Определение № 261 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. София, 11.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600294 по описа за 2025 година

НПК.

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. глава XXII от С определение от 28.02.2025г. по НЧД № 1228/2025г. по описа на СГС, е оставено без уважение искането на лишения от свобода Л. А. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му със споразумение, одобрено с определение от 07.08.2024г. по НОХД № 127/2024г., наказание лишаване от свобода.

Срещу определението е постъпила частна жалба от лишения от свобода И., чрез упълномощения му защитник - адв. Г. А., с която се иска да бъде отменено определението на СГС и да бъде уважена молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване. Бланкетно се твърди, че определението е неправилно, без да са изложени конкретни доводи в тази насока. Изтъква се само, че при постановяване на определението съдът е проявил субективизъм, отчитайки единствено отрицателните предпоставки, без да вземе предвид положителните.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимираната страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искане на осъдения И. чрез защитника му адв. Г. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му със споразумение, одобрено с протоколно определение от 07.08.2024г. по НОХД № 127/2024г., наказание лишаване от свобода за срок от 2 години за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.

1

3 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Видно от приложената справка от Затвора - гр. София, към 28.02.2025г. лишеният от свобода Л. И. е изтърпял фактически 1 година, 7 месеца и 10 дни, като към този дата са зачетени и 10 дни от работа или общо 1 година, 7 месеца и 20 дни. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице първата изискуема предпоставка на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, която в случая е приложима за него, а именно: осъденият да е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на първоинстанционния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 439а, ал. 2 от НПК, СГС се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл. 155 от ЗИНЗС. От него е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е с ниски стойности, а именно: 37 т., които и след престоя в затвора остават непроменени. Продължават да са налице и дефицити в зоните „Отношение към правонарушението“ и „Умение за мислене“. Посочено е още, че риска от вреди е нисък за лишения от свобода, за известен възрастен и за децата, среден – за персонала и висок за обществото, като предвид характера на правонарушението като цяло рискът от вреди е определен като висок.

При постановяване на определението си, първостепенният съд правилно е констатирал, че са налице положителни резултати от корекционния процес. От приложения по делото доклад е видно, че лишеният от свобода И. спазва режимните изисквания, съдейства на служителите на НОС и ИСДВР на групата, ползва се с авторитет сред останалите лишени от свобода и активно се включва в организираните мероприятия в пенитенциарното заведение.

Отбелязано е още, че проявява положително отношение към корекционната дейност и е ангажиран към изпълнение плана на присъдата.

Въззивната инстанция положително отчита и обстоятелството, че осъденият И. е трудово ангажиран, като със Заповед №43/17.01.2025г. е назначен на длъжност „отговорник кухненски бокс - 5 група“, както и че е поощряван с награда „Писмена похвала“ със Заповед № 115/16.04.2024г. за подчертана дисциплинираност и отговорност, за спазване на установените правила и за участие в организираните от администрацията конкурси. В тази насока са и приложените в първоинстанционното производство грамоти за участие в творчески конкурси през март и септември 2024г.

От друга страна, основателно СГС е отчел и обстоятелството, че осъденият е бил наказван по време на престоя му в затвора със Заповед № 491/19.11.2024г. на Началника на СЦЗ, потвърдена със Заповед № Л5540/16.12.2024г. на Главния директор на ГДИН, съгласно която му е наложено наказание „писмено предупреждение“ за допуснато дисциплинарно нарушение.

Правилни са изводите на първата инстанция, че по отношение на осъдения И. е започнал поправителен процес, но корекционната дейност 2 спрямо него следва да продължи. Все още не са изпълнени целите на наказанието, тъй като стойностите на риска от рецидив и вреди са непроменени, както и продължават да са налице дефицитни зони -„Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“, независимо че са с гранични стойности. Положителните данни за поведението на осъдения и за демонстрирано намерение за изпълнение плана на присъдата не носят белезите на изключителност, а на дължимо поведение в пенитенциарното заведение. Понастоящем осъденият се счита и за наказван, като дисциплинарно му наказание е наложено преди почти четири месеца. Поради тези причини не може да бъде направен категоричен извод, че поправителния и превъзпитателния процес спрямо осъдения Л. И. е завършил и че след напускане на затвора би водил законосъобразен начин на живот. Затова е необходимо да бъде продължено изпълнението на заложените задачи в плана на присъдата на осъдения за постигане на целите визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.

Неоснователни са възраженията на защитата за неправилност на атакуваното определение и проявен субективизъм от контролираната инстанция. СГС законосъобразно и в пълнота е обсъдил всички релевантни по делото факти и доказателства, имащи отношение към преценката за наличие на предпоставките за условно предсрочно освобождаване. Макар и лаконично, първата инстанция е отчела положителните данни за поведението на л.св. И. по време на престоя му в затвора, като в същото време е преценила и обстоятелствата, сочещи степента на постигане на личната превенция спрямо осъдения. Затова и правилно е споделено становището на затворническата администрация, че не е налице устойчива линия на поведение, която да обоснове приложение на института на условното предсрочно освобождаване.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. чл. 345 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.02.2025г. по НЧД №1228/2025г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Л. А. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му по НОХД № 127/2024г. по описа на СГС, НО, 11 състав наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4