаваща главницата по сключения договор за кредит), което възнаграждение практически представлява скрита лихва. Възнагражденията за договора за поръчителство са възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено.

Представят се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „К“ ЕАД е депозирало отговор на исковата молба.

Не се оспорва, че са сключени описаните в исковата молба договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.08.2024 г. с „АТ“ ЕООД.

Не се спори и, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „АТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва

Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи се, че няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „К“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

Сочи се, че „К“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия Поддържа се, че в В Приложение 1 към договора е посочен годишния лихвен процент по кредита, който е в размер на 19.10 %. В т. 5, раздел 1. „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ от приложимите към договора Общи условия е посочено, че за целите на правоотношението една календарна година има 360 дни. Правото на отказ от кредита от своя страна е уговорено в т. 4.2 от раздел VIII. „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ“ от Общите условия, където е вписано, че при отказ от договора кредитополучателят дължи на „К" ЕАД 2 цената на действително предоставените финансови услуги по договора: получената главница по кредита, както и лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на главницата по договора до датата на връщане на главницата. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Действително процесният договор не сочи изрично размера на дължимия лихвен процент на ден, но размерът на годишният лихвен процент (ГЛП) е ясно посочен, посочено е също така, че дължимите лихви се изчисляват въз основа на действителния брой дни, при година равна на 360 дни. Предвид това, дневният лихвен процент, макар и да не е числово определен, е изчисляем на база уговореното в договора и ОУ.

Твърди се, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, валиден за целия срок на действие на правоотношението. Посочен е и срок- договорът е сключен на 02.08.2024 г. за 24 месеца или с падежна дата на последната погасителна вноска - 20.07.2026 г.

Поддържа се, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, който е съставен и подписан във формата на електронен документ. В ЗПФУР, който е специален по отношение на ЗПК, няма изискване аналогично на това на чл. 10, ал. 1 ЗПК, именно защото документите не са на хартиен носител, където размерът на шрифта е фиксиран.

Предявен е насрещен иск за осъждане на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:

******************** да заплати на

„К“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на управление:*********************сумата от 1329,04 лв. (хиляда триста и двадесет и девет лева и четири стотинки). представляваща чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № ********/02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция/13.06.2025г./ до окончателното погасяване на задължението.

Сочи се, че кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на дължимите по договора за кредит суми, възлизащи в общ размер на 1270,96 лв., както следва: 300.0лв. са платени на 15.03.2025 г. , 190.00лв. са платени на 08.01.2025 г., 260.00 лв. са платени на 11.11.2024 г., 260.46лв. са платени на 23.09.2024 г. и 260.50 лв. са платени на 22.08.2024 г.

В случай че бъде уважен иска за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, за ищеца по първоначалната искова молба ще възникне задължение да чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително начислените на основание нищожните договори договорна възнаградителна лихва, такси, възнаграждение за предоставено поръчителство и пр. като от усвоената главница от 2600,00 лв. се извадят всички извършени от ищеца по първоначалната искова молба плащания от 1270,96 лв. и е в размер на 1329,04 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК първоначалната ищца излага доводи, идентични с тези в отговора на исковата молба. Сочи, че редът за възстановяване на съответната сума следва да е на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Твърди се, че е заплатена сумата в размер на 2 106,36 лв., платена на следните дати и по отношение на следните суми, както следва: - 206,00 лв., платени на 18.07.2024 г. - 204,70 лв., платени на 10.04.2024 г. - 204,70 лв., платени на 13.05.2024 г. - 220,00 лв., платени на 09.07.2024 г. - 260,50 лв., платени на 22.08.2024 г. - 260,46 лв., платени на 23.09.2024 г. 260,00 лв., платени на 11.11.2024 г. - 190,00 лв., платени на 08.01.2025 г. - 300,00 лв., платени на 15.03.2025 г.

3

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и „К“ ЕАД е сключен договор за Паричен заем № ********/02.08.2024, и между ишеца и „АТ“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АТ" ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договор за кредит № ********/02.08.2024 г.

От представения по делото препис на договора е видно и че, между „К” АД като кредитодател и ищеца И. С. Я. като кредитополучател на 02.08.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********,по силата на който К се задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски Кредит, в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление е одобрено от К.

Съгласно чл. 4 в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.

Съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № **************, кредитният продукт е „*********“, главница -2600 лева, срок на кредита – 24 месеца, брой на погасителните месечни вноски- 24, фиксиран годишен лихвен процент по кредита 19.10%, годишен процент на разходите по Кредита: 20.86 %, Общ размер на всички плащания: 3163.40 лв.

Съгласно раздел III, т. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави Обезпечение на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.

Съгласно пар. 17 от раздел II от ОУ „Обезпечение“ означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на К от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на К всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на К за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната Погасителна вноска по Договора за Кредит/изтичането на последния Период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя и одобрено от К юридическо лице („Поръчител“), което впоследствие е сключило с К договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит.

Разпечатката съдържа 42 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43114fae-3e5e-42c3-9dbc-564800593749