Определение № 327 от 20.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 90/2025
- Вид
- Определение № 327
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 20.01.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327 гр. Варна, 20.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Деница Славова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500090 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 102810/18.12.2024г. по описа на РСВарна, подадена от Д. Е. И., ЕГН: ********** – лично и в качеството й на майка и законен представител на детето М. А. А., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, *********, срещу определение № 13238/22.11.2024 г. постановено по гр. д. № 14802/2024 г. по описа на РСВарна, 9-ти състав, с което съдът е прекратил производството по гр. д. № 14802/2024 г. по описа на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателките считат, обжалваното определението за неправилно и незаконосъобразно. Молят същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Считат, че по отношение на тях, от страна на ответника по делото – А. Д. А., е осъществен описаният в исковата молба акт на домашно насилие, представляващ форма на психическо насилие. Считат, че имат правен интерес от водене на делото и обстоятелството, дали изложените в исковата молба факти са реално осъществени и съставляват ли те акт на домашно насилие е въпрос по същество на спора.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по молба подадена от Д. Е. И., ЕГН **********, действаща в лично качество и като майка и законен представител на М. А. А., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита спрямо тях, от ответника и бивш интимен партньор на Д. И. - А. Д. А., ЕГН **********. В молбата се твърди, че Д. И. и ответникът са бивши партньори. От съвместното им съжителство на семейни начала е родено детето М. А. А.. Към настоящия момент са страни по висящо производство пред РСВарна с предмет уреждане на въпросите относно отглеждането, възпитанието и издръжката на детето.
В исковата молба, се твърди че на 23.08.2024 г. детето М. А. цял ден не било пишкало, което много притеснило майка му Д. И.. Съгласно режима на личен контакт ответникът следвало отново да вземе детето, поради което родителите заедно завели детето в спешен кабинет. След прегледа момичето останало при ответника. Малко по - късно около 19:30 ч. Д. И. получила обаждане по телефона от ответника, който й казал „....какво си 1 направила на детето...? Какво сте направили на детето ....ти и майка ти? ....детето е цялото в кръв отдолу....". Д. И. заявява, че обаждането я е сринало психически, изпаднала е в паника, не знаела какво да прави. Обадила се на тел. 112, обяснила ситуацията и помолила да се направи проверка от полицията, също да бъде изпратена и линейка. Взела такси и заедно с нейна позната тръгнали към адреса на ответника. През цялото време, докато пътувала към адреса, където било детето, плакала и се молела дъщеря й да е добре. Когато пристигнала на адреса полицията и спешна помощ вече били на адреса. В резултат от стреса, трудно слязла от таксито, изпитвала чувство на безсилие и отчаяние, от страх, че се е случило нещо ужасно. Нямала сили да върви, не знаела какво да прави. Лекар прегледал детето и казал, че единственото нещо, което намира като здравословен проблем е леко зачервено гърло. Сочи се, че така описаната ситуация е създадена от ответника умишлено. По този начин, същият упражнявал психически и емоционален тормоз върху Д. И. и детето. Целта му също била и негативно засягане на емоционалната сфера на детето. Това негово отношение и поведение, се отразило изключително отрицателно на момичето - превъзбудило се, дни след този инцидент не спяло и било неспокойно. Това поведение на ответника пречило на изграждането на доверие и стабилност по всички въпроси свързани с развитието и здравето на детето. Създавало чувство на страх и несигурност в молителката, всеки път когато вземала детето се притеснявала какво може да измисли и какво ще направи. Молителката Д.
И. се опасявала, че действията на ответника са съвсем съзнателни, с цел да се навреди на здравето й и да я дискредитирана като родител. Твърди се, че гореописаният случай предизвиква страх за живота и здравето на молителката и на детето, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита.
В обжалваното определение съдът е посочил, че от изложените в исковата молба твърдения, както и от представените към нея писмени доказателства не може да се направи обосновано предположение, че съществува пряка и непосредствена опасност за живота и/или здравето на молителите. Декларираните обстоятелства не разкриват нито обективните, нито субективните признаци на акт на насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН. Не е налице правен интерес от проверка достоверността и истинността на декларираните факти и обстоятелства чрез разглеждане на делото в о.с.з. и ангажиране на целия държавен апарат, доколкото дори да се установи по несъмнен начин, че ответникът е осъществил твърдените да са извършени действия, то тези думи по своята правна същност нито накърняват личната чест и достойнство на молителката, т.е. не са обидни, нито съдържат изявление със закана с престъпление против нейната личност или имот или против личността или имота на нейни ближни, т.е. не са заплашителни и не могат да възбудят основателен страх за осъществяването им. РС-Варна при постановяване на обжалваното определение е посочил, че не е налице една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникването на правото да се иска защита по ЗЗДН, за която съдът следи служебно, а именно наличието на правен интерес, което обуславя прекратяването на производството по делото.
Съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
275, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт /определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото/, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима. По същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. В чл. 4 от ЗЗДН е посочено, че в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
Молбата с правно основание чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването 2 й е налице правен интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния 3месечен давностен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
В настоящия случай в исковата молба са направени твърдения за осъществени спрямо молителките актове на домашно насилие. Обстоятелството дали твърдения в исковата молба акт на домашно насилие е осъществен и дали същият представлява домашно насилие е въпрос по същество на делото, който следва да бъде решен от съда при разглеждане на делото, с постановяване на съдебното решение по същество на спора.
Крайният извод на ОС-Варна е за основателност на подадената въззивна частна жалба. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13238/22.11.2024 г. постановено по гр. д. № 14802/2024 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, с което съдът е прекратил производството по гр. д. № 14802/2024 г. по описа на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 130 от ГПК.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3