Решение № 6905 от 13.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6905 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100512522 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20099025/31.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 20 633/2021 г. на Софийски районен съд, 155 състав, с а отхвърлени предявените от М. И. С.-А. и Й. И. Д. против „Топлофикация София” ЕАД искове с пр. осн. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че всяка една от ищците не дължи на ответника вземанията срещу нея по ИЛ от 02.02.2021 г. по гр.д. № 6183/2013 г. по описа на СРС, за които е образувано и висящо ИД № 403/2021 г. по описа на ЧСИ Д., а именно сумата от 1 256,87 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 04.02.2021 г., както и сумата от 727,11 лв. – мораторна лихва, поради погасяване на вземанията по давност.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25034933 от 20.09.2023 г. на М. И. С.-А. и Й. И. Д. срещу решението. Излагат, че приетата от СРС дата 11.12.2015 г. на влизане в сила на решението по гр.д. № 11049/2013 г. по описа на СРС е неправилна, като вярната дата е 11.12.2014 г. Сочат, че записаната на печата „влязло в сила“ дата 11.02.2015 г. е невярна, а и нечетлива, а съдът е следвало да извърши собствен анализ относно точната дата на влизане в сила на решението. При възприемане на правилната дата на влизане в сила на решението 11.12.2014 г. вземането на ответника по ИЛ се е погасило по давност преди образуване на ИД.

Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението. Излага, че вземанията не са погасени по давност, понеже на първо място са извършени от ищците като длъжници по ИЛ две доброволни плащания от 25.02.2015 г. и 28.04.2015 г. и на второ място е сключено 1 извънсъдебно споразумение, по силата на което те са признали задълженията си и са извършени плащанията.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо. Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания пр-вото по ИД е висящо, поради което искът е допустим.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо.

В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжниците по ИД М. И. С.-А. и Й. И. Д. срещу взискателя „Топлофикация София” ЕАД. Ищците твърдят, че вземанията по ИЛ от 02.02.2021 г. по гр.д. № 6183/2013 г. по описа на СРС, издаден след влизане в сила на решението по исковете по чл. 422 ГПК по гр.д. № 11049/2013 г. по описа на СРС, са погасени по давност.

Сочат, че решението е влязло в сила на 11.02.2015 г. /това е посочената дата в исковата молба /, а ИД № 403/2021 г. по описа на ЧСИ Д. е образувано на дата 17.02.2021 г., като първото валидно същинско действие по ИД е налагането на запор на 08.04.2021 г. Сочат в исковата молба, че от дата на влизане в сила на решението 11.02.2015 г., до датата на налагане на запорите - 08.04.2021 г., са изтекли повече от 5 години. Дата 11.02.2015 г., записана на печата „влязло в сила“, била нечетлива.

Ищците поддържат, че вземанията са погасени по давност преди образуване на ИД и налагане на запорите на 08.04.2021 г.

С въззивната жалба ищците навеждат, че правилната дата на влизане в сила на решението е 11.12.2014 г., макар и нечетлива.

С отговора на исковата молба ответникът взискател оспорва иска. Навежда, че давностният срок е 5-годишен, започнал е да тече след влизане в сила на решението по исковете по чл. 422 ГПК по гр.д. № 11049/2013 г. по описа на СРС и е бил прекъсван както следва: 1. сключено извънсъдебно споразумение с длъжниците, в което те признават цялото задължение; 2. Извършени доброволни плащания по споразумението от 25.02.2015 г. и 28.04.2015 г.; 3. Разпоредбите на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.; 4. Извършените действия по ИД. Ответникът не е представил препис от споразумението и с отговора н е сочи да представя писмени доказателства.

С обжалваното решение исковете по чл. 439 ГПК са отхвърлени по мотиви, че вземанията по ИЛ не са погасени по давност. Съдът е приел, че решението по исковете по чл. 422 ГПК по гр.д. № 11049/2013 г. по описа на СРС е влязло в сила на 11.12.2015 2 г., от когато е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, като след 13.03.2020 г. давностен срок не е текъл на осн. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. На 17.02.2021 г. е образувано ИД № 403/2021 г. по о иса на ЧСИ Д., по което са наложени запори.

Настоящият състав намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а исковете - да бъдат уважени като основателни.

По гр.д. № 6183/2013 г. по описа на СРС е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2013 г. в полза на молителя „Топлофикация София” ЕАД срещу длъжниците М. И. С.-А. и Й. И. Д.. Съгласно заповедта всяка от длъжниците следва да заплати ½ от следните суми: 3 492,48 лв. – главница, както и 638,16 лв. – мораторна лихва; или всяка от тях дължи според заповедта сумата от 1 746,24 лв. – главница, и сумата от 319,08 лв. – мораторна лихва.

Срещу заповедта са подадени възражения и е образувано по реда на чл. 422 Г П К гр.д. № 11049/2013 г. по описа на СРС, приложено в цялост. По него е постановено решение, необжалвано, което е влязло в сила на 11.12.2014 г., а не на възприетата погрешно от СРС дата 11.12.2015 г.

Изписаната на типизираното разпореждане „печат за влязло в сила“ дата е на първо място нечетлива / неясно дали е 11.02.2015 г. или 11.12.2015 г./, а на второ място – невярна, относно годината. Решение № 88-152/17.11.2014 г. по гр.д. № 11049/2013 г. по описа на СРС е постановено на 17.11.2014 г., изпратено за връчване на 18.11.2014 г.

/ дата на създаване на призовките/ и е връчено на физическите лица на 24.11.2014 г., а н а „Топлофикация София” ЕАД

- на 26.11.2014 г. Решението е влязло в сила на

11.12.2014 г., от която дата съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да тече нов 5годишен давностен срок.

Така започналият да тече давностен срок относно сумите, предмет на иска, няма доказателства да е бил спиран или прекъсван. Според чл. 116, б. „А“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, но недоказани останаха твърденията на ответника за сключено писмено споразумение, с което длъжниците били признали задължението. Относно сочените дати на доброволни плащания от длъжниците 25.02.2015 г. и 28.04.2015 г. - те останаха също недоказани, както относно сумите на погашенията, така и относно датата на погашението от съответния длъжник. На гърба на ИЛ действително е записано, че към датата на образуване на ИД през 2021 г. са останали дължими 2 513,74 лв. главница и 1 454,22 лв. мораторна лихва /или това е общата сума, половината от която ищците длъжници претендират да не дължат с иска/. Следва обаче да се посочи, че тези твърдени доброволни плащания на длъжниците на първо място са останали недоказани по несъмнен начин, а на второ място не прекъсват давността относно незаплатения остатък.

Заявителят се е снабдил с ИЛ на дата 02.02.2021 г. и с молба от 17.02.2021 г. е образувано ИД № 403/2021 г. по описа на ЧСИ Д.. Според молбата се претендират за принудително събиране част от сумите по ИЛ или сумата от 2 513,74 лв. главница и сумата от 1 454,22 лв. мораторна лихва. От всяка от длъжниците се претендира по ½ от тези суми, за които се води настоящото производство.

Давностният срок относно тези вземания е започнал да тече на 11.12.2014 г. и е изтекъл на 11.12.2019 г., поради което исковете са основателни. ИД е образувано и по него са извършвани действия след тази дата - то е образувано на 17.02.2021 г.

Разпоредбите на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, 3 обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, не са относими.

Дължат се разноски на ищците за двете инстанции. Заплатена е дт за образуване на дело от 100 лв. общо, както и за въззивно обжалване от 25,14 лв. от всяка една от ищците. За първоинстанционното производство е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на М. И. С.-А. в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА от адв. К.П.Г., като съдът определя адвокатско възнаграждение от 300 лв. За първоинстанционното производство е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на Й. И. Д. в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА от адв. Р. Ц. А., като съдът определя адвокатско възнаграждение от 300 лв. За въззивното производство е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на двете ищци в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА от адв. Р.Л.Д., като съдът определя адвокатско възнаграждение от 200 лв. за всяка една от ищците, според сторено възражение за прекомерност, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20099025/31.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 20 633/2021 г. на Софийски районен съд, 155 състав, с което с а отхвърлени като неоснователни предявените от М. И. С.-А. ЕГН ********** и Й. И. Д. ЕГН ********** против „Топлофикация София” ЕАД ЕИК с ЕИК 831609046 искове с пр. осн. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че всяка една от ищците не дължи на ответника вземанията срещу нея по ИЛ от 02.02.2021 г. по гр.д. № 6183/2013 г. по описа на СРС, за които е образувано и висящо ИД № 403/2021 г. по описа на ЧСИ Д., а именно сумата от 1 256,87 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 04.02.2021 г., както и сумата от 727,11 лв. – мораторна лихва, поради погасяване на вземанията по давност, както и в частта относно разноските, според която ищците са осъдени да заплатят на ответника общо сумата от 100 лв., и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. И. С.-А. ЕГН ********** и Й.

И. Д. ЕГН ********** против „Топлофикация София” ЕАД ЕИК с ЕИК 831609046 искове с пр. осн. чл. 439 ГПК, че М. И. С.-А. ЕГН ********** и Й. И. Д. ЕГН **********, не дължат чрез принудително изпълнение поради погасяване на вземанията по давност, на „Топлофикация София” ЕАД вземанията по ИЛ от

02.02.2021 г. по гр.д. № 6183/2013 г. по описа на СРС, за които е образувано и висящо ИД № 403/2021 г. по описа на ЧСИ Д., а именно за всяка от ищците сумата от 1 256,87 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 04.02.2021 г., както и сумата от 727,11 лв. – мораторна лихва.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД

ЕИК с ЕИК 831609046, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. И. С.-А. ЕГН ********** и Й. И. Д. ЕГН **********, разноски в размер от общо 100 лв. за първоинстанционното производство.

4

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД

ЕИК с ЕИК 831609046, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. И. С.-А. ЕГН **********, разноски в размер от 25,14 лв. за въззивното производство.