Определение № 10406 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10406 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503898 по описа за 2026 година Образувано е по частна жалба вх. № 22811/26.01.2026г. на „А 1 България“ ЕАД, срещу разпореждане № 10169 от 22.01.2026г. по гр. д. № 10929/2025г. по описа на СРС, 150 с-в.

С обжалваното разпореждане СРС е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 в частта, в която се претендира от длъжника "Агейн контакт" ЕООД с ЕИК: 200876287 заплащането на сумата от 107 лева и 22 стотинки, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, и сумата 11 лева и 56 стотинки, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, начислена от 01.02.2024 г. до 23.02.2025 г.

В жалбата се излага становище, че с налагането на практика на необоснована защита на длъжниците търговци се стимулира виновното неизпълнение на договорните отношения в ежедневния бизнес оборот, като се дава свобода на търговците - длъжници да нарушават сключените от тях договори. Позовава се на същността на неустойката и по - конкретно на нейната компенсаторна функция.

Жалбоподателят излага оплаквания, че обжалваното разпореждане не кореспондира с решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С295/17 г. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно нормата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна с правен интерес, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения.

1

В нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК са очертани хипотезите, при наличието на които подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение се отхвърля: 1./ искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в тридневен срок от съобщението; 2./ искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3./ искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4./ длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и 5./ длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Целта на заповедното производство е да се установи дали претендираното от кредитора вземане се оспорва от длъжника, затова до издаване на заповедта за изпълнение то се развива едностранно – процесуално правоотношение възниква само със заявителя. В тази фаза на производството правен спор между страните е недопустимо да бъде разрешаван.

Безспорно, съдът извършва служебна проверка на валидността на неустоечната клауза. С оглед изложените факти в заявлението обаче, не би могло да се приеме, че предвидената компенсаторна неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси за разваляне на срочния договор, поради неизпълнението му от страна на абоната за остатъка на срока на договора, противоречи на закона и/или добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е уговорена между търговци, т.е. професионалисти по отношение уговаряне на съдържанието на търговските сделки и съставлява санкция за договорно неизпълнение, която санкция принципно неизправната страна в търговските правоотношения дължи. Потребителят-абонат се е съгласил да ползва мобилни услуги, които доставчикът му предоставя срещу цена, намалена със съответните отстъпки именно поради дългосрочния характер на правоотношението, съответно прекратяването на последното следва да бъде санкционирано с дължимост на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме за нищожно, тъй като заплащането на абонаментните такси за остатъка от периода на действие на договора няма причина, при наличните доказателства, да се приема за надхвърляща присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Дължимата 2 стандартна месечна такса е възможно да не изчерпва предмета на престацията на абоната, съответно последният няма да е длъжен да престира изцяло по прекратения договор. От друга страна компенсаторната неустойка е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й, направено с оглед обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор за целия му срок на действие.

На последно място няма основание да се изключва в рамките на заповедното производство засиленият санкционен характер на неустойка, уговорена между търговци.

Поради изложеното, тъй като в рамките на проверката, която заповедният съд е призван да извърши при разглеждане на подадено заявление по чл. 410 ГПК, при наличните доказателства не би могло да се приеме да е налице някое от основанията, обуславящи отказ за издаване на заповед за изпълнение, то в полза на заявителя е следвало да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по отношение на вземането за неустойка и лихва, като спорът относно действителността на неустоечната клауза следва да се разреши в евентуално бъдещо исково производство.

Налага се извод, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като вместо него се издаде заповед за изпълнение и за кнеустойката и лихвата. С издаване на заповедта СРС следва да присъди и пълния размер на претендираните разноски, доколкото с издадената заповед за изпълнение СРС е присъдил разноските, съразмерно на уважената част на заявлението.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, разпореждане № 10169 от 22.01.2026г. по гр. д. № 10929/2025г. по описа на СРС, 150 с-в, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 в частта, в която се претендира от длъжника "Агейн контакт" ЕООД с ЕИК: 200876287 заплащането на сумата от 107.22 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора, както и сумата 11.56 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, начислена от 01.02.2024 г. до 23.02.2025 г., като вместо това постановява ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумата от 54.82 евро /107.22лв./, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, както и за сумата 5.91 евро /11.56 лв./, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, за периода от 01.02.2024 г. до 23.02.2025 г.

ВРЪЩА ч. гр. д. № 10929/2025 г. на СРС, ГО, 150 състав, за издаване на 3 заповедта за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4