Определение № 3277 от 17.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3277 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г.ев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20255300502527 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба с вх.№74984/04.07.2025г. от Г. Г. С., лично и като майка и законен представител на А. Г. Р.а, чрез проц.представител адв. Й. Ц. Й. против Решение №3160/21.06.2025г., постановено по гр.д.№4801/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, V брачен състав, с което е:

I. ДОПУСНАТО изменение на Решение № 913/04.03.2025 г, постановено по гр.дело № 4801/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с., в частта относно разноските на двете страни, както следва :

1) В мотивната част на решението, на стр.23, абзац 1, изречение 2 и следващи, вместо: „Ищецът Р. е направил искане за присъждане на разноски, състоящи се от: държавна такса в размер на 60,00 лв./шестдесет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/. Ищецът З. /сега С./ е направила искане за присъждане на разноски, състоящи се от: държавна такса в размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/ и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид частично уважаване на исковете, предявени от ищеца Р. и ищеца З. /сега С./, както и степента на уважаване на всеки от исковете, ответникът З./сега С./ следва да заплати 504,00 лева на ищеца Р., а ответникът Р. на основание чл.78, ал 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗА във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа следва да заплати на процесуалния представител на ответника З. /сега С./ 560,00 лева.“,

СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ : „Ищецът Р. е направил искане за присъждане на разноски, състоящи се от: държавна такса в размер на 60,00 лв./шестдесет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ и за възнаграждение на вещо лице по СПЕ в размер на 800,00 лв./осемстотин лева/. Ищецът З. /сега С./ не желае присъждане на разноски. Предвид частично уважаване на иска, предявен от ищеца Р., както и степента на уважаване на иска, ответникът З./сега С./ следва да заплати 2124,00 лв./две хиляди сто двадесет и четири лева/ на ищеца Р..“.

2) В диспозитива на решението, на стр.25, предпоследният абзац, а именно :

„ОСЪЖДА Г. И. Р., ЕГН **********, да заплати на адвокат Й. Ц. Й. от Адвокатска колегия – Велико Търново, сумата от 560,00 лв. /петстотин и шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски в настоящото производство.“ се заличава.

В диспозитива на решението, на стр.25, последния абзац, вместо: „ОСЪЖДА Г.

1

Г. З., ЕГН **********, да заплати на Г. И. Р., ЕГН **********, сумата от 504,00 лв.

/петстотин и четири лева/, за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски в настоящото производство.“,

СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ : „ОСЪЖДА Г. Г. З., ЕГН **********, да заплати на Г. И.

Р., ЕГН **********, сумата от 2124,00 лв./две хиляди сто двадесет и четири лева/, за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски в настоящото производство.“.

II. ДОПУСНАТА Е поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 913/04.03.2025 г, постановено по гр.дело № 4801/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с., както следва:

1) В мотивната част на решението, на стр.22, абзац 3, изречение 1, вместо: „Затова искът за увеличение на издръжката се явява изцяло основателен за сумата в размер на 400,00 лева месечно за детето, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, започвайки от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2023 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер.“

СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ: „Затова искът за увеличение на издръжката се явява изцяло основателен за сумата в размер на 400,00 лева месечно за детето, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, започвайки от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.05.2023 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер.

2) В диспозитива на решението, на стр.25, абзац 2, вместо: „УВАЖАВА предявения от Г. Г. З., ЕГН **********, против Г. И. Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 от СК, като ИЗМЕНЯ размера на определената със споразумение, обективирано в протокол № 3094/19.10.2021 г. по гр. д. № 7311/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр.с., месечна издръжка, дължима от Г. И. Р., ЕГН **********, на детето А. Г. Р.А, с ЕГН:

**********, чрез неговата майка и законен представител Г. Г. З., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 200,00 лв. /двеста лева/ на 400,00 лева /четиристотин/ месечно, платими до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от входиране на исковата молба в съда - 04.04.2023 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.“, СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ: „УВАЖАВА предявения от Г. Г. З., ЕГН **********, против Г.

И. Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 от СК, като ИЗМЕНЯ размера на определената със споразумение, обективирано в протокол № 3094/19.10.2021 г. по гр. д. № 7311/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр .с., месечна издръжка, дължима от Г.

И. Р., ЕГН **********, на детето А. Г. Р.А, с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Г. З., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 200,00 лв.

/двеста лева/ на 400,00 лева /четиристотин/ месечно, платими до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от входиране на исковата молба в съда - 15.05.2023 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

С жалбата жалбоподателят излага доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, доколкото съдът не се произнесъл по реда на чл.247 и чл. 248 ГПК, а пререшил правния спор, по който вече бил постановен съдебен акт. Изменени били мотивите, а също и диспозитива на постановеното решение. Излагат се съображения и за неправилност на атакуваното решение, тъй като съдът разпределил отговорността за разноски несъразмерно спрямо уважената част от претенцията. На следващо място жалбоподателят счита, че конкретното производство било такова по спорна съдебна администрация, поради което и страните не си дължали разноски и такива изначално не следвало да бъдат присъждани.

2

Постъпил е и отговор от Г. И. Р., чрез адв.Т. Ч., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски за настоящото производство в размер на 350 лв.

Настоящият състав, след като разгледа така депозираната жалба, както и материалите по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 127, ал.2 СК от Г. И. Р. против Г. Г. З. за изменение на определения със споразумение, обективирано в протокол №3094/19.10.2021г. по гр.д.№7311/2021г. режим на лични отношения между бащата и детето А. Г. Р.а, съобразно подробно предложения от бащата в исковата молба режим. В законоустановения срок е депозирана и насрещна искова молба от Г. Г. З., действаща лично и като майка и законен представител на детето А. Г. Р.а.

По същество на спора съдът е постановил Решение №913/04.03.2025г. по гр.д.

№4801/2023г., против което е постъпила молба с вх.№34517/25.03.2025г. от Г. И. Р. за изменение на съдебния акт в частта за разноските, както и за поправянето на решението по реда на очевидната фактическа грешка, във връзка с което се излагат и подробни съображения.

Против Решение №913/04.03.2025г., постановено по гр.д.№4801/2023г. е депозирана и въззивна жалба с вх.№36661/31.03.2025г. от Г. Г. З., действаща лично и като майка и законен представител на детето А. Г. Р.а, по повод на което е образувано и въззивно гражданско дело №1396/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, VI в.гр.състав. По въззивното дело е постановено Определение №1524/20.05.2025г., с което е констатирано, че в производството пред първа инстанция Г. Р. депозирал молба по чл. 247 ГПК, с която поискал да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка в решението, както и същото да бъде изменено в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК. Тъй като не е имало произнасяне по молбата с вх. №34517/25.03.2025г., а компетентен да се произнесе по нея е именно районният съд, въззивната инстанция е прекратила образуваното въззивно производство и е върнало делото на РС-Пловдив.

Така е постановено Решение №3160/21.06.2025г. по гр.д.№4801/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, V бр.състав, против което е постъпила и въззивната жалба от Г. Г. С., лично и като майка и законен представител на А. Г. Р.а, дала повод за образуване на производството пред Окръжен съд- Пловдив, IX в.гр.с.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе по въззивна жалба с вх.№74984/04.07.2025г., с която е сезиран. Това е така, тъй като решение № 3160/21.06.2025г. по гр.д.№4801/2023г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, представлява неразделна част от решение №913/04.03.2025г., с което се решава спорът по същество. Доколкото е депозирана въззивна жалба срещу решение №913/04.03.2025г., дала повод за образуването на въззивно гражданско дело №1396/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, VI в.гр.състав, то именно този въззивен състав следва да се произнесе и по жалбата против Решението, постановено по реда на чл. 247 ГПК.

На следващо място, жалбата против решение №3160/21.06.2025г., постановено по гр.д.

№4801/2023г., в частта с която се допуска изменение на решение №913/04.03.2025г. в частта за разноски /имащо характер на определение по чл. 248 ГПК/, също не следва да се разглежда от настоящия съдебен състав, доколкото разноските представляват последица и въпросът за тяхното разпределение между страните отново следва да се реши от съда, разглеждащ спора по същество и с оглед изхода на делото.

Поради изложеното, постъпилата жалба следва да се разгледа от съда по същество. По тази въззивна жалба неправилно е образувано отделно въззивно гражданско дело. Ето защо производството по в.гр.д.№2527/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, IX гр.състав, следва да бъде прекратено като неправилно образувано в самостоятелно производство и материалите по делото да се приложат и докладват по въззивно гражданско дело №1396/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, VI гр.състав.

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№2527/2025г. по описа на Окръжен съдПловдив, IX в.гр.състав.

Материалите по в.гр.д.№2527/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, IX гр.състав, да се приложат и докладват по първоначално образуваното въззивно гр.дело №1396/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, VI гр.състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4