Протоколно определение № 1072 от 04.07.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1072 гр. Сливен, 04.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С.а

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230101364 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:04 часа се явиха:

Ищецът, М. Н. М., редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Е. М. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 16.02.2024 година – лист 10 от делото.

Ищецът, А. И. М., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Е. М. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 16.02.2024 година – лист 7 от делото.

Ищецът С. И. Д., редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Е. М. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 16.02.2024 година – лист 5 от делото.

Ответното дружество, редовно призовано не се представлява от представител или пълномощник.

Съдът констатира, че по делото е постъпило писмено становище, вх. № 14453/02.07.2024 година, подадено от ответното дружество.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора.

1

АДВ. М.: Поддържам исковата молба.

Съдът, след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към ДОКЛАД на делото:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 11.02.2019 година е било образувано ИД № 162/2019 година на ЧСИ Й. Б. М. с № 920 в КЧСИ и район на действие СГС от взискателя-ответник „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД срещу ищците: 1. М. Н. М. с ЕГН:

**********, 2. А. И. М. с ЕГН: ********** и 3. С. И. Д. с ЕГН: ********** в качеството им на длъжници, въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2018 година по ТД № 75/2017 на СлОС. Дължимите суми по този изпълнителен лист са: 8 916 лв. — разноски по ТД № 75/2017 на СлОС.

Твърди се, че още с образуване на това изпълнително дело е допуснато сериозно процесуално нарушение по чл. 426, ал. 2, пр. 1 от ГПК, като взискателят не е посочил никакъв изпълнителен способ, не е поискал изпълнително действие, въпреки което делото е било образувано, вместо да бъде оставена молбата без движение, до поправяне на законовите изисквания и спазване на изпълнителния процес за образуване на дело.

На е било и възложено изпълнението на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ, за да може той сам да определя способите на изпълнение от името на взискателя.

Тези обстоятелства показват, че изначало не е налице валиден изпълнителен процес и действия, които да прекъсват давностния срок на изпълнителния лист. Неотстраняването на тези недостатъци още при образуване на делото правят невалидни и незаконосъобразни всички извършени действия /същински и несъщински/.

Допуснато е било и още едно сериозно процесуално нарушение в разрез с чл. 427 от ГПК, като делото не е било образувано по местна подсъдност постоянния или настоящия адрес на длъжника. Това означава, че ЧСИ Й. М. няма никакво право да извършва каквито и да било действия — същински и несъщински, и изначало е трябвала да откаже образуване на делото, защото това е сериозно нарушение, което би довело до невалидност и незаконосъобразност на всички действия или е трябвало най-малко да изпрати незабавно делото по местна подсъдност на ЧСИ от района на СлОС.

На 05.03.2019 година ЧСИ Й. М. е изготвила ПДИ на всичките 3-ма длъжници е връчила по пощата с обратна разписка. Първо поради неподсъдност на делото такива действия са невалидни, второ връчването чрез поща с обратна разписка е ненадлежно връчване по смисъла на ГПК, т.к. не би могло да се докаже само с една обратна разписка, какво всъщност се връчва. Т.е. до тук всички действия на ответника-взискател да осъществи принудително изпълнение, се явяват незаконосъобразни и невалидни.

На 21.11.2019 година взискателят депозирал молба за прехвърляне на 2 делото за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ П. Г.ев по местна подсъдност от района на СлОС.

ЧСИ П. Г.ев е завел делото по своя опис с номер ИД № 2019 837 04 02197 на 22.11.2019 година.

При преместване на делото вече по местна подсъдност при ЧСИ П. Г.ев ОТНОВО не са били изпълнени изискванията на закона по чл. 426, ал. 2, пр. 1 от ГПК, като взискателят отново не е посочил изпълнителен способ, не е имало възлагане на действията по чл. 18 от ЗЧСИ и е трябвало тези процесуални нарушения да бъдат отстранени, преди да се извършват каквито и да било действия, дори по проучването, защото те биха били невалидни и незаконосъобразни.

Въпреки това без да съобрази тези пропуски ЧСИ П. Г.ев без да има право, извършва следните изпълнителни действия:

Връчва ПДИ на длъжниците по чл. 47 от ГПК на 19.12.2019 г., чрез залепяне на уведомление.

На 19.09.2021 година взискателят за първи път е поискал извършване на изпълнителни действия от образуване на делото на 11.02.2019 година, за запор на банкови сметки на длъжника, запор на МПС и запор на трудово възнаграждение. Това искане обаче е станало при настъпила перемпция по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Този преклузивен срок е изтекъл на 11.02.2021 година и от тази дата делото се счита за прекратено по закон, без значение дали ЧСИ е констатирал настъпилата перемпция или не с постановление, т.к. неговите служебни бездействия не могат да бъдат в ущърб на длъжника. Законът е категоричен, както и задължителната съдебна практика на В КС, след настъпването на перемпция делото се счита за прекратено, независимо, че това не е установено от съдебния изпълнител, което е негово служебно задължение, да следи за процесуалните срокове.

Всички останали действия след перемпцията, които е извършвал ЧСИ П. Г.ев или са били искани от взискателя при неправомерно поддържаното висящо дело след перемпцията - са ирелевантни, те не могат да породят правните последици на законосъобразен изпълнителен процес, всички тези действия се счита за невалидни и незаконосъобразни.

Такива действия са наложената възбрана на 11.01.2022 година на недвижим имот на длъжниците от ЧСИ не само след настъпилата перемпция, но и самоволно от негова страна, т.к. нито взискателят е искал подобно същинско действие - възбрана, нито ЧСИ може без възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, да наложи тази възбрана по свое усмотрение. Т.е. тя от всички гледни точки на закона е незаконосъобразна.

От датата на последното предприето или извършено изпълнително действие започва да тече 5-годишната погасителна давност на задължението по изпълнителния лист съгласно чл. 110 от ЗЗД.

В случая последното предприето от взискателя-ответник изпълнително действие е издаването на изпълнителния лист, защото това процесуално действие е в обхвата на изпълнителния процес по чл. 36 и чл. 405 от ГПК.

3

Не се счита за предприето изпълнително действие една нередовна молба за образуване на изпълнително дело в която не е посочен нито едни изпълнителен способ и не е било поискано нито едно изпълнително действие, както е сторил взискателя. Образуването на изпълнително дело само по себе си не прекъсва давността на датата на която е издаден изпълнителния лист, ако с това образуване не е предприето изпълнително действие - да е направено искане за извършване на същинско изпълнително действие. Т.е. дата от която започва да тече погасителната давност по чл. 110 от ГПК е тази на издаването на изпълнителния лист на 20.12.2018 година.

Давността е изтекла на 20.12.2023 година. След тази дата взискателят „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД няма право на принудително изпълнение, въпреки което поддържа висящо такова и то при условията на перемпция — законът е прекратил делото, а взискателят и ЧСИ продължават с неправомерни изпълнителни действия, като не спазват закона — нито има право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, нито има право на висящ процес по ИД 2019 837 04 02197 поради перемция.

Всички суми по изпълнителния лист, който се явява ценна книга се погасяват с 5-годишна погасителна давност, независимо от техния различен характер, т.е. сумите за лихви не се погасяват с 3-годишна давност, т.к. изпълнителното основание е влязло вече в законна сила и техният сбор представлява единна главница и съответно един единствен иск, а не отделни такива.

Ответникът-взискател е образувал едно изпълнителното дело срещу ищците-длъжници, което още в самото начало е било в нарушение на процесуалния закон и няма нито едно валидно действие в това дело. Без посочването на изпълнителен способ процесуалният закон не допуска извършването на валидни изпълнителни действия, такова дело трябва да остане без движение до отстраняване на нередовностите - до посочване на изпълнителен способ от взискателя. Но дори да се пренебрегне това закононарушение, то по делото е настъпила перемпция на 11.02.2021 година.

Последното изпълнително действие е било датата на издаване на изпълнителния лист на 20.12.2018 година, а давността е изтекла на 20.12.2023 година.

Гореизложеното и поддържането на висящо изпълнително дело по което се извършват неправомерни изпълнителни действия от образуването на изпълнителното дело при условията и на настъпила перемпция, както и на изтекла давност на задължението мотивира правния интерес на ищеца, да установи изтеклата 5-годишна погасителна давност на сумите в изпълнителния лист по съдебен ред.

От съда се иска да постанови решение, с което със силата на присъдено нещо, че ищците поради изтекла погасителна давност на задължението им по изпълнителен лист от 20.12.2018 година по ТД № 75/2017 на СлОС, не дължат 4 на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ А Д с ЕИК: 121265177, всички описани суми в него, а именно: 8 916 лв. разноски по ТД № 75/2017 на СлОС. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.

Сочи се, че исковата молба е подадена пред местно некомпетентен съд.

В процесния случай ищците в качеството им на длъжници по ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, оспорват правото на принудително изпълнение на ответното дружество по посоченото изпълнително дело, поради перемпция на производството, както и изтекла погасителна давност на вземането. С оглед на това, за подведомствеността и подсъдността на този иск по чл. 439 от ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност, уредена в чл. 105 от ГПК, а не някоя от особените такива, регламентирани в чл. 106 и чл. 117от ГПК. Седалището и адресът на управление на ответното дружество се намира в гр. София. Доколкото „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД няма клон в гр. Сливен, се прави възражение, че в случая родово и местнокомпетентен е Софийски районен съд. Счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено и препратено на местнокомпетентния съд, определен съобразно правилата, уредени в чл. 105 от ГПК.

Предявеният от ищците иск е неоснователен, по следните съображения:

Неоснователно е твърдението в исковата молба, че в случая всички действия по изпълнението са незаконосъобразни и невалидни действия по изпълнителното дело.

В исковата молба се твърди, че действията, осъществени от ЧСИ Й. М. са незаконосъобразни и невалидни. Следва да се отчете на първо място, че действия, осъществени от ЧСИ, който не е местно компетентен, освен ако не се касае до действия по същинско принудително изпълнение (налагане на запори и възбрани, провеждане на публични продани и т. н.), не влечат незаконосъобразност. В този смисъл, изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и извършването на справки за имуществото му, доколкото последните не са същински действия по изпълнението, не са невалидни, когато са осъществени от съдебен изпълнител, в чийто район не попада адресът на длъжника. Подобни действия ангажират единствено 5 дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, но няма последици, свързани със законосъобразността на несъщинското действие по изпълнителното дело.