Определение № 829 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. София, 19.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002902577 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на Н. К. К. ЕГН:********** срещу решение №1053 /06.08.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д. № 3102/24 по описа на същия, В ЧАСТТА, с която е потвърдено постановено по гр.д. № 7296/2023 г. по описа на СГС решение №4344/18.07.2024 г. , в частта, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати солидарно с М. Н. К. ЕГН ********** на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: 000694749, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 108 317. 37 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 г. до окончателното плащане, както и 33 685, 69 лв. - мораторна лихва по чл. 3, ал.

2 от Договора за периода от 23.06.2020 г. до 23.06.2023 г. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ищеца разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед неприлагане на последиците на погасителната давност относно спорното вземане.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-т.3 от чл.280 ал.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за 1 нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

От представените писмени доказателства се установява, че е сключен договор за потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007 г. между ищеца като заемодател и ответниците като кредитополучатели и солидарни длъжници, за сума в размер на 167000 лв., от които 158 686 лв. за рефинансиране на три кредита и 8 314 лв. за текущи нужди. Погасителната вноска по кредита е била в размер на 1 228, 69 лв., а крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, при първоначално договорен лихвен процент от 7. 45 % - чл. 3, ал. 1 от договора. В чл. 3, ал. 3 от Договора страните са уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите заплащат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница 7, 45 % плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Не е спорно, че към договора са сключени две допълнителни споразумение от 15.03.2010 г. и 26.05.2011 г. Няма спор и по въпроса, че средствата от 167 000 лв. са реално предоставени от банката, както и че ответниците не са изпълнили задълженията си да погасяват кредита месечно, а са спрели плащанията на анюитетни месечни вноски. От счетоводната експертиза се установява непротиворечиво, че плащанията са спрели още на 12.06.2011 г., което е довело до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Установява се също и не е спорно, че с нотариална покана от 01.02.2018 г., получена от Н. К. К. на 27.04.2018 г. на основание чл.

47, ал. 1 от ГПК, банката я е уведомила, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

С влязло в сила решение, по гр. д № 14182/2019 г., на СГС, 20 състав, е уважен предявен от банката-ищец срещу двата ответници частичен иск, като последните са осъдени солидарно да заплатят на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 50 000 лв. - частичен иск от 168 957.13 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № HL 2923 9/03.12.2007 г., включена в непогасените месечни анюитетните вноски, както и предсрочно изискуемата част от непадежиралите вноски до края на срока на договора, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 2 390.75 лв. - такси, сумата от 85. 96 лв. - частичен иск от 337. 58 лв. - застраховки за периода от 14.12.2015 г. до 24.10.2019 г., дължими по силата на чл. 14, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007 г., както и сумата от 1 276. 30 лв. - нотариални такси за подновяване на договорна ипотека и разноски за връчване на нотариални покани. Според заключението на ССчЕ, приета пред СГС, остатъкът от дълга 2 възлиза на 108 317. 37 лв.

С влязлото в сила решение, с което е уважен частичния иск за вземането по същия договор за кредит, е формирана СПН по въпросите относно валидността на договорното правоотношение, в т. ч. относно надлежно обявената от банката предсрочна изискуемост на вземанията. Поради това в рамките на настоящия процес, според въззивния състав, не могат да бъдат обсъждани релевираните от ответниците възражения за ненастъпила предсрочна изискуемост на задълженията или допуснати нарушения при обявяването на тази изискуемост. В приключилото производство по частичните искове, съдът се е произнесъл по тези въпроси и по тях е формирана СПН, която следва да се зачете и в настоящия процес. Относно възражението за погасяване по давност на вземанията за главница и лихви, поддържано и в настоящото производство, следва да се сподели извода на съда, че при уважаване на исковете за главницата е настъпило условието за разглеждане на възражението за погасяване по давност на вземането на банката. О т практиката на ВКС и материалния закон следва, че когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече, предвид което е допустимо разглеждане на въведени възражения за изтекла давност, каквито релевират ответниците. По отношение вземанията по главницата е приложима общата 5 - годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а по отношение на претенциите за лихви за забава следва да се приложи 3 годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок е свързан с изискуемостта на вземането, от който момент може да се търси изпълнение. Следва да се посочи, че според възприетото задължително тълкуване на ВКС в ТР № 8 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК на ВКС, последният приема, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обаче обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост.. По отношение на жалбоподателя пред ВКС-ответницата Н. К. поканата, с която е уведомена за обявената предсрочна изискуемост е връчена на 27.04.2018 г., т. е. искът е следвало да се предяви до 27.04.2023 г. При изчисляване срока на погасителната давност срещу този ответник съдът е съобразил обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват 3 права от частноправни субекти. Съгласно пар. 13 от ПЗР към ЗИД от Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон. Следователно, давностният срок е спрял да тече по силата на императивната норма на закона за период от 2 месеца и 7 дни - 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл., след което от 21.05.2020 г. е продължил да тече.Следователно давността за вземанията за главница, считана от обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми до предявяване на иска, не е изтекла и задължението за главница също е дължимо изцяло от ответницата Н. К..

Относно давността за лихвите за забава върху просрочените задължения, въззивният съд е изложил следното: Доколкото претенцията за лихви за забава се погасява с изтичане на 3 години, на основание чл. 111, б. В ЗЗД, погасени по давност ще са всички вземания, които са станали изискуеми три години преди подаване на исковата молба – т. е. до 23.06.2020 г. Искът е основателен само за периода 23.06.2020 г. – 22.06.2023 г. Въззивният състав е счел, че претенцията за лихва следва да се определи на база лихвен калкулатор върху непогасената главница за периода, за който вземането не е погасено 9 по давност. Законната мораторна лихва съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г., определена от съда въз основа на основния лихвен процент на БНБ през релевантния период възлиза и на основание чл. 162 ГПК за посочения период възлиза на общо 33 685, 69 лв. До този размер искът за солидарно заплащане на лихва от двамата ответници е основателен. Над този размер до присъдения от СГС от 56 441, 62 лв. - искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид изложеното съдът е приел,ч е решението следва да се потвърди в частите, в които са уважени исковете по главницата, като се отмени частично само в частта, в която е уважен иска за лихви за забава над размер от 33 685, 69 лв. до присъдения от СГС размер от 56 441, 62 лв. за периода 23.06.2020 г. 22.06.2023 г. искът следва да се отхвърли.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по 4 себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора, които се свеждат до задълженията на съда да приложи новите тълкувателни решения, постановени след формиране на СПН по частичния иск от предходно решение , относно това, от кога тече погасителната давност и обвързан ли е съдът със СПН на решението по частичния иск по тези въпроси, са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-т.3 от чл.280 ал.1 ГПК.