Определение № 2929 от 19.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2929 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100501633 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юрк. Евелина Илиева Гицева-Авдеева, срещу Разпореждане № 9336 от 23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 5014/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. Т. за сумата от 400,79 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 24.06.2024 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително, начислена върху главница от 490,77 лв. по Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron от 24.10.2004 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като вземането за лихва за забава се поражда по силата на закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не договора. Неправилен бил изводът на съда, че обезщетението за забава е начислено върху погасителните вноски, включващи и договорна лихва. В заявлението ясно било посочено, че лихвата е начислена само върху главницата. Според жалбоподателя текстът на договора не допуска като резултат лихвите, таксите, разноските и др. да бъдат прибавени към размера на усвоената главница. Поради това се иска обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо това да бъде присъдена лихва за забава съобразно заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски в съответствие с уважения размер на заявлението, както и за частното производство.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с 1 правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въз основа на данните по делото настоящият състав намира следното за установено от фактическа страна:

На 24.07.2024 г. „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е подало до Районен съд – Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. Т. за следните суми: 490,77 лв. – неизплатена главница по договор за издаване на кредитна карта, сключен на 24.10.2004 г. между Т. и „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс интернешънъл“ АД с договор за цесия от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 684,46 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 05.11.2008 г. до 24.12.2008 г.; 400,79 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 24.06.2024 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително. В заявлението се сочи, че картодържателят е извършил транзакции до размера на договорния лимит от 500 лв., като усвоените суми са олихвени с лихвени проценти, посочени в договора за кредит. Излага се, че договорът е подновен автоматично за две години и два месеца, като крайният срок е настъпил на 24.12.2008 г., когато е настъпила изискуемостта на целия неплатен остатък от главницата, дължина ведно с лихвите по договора.

Към заявлението е приложен договора за издаване на кредитна карта Visa Electron. С него на кредитодържателя се отпуска кредитен лимит от 500 лв., който не може да бъде превишаван (чл. 3). Ползваните кредит от разрешения кредитен лимит се олихвява, както следва: при безкасово плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС при търговци – 18,5% годишно (чл. 4.1); при теглене на пари от терминални устройства АТМ (банкомати) или клонове на банки и/или други финансови институции чрез терминални устройства ПОС – 19,5% годишно (чл. 4.2); при просрочие от страна на кредитодържателя – с договорения лихвен процент според чл. 4.1 и 4.2 и наказателна надбавка в размер на 5 пункта до окончателното изплащане на просрочените суми (чл. 4.3). При друго неизпълнение на клаузите на договора банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент според чл. 4.1 и 4.2 и наказателна надбавка в размер на 5 пункта върху ползвания кредит (чл. 4.4). Олихвяването се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението (чл. 5). Според чл. 9 от договора банката има право едностранно да променя размера на лихвените проценти, посочени в чл. 4, в зависимост от размера на инфлацията и пазарните условия, за което уведомява кредитодържателя с месечното извлечение или като изнася информация за това в банковите салони, като не е необходимо подписване на анекс към този договор. Срокът на действие на договора е две години и два месеца, но се подновява автоматично с нови две години при липса на уведомяване от картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена.

2

На 23.08.2024 г. съдът е уважил частично заявлението, като е издал Заповед № 2923 по ч. гр. д. № 5014/2023 г. за главницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. С разпореждане от същата дата е отхвърлил заявлението за договорната лихва и лихвата забава. Изложил е съображения, че клаузата за едностранно изменение на лихвения процент е неравноправна. Посочил е, че към датата на продължаване на срока на договора е действал ЗПК (отм.). Лихвата забава била начислена върху погасителните вноски, включващи и начислената по неравноправната клауза договорна лихва. Според съда клаузата за дължимост на лихва за забава (чл. 4.3, 4.4, 8 и 19 от договора) е недействителна поради противоречие със закона – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.). Искането за възнаградителна и мораторна лихва противоречало и на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Те били формирани в резултат на „недопустимо мултиплициране на дълга“ – начислени договорни лихви, обезщетения за забава и др., които формират главницата по договора за кредит, върху чийто увеличен размер по този начин се начислява договорна лихва и лихва за забава за следващия период. Според съда това е форма на преструктуриране на кредита, поради което в крайна сметка се стига до анатоцизъм. Съдът е присъдил и разноски: 15,57 лв. за юрисконсултско възнагражднеие и 9,82 лв. за държавна такса.

С разпореждане от 23.10.2024 г. на основание чл. 410, ал. 3 ГПК настоящият състав е изискал от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да представи екземпляр от общите условия, при които е сключен договор за издаване на кредитна карта. Същите са представени в срок.

При тази фактическа обстановка съдът намира следното за установено от правна страна:

Процесният договор е сключен през 2004 г., при действието на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ), в сила от 03.07.1999 г. и отменен от 12.07.2006 г. В Глава пета от този закон се е съдържала уредба, идентична (в релевантната за настоящия случай част) с тази в сегашната Глава шеста от Закона за защита на потребителите, като приемането й е било свързано с бъдещето членство на България в Европейския съюз.

Трайна е практиката, че уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможността на кредитодателя за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП. Вж. в този смисъл Решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д.

№ 1899/2015 г. на ВКС, IV г.о., и др.

В случая клаузата на чл. 9 от процесния договор очевидно е неравноправна, тъй като въобще не е ясно въз основа на какви критерии се 3 извършва едностранното изменение на лихвения процент. От доказателствата не може да се изведе дали лихвеният процент е изменян, но това е възможно да е станало, поради което е налице обоснована вероятност претенцията за договорна лихва да е основана на неравноправна клауза. Явно и жалбоподателят не оспорва този извод, защото обжалва разпореждането само в частта относно лихвата за забава.

Настоящият състав не счита, че е налице основание да се приеме, че целият договор е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 5 ЗЗППТ, че сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако е бил сключен и без неравноправните клаузи. Текстовата формулировка е непрецизна, но по същество е идентична с чл. 146, ал. 5 ЗЗП, съгласно която наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая нищожността на клаузата на чл. 9 от договора за кредит за едностранна промяна на възнаградителната лихва не обуславя извод за нищожност на целия договор за кредит. Договорът може да се прилага и без клаузата за едностранна промяна на лихвата. Приложим ще е първоначалният лихвен процент. В настоящото производство обаче съдът не разполага с възможност да изчисли размера на възнаградителната лихва, тъй като се нуждае от специални знания. Освен това страните са договорили различни лихвени проценти в зависимост от вида на операцията (чл. 4 от договора), а съдът не разполага с данни за тези операции. Ето защо заявлението правилно е отхвърлено в тази част, но не и в частта относно лихвата за забава.

Съставът не споделя извода на районния съд, че в процесния договор е налице анатоцизъм. Съдът е цитирал клауза от договора – чл. 28, според която договорните лихви, обезщетенията за забава и др. разходи се прибавят към главницата и тя се олихвява. Подобен текст не се съдържа нито в чл. 28, нито в която и да е друга клауза от договора.

Както правилно се сочи в частната жалба, в заявлението се твърди, че вземането за лихва за забава произтича от закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не от текста на закона. Няма основание да се приеме, че кредиторът е начислил не законна лихва, а неустойка по чл. 4.4 от договора.

Съдът не е съгласен, че клаузата на чл. 4.4 от договора противоречи на чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (отм.), според която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. ЗПК (отм.) е в сила от 01.10.2006 г., а нищожността на договорни клаузи се преценява винаги към момента на сключване на договора. Но дори и клаузата да е нищожна, това няма да се отрази на договора, защото той може да съществува и без нея (чл.

26, ал. 4 ЗЗД).

Предвид изложеното настоящият състав счита, че следва да бъде издадена допълнителна заповед за изпълнение за претендираната лихва за забава.

Следва да се преизчислят и разноските в първата инстанция. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. за всяка инстанция.

4

Държавната такса е в размер на 31,52 лв. за първа инстанция и 15 лв. за втора.

Съобразно уважената част от заявлението за първа инстанция се полагат 56,57 лв. юрисконсултско възнаграждение и 17,83 лв. за държавна такса. За втора инстанция се полагат 15 лв., тъй като жалбата е уважена изцяло. Ето защо следва да се издаде допълнителна заповед и за разликата над присъдените от първата инстанция разноски, т.е. за още 41 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 8,01 лв. за държавна такса в първа инстанция, както и 15 лв. за държавна такса във втора инстанция.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 9336 от 23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 5014/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. Т. за сумата от 400,79 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 24.06.2024 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително, начислена върху главница от 490,77 лв. по Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron от 24.10.2004 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, вместо което ПОСТАНОВЯВА: