Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 733 от 30.06.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 291/2026
Вид
Решение № 733
Подписан
30.06.2026
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 216, ал. 5, предл. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 196, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Кюстендил, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20261520100291 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба вх. № 1235/29.01.2026 г. от Х. Л. З., ЕГН **********, адрес: **********************, против Прокуратурата на Република България, адрес: бул. „Витоша“ № 2.

Ищецът сочи, че с постановление за привличане на обвиняем от 21.03.2022 г. по ДП № 176/2017 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Кюстендил, бил привлечен в качеството обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 5, пред.

1, вр. с ал. 1, предл. 1 от НК.

На 03.08.2022 г. на ищеца му било предявено ново постановление за привличане на обвиняем по горецитираното досъдебно производство за същото престъпление.

Твърди, че КРП – ТО Дупница внесла в съда обвинителен акт. Било образувано НОХД № 898/2022 г. по описа на ДнРС, което било насрочено за разпоредително заседание, на което делото е върнато на КРП – ТО Дупница.

След връщане на делото КРП – ТО Дупница внесла нов обвинителен акт и делото било образувано под нов номер, а именно - НОХД № 381/2022 г. След многобройни проведени съдебни заседания ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение от 08.07.2024 г. на КОС първоинстанционната присъда била отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от разпоредителното заседание. Върнатото 1 дело било образувано под НОХД № 557/2024 г. по описа на ДнРС, като в насроченото съдебно заседание делото отново било върнато на КРП – ТО Дупница.

На 14.10.2024 г. с постановление на прокурор при КРП – ТО Дупница наказателното производство било прекратено.

Сочи, че в периода от 21.03.2022 г. до 14.10.2022 г. бил обвиняем и подсъдим за престъпление, което предвиждало наказание „лишаване от свобода“. Поради повдигнатото му обвинение, ищецът претърпял срам, унижение. Притеснявал се какво ще кажат познатите му. Било поставено под съмнение доброто му име. Станал необщителен. Страхувал се, че ще бъде осъден. Тези страдания се отразили на физическото и психическото му здраве.

Предвид незаконно повдигнатото му обвинение и воденото наказателно производство, ответникът ПРБ му причинила значителни неимуществени вреди, поради което за ищеца възниква правен интерес да предяви настоящия иск, като се иска да бъде постановено решение, с което ПРБ да бъде осъдена да заплати сумата от 12 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2024 г., както и да бъдат присъдени сторените разноски по водене на делото.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор.

Счита предявения иск за допустим, но релевираната претенция за неоснователна и недоказана, с оглед на което е оспорена изцяло по основание и размер.

Предвид неангажиране на доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, оспорват исковата претенция, тъй като била недоказана по своето основание и размер.

Посочва се, че в конкретния случай посочената лихва би била дължима от датата на влизане в сила на прокурорския акт, а не от датата на постановяването му.

Твърди се, че ищецът не бил ангажирал и доказателства за това, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с продължителността на наказателното производство.

Отделно от това, липсвали и каквито и да било медицински доказателства относно твърдените от ищеца здравословни проблеми. Липсвали основни елементи от фактическия състав на обективна отговорност по ЗОДОВ.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск от ищеца, като неоснователен и недоказан.

Евентуално, ако съдът приеме, че искът е основателен се иска да бъде намален размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишено, както и да се присъди обезщетение, което съответства на действително претърпените от ищеца вреди и критерии за справедливост, както и да бъде удовлетворена акцесорната претенция за законова лихва върху дължимата сума, считано от датата на влизане в сила на 2 постановлението на КРП – ТО Дупница, до окончателното изплащане на сумата, съответно да бъде присъдено адвокатско възнаграждение около минималния размер.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба. Ответникът се представлява от прокурор от Районна прокуратура – Кюстендил, който счита иска за неоснователен, алтернативно се иска частично уважаване на исковата претенция с аргументи, че претендираният размер на обезщетение е завишен и недоказан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед на местопроизшествие от 17.12.2016 г. е образувано ДП №178/2016 г. по описа на РУ - Бобов дол за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Производството е водено първоначално срещу неизвестен извършител. На 21.03.2022 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем, видно от постановление за привличане на обвиняем /л. 32 от т. 9 от сл. дело №2017 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил/, а обвинението му е предявено по-късно, на 29.03.2022 г. в 11, 00 ч., за престъпление по чл. 216, ал. 5, предл. 1, вр. с ал. 1, предл. 1 от НК. На 29.03.2022 г. З. е разпитан като обвиняем. Разпитът е продължил 15 мин. На същата дата, за времето от 11, 35 ч. до 12, 20 ч., на З. и защитника му, са били предявени материалите от разследването. След запознаването с материалите ищецът и адв. В. са изразили искане за назначаване на нова техническа и оценителна експертиза, поради изложени в протокол съображения. На 03.08.2022 г. е извършено ново привличане на З. като обвиняем, като обвинението му е било предявено на 09.08.2022 г. в 14, 00 ч. / л. 12 от т. 10 от сл.дело №26/2017 г. по описа на ОСлО при ОПКюстендил/. Извършеното привличане е за същото престъпление като единствено след указания от наблюдаващия прокурор е отстранена грешка в изписването на стойността на унищожени вещи. На същата дата – 09.08.2022 г., З. е разпитан като обвиняем, като разпитът е продължил 15 минути и изразено отново искане за назначаване на нова съдебно-техническа и оценителна експертиза. Заявено е, че не се иска предявяване на материалите от разследването. Мярка за неотклонение, както и други мерки за процесуална принуда, спрямо ищеца не са постановявани нито при първоначалното му привличане като обвиняем, нито при последващото му привличане, не са постановявани и в проведените съдебни производства.

Срещу З. е внесен обвинителен в Районен съд – Дупница и е образувано НОХД № 381/2022 г. по описа на ДРС. Проведено е открито съдебно заседание на 01.06.2022 г., на което ищецът е присъствал и в същото съдебно заседание с определение е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуално нарушение, касаещо погрешно изписване на стойността на унищожено имущество. Определението на ДРС за прекратяване на съдебното производство е протестирано от прокурора пред Окръжен съд – Кюстендил, като КОС с Определение №276/21.07.2022 г. е 3 потвърдил акта на първоинстанционния съд.

След отстраняване на посочените от съда нарушения коригираният обвинителен акт е внесен в Районен съд – Дупница и въз основа на това е образувано НОХД №898/24.08.2022 г. по описа на ДРС. Проведени са открити съдебни заседания на 24.10.2022 г., 25.11.2022 г., 01.02.2023 г., 17.03.2023 г., 15.05.2023 г., 28.06.2023 г., 25.07.2023 г., 10.10.2023 г., 07.11.2023 г. (не е даван ход на делото, поради молба от защитника на З. за ангажираност по друго дело със задържано лице), 24.01.2024 г., 29.02.2024 г. На всички тях, с изключение на 07.11.2023 г., ищецът е присъствал на съдебните заседания. На 29.02.2024 г. е постановена присъда, с която З. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е оправдан.

Срещу постановената присъда е депозиран протест пред Окръжен съд – Кюстендил, с искане за нейната отмяна и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Образувано е ВНОХД №244/2024 г. по описа на КОС. Проведено е открито съдебно заседание на 30.05.2024 г., на което З. е присъствал. С Решение №83/08.07.2024 г., постановено по ВНОХД 244/2024 г. по описа на КОС е отменена присъда №12 от 29.02.2024 г., постановена по НОХД №898/2022 г. по описа на ДРС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда на етап от разпоредително заседание.

С оглед на горното е образувано НОХД №557/2024 г. по описа на ДРС.

Проведени са открити съдебни заседания на 03.09.2024 г. (отложено поради доказателства, че процесуалният представител на ищеца е бил в отпуск), 18.09.2024 г. и 01.10.2024 г. С протоколно определение в с.з. от 01.10.2024 г.

НОХД №557/2024 г. по описа на ДРС е прекратено, поради констатирани съществени процесуални нарушения и делото е върнато на КРП. С Постановление на наблюдаващия прокурор от 14.10.2024 г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – М. Л. и В. А.. Същите сочат, че наказателното производство, водено срещу ищеца му се отразило негативно. Последният станал затворен, притеснен и подтиснат от обвинението и евентуално осъждане. Влошил се хранителният му режим, настроението, както и качеството на съня. З. споделял пред близките си, включително разпитаните свидетели, че се притеснявал за доброто си име, както и от потенциалната възможност да влезе в затвора, смятайки че не е направил нищо нередно. З. не бил съобщавал на свидетелите да е посещавал медицински специалисти във връзки с тези проблеми и опасения. Съдът кредитира показанията на свидетелите като житейски възможни и непротиворечиви помежду си, както и с останалия доказателствен материал, приобщен по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и на събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на двамата свидетели.

4

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ). Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност, поради което съвкупно съдът намира исковете за допустими.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

В нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем.

Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуалноследствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а отговорност в случая носи Районна прокуратура - Кюстендил, под чието ръководство е осъществявано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор в хода на разследването, проучвала е и е проверявала всички материали по делото, давала е указания (чл. 196, ал. 1 от НПК) в досъдебното производство, поддържала е обвинението пред Районен съд – Дупница, протестирала е оправдателната присъда при първото разглеждане на делото от ДРС, а също така и Окръжна прокуратура – Кюстендил, поддържала обвинението пред Окръжен съд – Кюстендил.