Решение № 260154 от 23.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 7866 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 93947/15.04.2019 г., постановено по гр. д.

№ 88742/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, О.Ч.Ц. е осъден да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, на основание чл.99 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата от 11 464, 93 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2017 г. до погасяване на вземането, представляваща непогасена главница по договор за кредит от 21.05.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и О.Ч.Ц., изискуемостта на който е настъпила в периода 27.12.2012 г. - 27.04.2016 г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 22.06.20212 г., както и на основание чл.99 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД, сумата от 404, 92 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит от 21.05.2009 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и О.Ч.Ц., изискуемостта на който е настъпила в периода от 27.12.2014 г. - 27.04.2016 г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 22.06.2012 г., като иска е отхвърлен над уважения размер за главницата до пълния предявен размер от 11 567, 17 лв. и за периода 28.04.2016 г. до 27.12.2016 г., както и над уважения размер за лихвата до пълния предявен размер от 424, 94 лв. и за периода от 28.04.2016 г. от 27.12.2016 г.Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 784, 07 лв., представляваща разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника О.Ч.Ц., чрез адв. К.Т., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Договорът за цесия е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, а искът е предявен от друго юридическо лице „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******. Липсват доказателства за правоприемство между тези дружества. С оглед на това необосновано решаващият съд е приел, че процесните вземания са прехвърлени на ищеца с представения по делото договор за цесия. Не са ангажирани доказателства съобщаване на цесията на ответника, поради което не е породил правно действие спрямо него. Неправилно решаващият съд е съобразил мотивите на решение от 01.09.2016 г. по гр. д. № 2625/2013 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав. Съдът се е позовал на представено по делото извлечение от счетоводните книги, каквото обаче по делото не е представено. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е изготвено въз основа на съставени от ищеца документи, както и от такива, които не са ангажирани по делото. Твърди, че съгласно погасителния план последната погасителна вноска се дължи на 27.04.2016 г., а ищецът претендира плащане на погасителни вноски до 27.12.2016 г. Позовава се на неравноправност на клаузите от договора, които дават възможност на банката едностранно да промени размера на дължимата възнаградителна лихва.

Поддържа възражението за погасяване на задължението по давност. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решението, постановено по гр. д. № 2625/2013 г. на СРС, ГО, 72 състав, е съобразно от решаващия съд съобразно разясненията, дадени с ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. Твърди, че с пълномощно, представено по делото, „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията. До ответника е изпратено уведомление по чл.99 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС уведомяването може да се извърши и от упълномощено от цедента лице, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие. С горепосоченото съдебно решение е установено уведомяването на длъжника.

Независимо от това уведомяване е налице и чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Счита, че обосновано решаващият съд не е разгледал доводите за неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит, като е съобразил силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебен решение на СРС, ГО, 72 състав. Твърди, че неправилно посочената дата на последната анюитетна вноска съставлява техническа грешка, а вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е съобразило правилно крайната дата на договора за ипотечен кредит - 27.04.2016 г. Погасителната давност по отношение на анюитетните вноски е общата 5 - годишна давност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2009 г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 20 000 лв., която сума е усвоена на същата дата. Ответникът се е задължил да върне предоставения с„кредит за срок от 84 месеца, като е уговорен лихвен процент от 10, 45 %. По силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.06.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД - цедент и ищеца - цесионер, последният е придобил вземането на банката срещу ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Въз основа на изрично пълномощно от цедента ищецът е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземания на адреса, посочен в договора за кредит. В условията на евентуалност поддържа, че най-късният момент на уведомяване на ответника е получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея. С решение № 131388/02.09.2016 г., постановено по гр. д. № 2625/2013 г. по описа на СРС, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, че О.Ч.Ц. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, сумата от 659, 27 лв.. - главница, дължима към 12.04.2012 г. по договор за текущо потребление от 21.05.2009 г. и сумата от 433, 68 лв. - възнаградителна лихва за периода 27.12.2011 г. - 11.04.2012 г. Исковете са отхвърлени до пълните предявени размери.Тъй като постановеното съдебно решение е влязло в сила, същото се ползва със сила на пресъдено нещо относно наличието на договор за кредит за сумата от 20 000 лв., както и за извършената цесия. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 11 567, 17 лв., представляваща включена в анюитетната вноска главница, дължима за периода 27.12.2012 г. - 27.12.2016 г., по силата на договор за банков кредит от 21.05.2009 г., както и сумата от 424, 94 лв. - възнаградителна лихва за периода 27.12.2014 г. - 27.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответника, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.5 ГПК процесуален представител, оспорва предявения иск. Твърди, че между страните нее налице облигационно правоотношение. Също така не е доказано по делото, че ищецът е правоприемник на „О.Ф.Б.“ ЕООД, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и съответно същият не е произвел правно действие спрямо него. Твърди, че срокът на договора за банков кредит изтича на 27.04.2016 г., а ищецът претендира вземания до 27.12.2016 г., произтичащи от този договор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

На 21.05.2009 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора банката е предоставила на ответника сумата от 20 000 лв., срещу задължението на последния да върне предоставената сума, ведно с възнаградителна лихва от 10, 45 % за срок от 84 месеца. Договорът е сключен при общи условия на банката. Съгласно представения по делото погасителен план месечната анюитетна вноска е в размер на 336, 69 лв., като последната от тях възлиза на 336, 99 лв.

На 22.06.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за продажба на вземания (цесия). По силата на договора банката е продала на „О.Ф.Б.“ ЕООД вземания, посочени в протокол, срещу насрещното задължение за заплащане на ценя.

По делото е представен приемо

– предавателен протокол от 05.02.2012 г. , в който е описано задължението на ответника .

По делото е представено пълномощно без дата, по силата на което „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.“ ЕООД да уведоми от нейно име всички длъжници (кредитополучатели) по вземания по кредити от портфейла на София Запад, необезпечени с ипотеки, които банката е цедирала с договор за покупко - продажба на вземания (цесия), сключен между „Банка ДСК“ ЕАД - цедент и „О.Ф.Б.“ ЕООД - цесионер, на 22.06.2012 г. В пълномощното е посочено, че пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99, алр.3 ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърляните вземания, описани в приемо - предавателния протокол, Приложение

№ 2 към посочения договор за цесия от 22.06.2012 г.

„О.Ф.Б.“ ЕООД е изпратил до ответника съобщение, с което го уведомява за сключения договор за цесия от 22.06.2012 г. , както и относно размера на дълги - 15 982, 77 лв., от които: 14 042, 24 лв. - главница, 512, 60 лв. - присъдена лихва; 332, 34 лв. - законна лихва и 1 095, 59 лв. - разноски. Писмото е изпратено на адреса, посочен в договора за кредит за текущо потребление. Съгласно представеното известие за доставяне същото е връчено на 13.07.2012 г. на лице от адрес - Стоянова.

С решение от 01.09.2016 г., постановено по гр. д. №

2625/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, че О.Ч.Ц. дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, като частен правоприемник (цесионер) на „Банка ДСК“

ЕАД,, сумата от 659, 27 лв. – главница, дължима до12.04.2012 г. по договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2009 г. и сумата от 433, 68 лв. – възнаградителна лихва за периода 27.12.2011 г. – 11.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2012 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед от 03.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 18723/2012 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 14 042, 24 лв. за главницата и 461, 02 лв. – за възнаградителната лихва.

Отхвърлени са предявените искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че О.Ч.Ц. дължи сумата от 60 лв. – заемни такси и сумата от 51, 57 лв. – мораторна неустойка за периода 30.03.2012 г. –

11.04.2012 г. по договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2009 г., за които е издадена заповед от 03.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 18723/2012 г. на СРС, както и е разпределена отговорността за разноските.

От заключението на вещото лице В.Д.П.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че договорените и неизплатени анюитетни вноски по договора за текущо потребление от

21.05.2009 г. са 53 броя в общ размер от 17 698, 67 лв., от които:

14 244, 14 лв. – главница, дължима към 27.12.2011 г. и частично погасена на 27.12.2011 г. със сумата от 22, 97 лв., като разликата възлиза на 14 221, 74 лв., както и възнаградителна лихва за периода