Решение № 1771 от 12.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1771 гр. Плевен, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20234430104047 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адв. А. Д. от *** срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че на 08.09.2022 г. между ответното дружество и ищцата бил сключен договор за потребителски кредит ***, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора кредитодателят отпуснал на ищцата сума в размер kd 1 600 лева (главница), като били посочени съответно годишен лихвен процент от 40.63 %, годишен процент на разходите (ГПР) 50.27 %. Договорът бил сключен за срок от 9 месеца и 14 дни, като ежемесечната вноска на ищцата съгласно погасителния план, обективиран в чл. 9, ал. 3 от Договора била в размер от 174.71 лева. Падежът на първата вноска бил определен на 21.09.2022 г., а на последната - на 31.05.2023 г.

Съгласно Договора, след изтичането на неговия срок ищцата следвало да 1 върне сумата от 3 319.49 лева, като в тази сума се включват и следните такси (съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договора): 1. такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер от 583.11 лева; 2. такса за динамично плащане по кредита в размер от 874.76 лева.

Навеждат се доводи, че процесния договор за потребителски кредит е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Излага се, че съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая неправилно бил посочен ГПР, т.к. не били включени таксата за бързо разглеждане на искането и таксата за динамично плащане, което правело договора изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Дори посоченият в договора ГПР от 50.27% нарушавал разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Навеждат се доводи за недействителност на договора и поради липсата на посочен лихвен процент на ден на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 във връзка с чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че било налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито в ОУ имало посочен лихвен процент на ден. Посочени били лихвени проценти, но те били на годишна база, и за нито един от тях не бил посочен лихвен процент на ден. А чл. 11, т.

20 от ЗПК изрично предвиждал при посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент на ден. Това в случая не било направено и обуславяло извод за недействителност на договора поради неспазеното изискване на член 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

На следващо място се твърди недействителност на договора и на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК поради липсата на 2 информация относно условията за усвояването му. Излага се, че условията били посочени бланкетно, като не било отразено изрично дали сумата е усвоена, кога, от кого и по какъв начин/в брой или по банков път.

Релевира се нищожност и конкретно на клаузите на на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора, предвиждащи такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита. Сочи се, че съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК предвиждала, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считали за нищожни. Ответното Дружество предоставяло кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност била неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид това и след като ищецът бил подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явявало задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по кредита. Освен това изискваните от ответника такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора представлявали пряк разход по кредита и следвало да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите. Целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК била на потребителя да се предоставя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита, за да можел да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Сборът на двете такси в случая бил в общ размер от 1 457,87 лева (при отпуснат кредит с главница от 1 600 лева), при което почти надхвърлял стойността на усвоения финансов ресурс. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора следвало да бъдат прогласени за нищожни.

Релевира се още нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 7 от Договора, предвиждаща годишна възнаградителна лихва в размер на 40.63 % от главницата. Сочи се, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва 3 противоречал на добрите нрави. Ищцата се позовава на трайно установена практика на ВКС и други съдилища, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. След справка в електронната страница на БНБ се установявало, че към датата на сключване на договора - 08.09.2022 г., основният лихвен процент бил 0. 00 %, от което следвало, че размерът на законната лихва е 10. 00 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал четири пъти законната лихва. Поради това клаузата на чл. 5, ал. 7 от Договора, която уреждала възнаградителната лихва по договора, накърнявала равноправието между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи се, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита възлизала на 1 600 лв. (главницата).

Ищцата била заплатила към момента на предявяване на иска сумата от 2 272 лв. или била надплатила 672 лв. Тази сума, според ищцата, била получена от ответника без основание и подлежала на връщане.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 672лв., получена от него без основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, в това число присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител за осъществена безплатна правна помощ.

Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.

В о.с.з. на 24.11.2023г. е допуснато изменение на цената на исковата претенция, която се счита предявена за сумата от 1 000,56лв.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

4

От представения препис на Договор за кредит с номер *** от 08.09.2022г., подписан между ответника „Би енд джи кредит“ ООД, в качеството на кредитор и ищцата К. В. Ц., в качеството на кредитополучател, се установява, че по силата на обективираното в това съглашение, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 600лв. Безспорно е между страните, че за сключването му са използвали изключително Средства за комуникация от разстояние.

В договора изрично е отразено, че с подписването му кредитополучателят декларира, че му е била предоставена необходимата преддоговорна информация и е запознат с приложимите Общи условия (чл.1, ал.1 и ал.2).

Страните са приели връщането на кредита да се извърши за 9 месеца и 14 дни, на 19 погасителни вноски, съгласно погасителния план неразделна част от съглашението.

При това са приели, според обективираното в чл.5, че годишния лихвен процент по заема е в размер на 40,63%, а ГПР е определен на 50,27%. Общата стойност на плащанията е посочена на 1 861,62лв., като при главница от 1 600лв., възнаградителната илхва се изчислява на 261,62лв.

Видно е от обективираното в чл.6, че месечните вноски за главница и лихва са били определени на 97,98лв. всяка или общо за периода на договора 1 861,62лв.

Според обективираното в чл.8 от договора правата и задълженията на кредитополучателя са били подробно описани в раздел V от Общите условия.

Установява се от обективираното в чл.9, ал.1, че кредитополучателя изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 583,11лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

Според обективираното в чл.9, ал.2 от договора, кредитополучателя изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, като дължимата за тази услуга сума е в размер на 874,76лв. и е дължима на равни части през периода 5 на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

Видно е, че сумите за горните услуги са били предвидени за плащане към всяка месечна вноска, която по този начин е станала в размер на 174,71лв. и общо плащанията от кредитополучателя за срока на договора са били определени на 3 319,49лв.

В о.с.з. на 24.11.2023г. е изслушано заключението по допусната съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че ищцата е заплатила по процесния договор за кредит суми в общ размер на 2 600,56лв. за периода от 28.09.2022г. до 16.06.2023г. Установява се, че с тях са били осчетоводени като погасени следните вземания на кредитора: главница в размер на 1 170,59лв., такса за бързо разглеждане на кредит в размер на 480,35лв., такса динамично плащане в размер на 690,60лв., договорна лихва в размер на 246,77лв и наказателна лихва в размер на 12,25лв. вещото лице е посочило, че ако бъдат включени в ГПР таксите за бързо разглеждане на кредита и динамично плащане, същият би възлязъл на над 150%.

Съдът кредитира обсъденото експертно заключение, като компетентно, обективно и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР. Относно факта на подписване на договора не е налице спор между страните. Същият е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума от 1 600лв. в случая не се и оспорва от ищцата.