Решение № 58 от 14.03.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Севлиево, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100675 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е предявил срещу В.

В. В. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.

86, ал.1 и чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 537,79 лева – главница, от които 37,79 лв. под формата на неразрешен овърдрафт, лихва за просрочена главница от 23.03.2022 г. до 25.11.2022 г. – 44,31 лв., неустойка за просрочена главница от 23.03.2022 г. до 25.11.2022 г. – 34,31 лв., неустойка за просрочена редовна лихва от 23.03.2022 г. до 25.11.2022 г. – 2,59 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.11.2022 г. до погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че Между „УниКредит Булбанк" АД и ответника бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 616/0021/R3183077 от 17.02.2020 г., по силата на който Банката е предоставила, а В. В. е усвоил сума в размер на 500 (петстотин) лева. Съгласно чл. 7 във връзка с чл. 12.2.1. от Договора, длъжникът се задължил да изплаща чрез анюитетни вноски дължимата лихва за усвоен разрешен овърдрафт на всяко 17-то число от месеца, считано от 17.03.2020 г., както и да върне цялата ползвана главница с 1 краен срок на погасяване - 17.02.2021 г. Съгласно чл. 12.1 от Договора предвиденият срок в чл. 7 се е удължил с период за още 1 година - до 17.02.2022 г. Твърди се, че длъжникът не погасил задължението си съгласно чл. 12.1 от Договора през месец февруари 2022 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката, поради което същото е падежирало и станало изцяло изискуемо, считано от 17.02.2022 г, за което длъжникът бил уведомен на 16.08.2022 г.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С отговора се оспорват така предявените искове, твърди се, че договорът не съдържа задължителните елементи съобразно ЗПК. Поддържа се, че е нищожна и претенцията за неустойка, тъй като представлявала олихвяване на договорна лихва, което не било допустимо.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск е по реда на чл.422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ

Между страните не се спори, а и от представения по делото договор се установява, че на 17.02.2020 г. е подписан Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 616/0021/R3183077, по силата на който ищецът предоставя на ответника кредит в размер от 500 лв. срещу насрещно задължение на ответника да върне заетата сума заедно с договорна лихва, такси, комисионни и разходи по кредита, с първоначално определен срок за погасяване 17.02.2021 г., който в последствие е продължен при условията на основание чл. 12.1 от договора за кредит до 17.02.2022 г., след която дата кредитът се счита за изцяло изискуем, поради настъпване на падежа за погасяване на задължението. Допуснатата СЧЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена установява, че сумата по кредита е усвоена изцяло от ответника.

Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, 2 доколкото падежът на всички задължение по договора е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда.

Чл. 4 от договора урежда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишен лихвен процент в размер на 12,95 % . Съгласно чл.

12.1 от договора, срокът на договора за кредит (крайният срок за погасяване на кредита) се определя съгласно т. 7, като предвиденият там срок се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, в т.ч. по т. 10.9. и т. 17, и не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Ищецът е признал, че при приложение на горната разпоредба от договора, последният е продължен до 17.02.2022 г.

В чл. 5.1. от договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 18.7126%.

От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното си задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в пълния размер от 500 лв. и по този начин кредитът е усвоен.

След като банката е изпълнила основното си задължение да предостави кредита на ответника, за последния се е породило насрещното му задължение да го върне в предвидения срок. Вещото лице е установило, че за периода от 17.02.2020 г. до 17.10.2021 г. са извършени многократни усвоявания и погасявания на суми от сметката обслужваща овърдрафт кредита, като с тези суми е извършвано погасяване на договорни и наказателни лихви по сключения договор за банков потребителски кредит. Вещото лице по ССчЕ посочва два варианта за изчисление на ГПР, като при първия в изчисленията на годишния процент на разходите се включват дължимите лихви по Договора към датата на сключването му и такса за разглеждане на кредита, като при този вариант ГПР е правилно определен. Вещото лице посочва, че при втория вариант, при който в изчисленията на ГПР се вземат предвид освен горните разходи и платената застрахователна премия, ГПР не е правилно определен, тъй като е в размер на 25,44%.

Вещото лице е посочило, че общият размер на задължението по 3 процесния договор е 618,82 лв. и включва - 537,79 лв. главница, от които 37,79 лв. под формата на неразрешен овърдрафт; 44,13 лв. лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2022 г. до 25.11.2022 г., 34.31 лв. неустойка за просрочена главница за периода от 23.03.2022 г. до 25.11.2022 г. и 2,59 лв. неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 25.11.2022 г.

Съдът намира, че обстоятелството, че застрахователната премия не е включена в ГПР в настоящия случай не води до недействителност на сключения договор, доколкото сключването на застраховката не е предвидено като условия за усвояване на кредита.

Несъстоятелни са възраженията на ответника, че договорът не съдържал задължителните елементи по ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена служебна проверка относно действителността на процесния договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения представител на ответника, съдът намира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл.

10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт, като последното е видно с просто око и не са необходими специални знания за установяването му. Договорът съдържа необходимите реквизити: дата, място на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 се явява изцяло основателен за предявената сума от 500 лв. главница.

По предявените искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, 4 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ и вр.92,ал.1 ЗЗД.

Съгласно сключения между страните договор, за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, изразена като годишен лихвен процент/ГЛП/, който към датата на сключване на Договора е в размер на 12,95 %, формиран от приложимия съгласно договора за кредит референтен лихвен процент/осреднен депозитен индекс ОДИ/ 0,11 %, приложим за съответния период на олихвяване на кредита плюс фиксирана/непроменлива/ надбавка/ в размер на 12. 85 %.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузите в договора и ОУ в частта за начина на формиране на възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната на независещ от страните обективен пазарен индекс /в случая –Осреднен депозитен индекс/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжниците. Ето защо клаузите са действителни.

В чл. 5.4. от процесния договор страните са постигнали съгласие при неплащане от страна на кредитополучателя на главница или лихви ежемесечно, за срока на забавата просрочената вноска да се олихвява с обезщетителна лихва/неустойка/, която е равна на законната лихва -10 %.

При неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит, в случай, че той е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява със законната лихва в размер на 10 %.

Следователно, така уговорените, изначално определени и известни на страните параметри при определяне на последиците от неизпълнението, чрез института на мораторната неустойка, засягат две различни неизпълнения, при последваща градация на санкцията. По този начин кредиторът получава не само обезщетение, но уговорените неустойка стимулират длъжниците да изпълняват точно, а при липсата на точно изпълнение, което при паричните задължения винаги има форма на забава, води и до наказателни последици, поради тяхната неизправност. Санкционните последици от неустойката, които 5 засягат правната сфера на длъжниците могат да бъдат обосновани и със специфичната дейността на банката, която има задължение да поддържа своята капиталова адекватност. Всяка банка има източника на финансиране – капитал и дълг. Капиталът набира от своите акционери и от неразпределената печалба, а дългът са парите, които е заела от своите кредитори и които следва да върне. Този дълг включва депозитите от клиенти, емитирани дългови ценни книжа и заеми. От тези два източника банката формира средства, които използва за отпускане на заеми или за други финансирания. Тези заеми и други инвестиции са активите на банката, заедно със средствата в брой.

Евентуалното неизпълнение на задълженията по банковите кредити от длъжниците на банката ще доведе до намаляване на източниците на средства за банката, което директно ще рефлектира върху възможността банката да отпуска средства или да извършва други финансирания, като източник на капитал. Това влияе от своя страна на капиталовата адекватност на банката.

Ето защо съдът приема, че при наличие на евентуален риск за банката да намалеят средствата, които би получила при нормално развитие на договорната връзка, породена от договора за банков кредит, за банката е налице основание да иска да се обезпечи срещу евентуално неплащане на дълга. Това обезпечение може да е под форма на неустойка, като при наличие на посоченото форма на неизпълнение, банката ще има възможност да иска плащане на неустойката, чрез което да получи обезщетение на вредите, без да доказва размера на същите. Следва да бъде съобразено и това, че по делото не са налични доказателства, че кредиторът има други обезпечения на вземанията си, които произтичат от договора за банков кредит. Ето защо съдът намира, че така уговорените неустойки, явяващи се принадлежности към главницата, не противоречат на забраната за неоснователно обогатяване, не нарушават добрите нрави и не накърняват принципа на справедливостта.