Решение № 441 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201691 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул.

„*“ № * срещу Наказателно постановление № 23-0329-000765/12.01.2024 г., издадено от В. С. И. – Началник РУ Раковски при ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл.

104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), както и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да са допуснати процесуални нарушения с характер на съществени, които да са опорочили процедурата по издаване на НП и да представляват основание за неговата отмяна, а именно да му е връчен нечетлив препис от акта за установяване на нарушението, както и да не е спазен минималният брой необходими свидетели при съставянето на акта. Оспорва се още компетентността на актосъставителя. Намира за непълно описанието на вмененото му във вина деяние в частта, в която е прието да е създал пречки за движението и опасност за пешеходците. На следващо място твърди се порокът необоснованост поради неправилност на фактическите изводи на наказващия орган. Жалбоподателят поддържа автомобилът му да не е създавал пречки за 1 движението, да не е напускал платното за движение и да не е извеждан съзнателно извън контрол. Изразява се несъгласие с правната квалификация на деянието. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. Л. с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Взема становище от събраните по делото доказателства да не се установява умишлено поведение на жалбоподателя. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от З. М. А., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 07.03.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 14.03.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят З. М. А. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, валидно до ****** г. и с налични 20 контролни точки.

На ** ** **** г. в 16:00 часа в гр. *, по ул. „*“ жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „ВАЗ 2105“ с рег. № ** **** ** като се придвижвал в посока центъра на кв. „*“. В автомобила имало един пасажер – Е. Г., който бил непълнолетен. По същото време служебните си задължения изпълнявали свидетелите А. И. Р. и Г. И. Т. – мл. автоконтрольори в РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив. Двамата били назначени в състава на автопатрул и извършвали обход със служебен автомобил на МВР по ул. „*“ в гр. *. Те се движили зад автомобила, управляван от жалбоподателя А., на разстоянието около 20 метра и без да има други превозни средство между тях.

Същевременно свидетелите Й. В. П., А. Р. Р. и П. Р. Р. – всичките приятели на жалбоподателя А., се намирали в парк, находящ се непосредствено встрани от 2 пътя. Те били повикали А. малко по-рано, за да откара непълнолетното момче до дома му, тъй като дотогава то също било с тях. Когато достигнал до № * на ул. „*“ в гр. * жалбоподателят първо намалил скоростта на управлявания автомобил „ВАЗ 2105“ с рег. №** **** **, тъй като трябвало да премине през поставена на платното за движение изкуствена неравност. След това отново натиснал педала на газта, при което се получило буксуване на колелата.

Автомобилът в задната си част се заклатил за кратко, без да напуска лентата си за движение, като изминал по този начин около 5-6 метра, при които задната част поднесла два-три пъти. Водачът успял да овладее контрола над превозното средство и продължил движението си напред. Свидетелите Р. и Т. забелязали тази загуба на контрол – буксуването на колелата и поднасянето на автомобила, поради което подали сигнал за спиране на водача. След като жалбоподателят спрял, била извършена проверка.

На място свид. Р. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0557213 от 21.11.2023 г. срещу жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свид. Т.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

На 28.11.2023 г. в срока за възражения жалбоподателят писмено възразил срещу съставения му АУАН, като включително посочил, че същият бил нечетлив, поради което не можел да разбере съдържанието му. Възражението постъпило пред началника на РУ Раковски с рег. № ***/**.**.**** г.

На жалбоподателя не бил предоставен друг екземпляр от акта за установяване на нарушението.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства по делото, както и от заключението на авто-техническата експертиза.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. И. Р. и Г. И. Т.. И за двамата се доказва да имат възприятия като очевидци за интересуващите делото обстоятелства. Разказите на свидетелите Р. и Т. за случилото се при процесното деяние са взаимно кореспондиращи си, без да се установяват съществени вътрешни противоречия или несъответствия между тях.

Показанията на двамата полицейски служители са подробни и детайлни при описанието на случилите се събития, което доказва, че те имат добре съхранени спомени от ситуацията. Подробният им разказ позволява показанията им да бъдат подложени на проверка в различни техни части. На първо място показанията и на двамата свидетели Р. и Т. са източник на доказателствена информация за мястото на извършване на деянието, като свидетелите изясняват, че процесният автомобил се е движил по ул. „*“ в гр. *.

Конкретно показанията на свид. Р. допринасят и за установяване на 3 самоличността на водача на провереното превозно средство. Свидетелят посочва жалбоподателя А. за лицето, което е управлявало автомобила при настъпване на процесното деяние. Това обстоятелство се потвърждава още от показанията на свидетелите Й. П., А. Р. и П. Р., всеки от които е присъствал на мястото на деянието. То не се оспорва и от защитата. Тъй като събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви досежно самоличността на водача, то съдът приема за доказано от фактическа страна, че процесният автомобил е управляван именно от жалбоподателя А. при извършване на деянието. Следващото значимо за делото обстоятелство, което се установява от показанията на двамата полицейски служители Р. и Т., е начинът на движение на процесния автомобил и извършените от него маневри, чрез които е прието да е осъществено деянието. Тези обстоятелства имат значение за разкриване на механизма на извършване на твърдяното нарушение. Свидетелят Р. изяснява, че задната част на управляваното от жалбоподателя МПС е поднесла, като се е отклонила встрани наляво-надясно за няколко секунди, при което се е нарушило праволинейното движение на автомобила, но без той да напуска лентата си за движение, след което превозното средство е овладяно от водача. Изяснява се още от показанията на този свидетел, че поднасянето на автомобила е било еднократно, т.е. не е било повторено от водача и се е състояло от две-три движения настрани (в посока ляво-дясно) на задната част на МПС. Идентична обстановка описва в показанията си и свид. Т., който изяснява, че: „задницата на автомобила започна да се движи наляво-надясно … грубо около пет-шест метра измина автомобилът по този начин“. От показанията на свидетелите Р. и Т. на следващо място се установява местонахождението им към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство има значение за оценката на достоверността на техните показания с оглед проверка каква видимост са имали към случилото се и съществувала ли е обективно възможност да възприемат събитията, за които разказват. И в тази част свидетелските показания на двамата полицейски служители са взаимно кореспондиращи си.

И двамата посочват, че са били в служебния автомобил, с който са патрулирали, като са се движили зад управляваното от жалбоподателя превозно средство, когато последното е осъществило интересуващите делото маневри. Досежно разстоянието, на което са се намирали от автомобила на жалбоподателя, свидетелите Р. и Т. отново описват еднотипна обстановка, а именно на отстояние от около 20-30 метра. В този смисъл са и показанията на свид. А. Р., който е в приятелски отношения с жалбоподателя, поради което липсват основания да се счита за предубеден в негова вреда. При така установените факти съдът приема за доказано по делото, че двамата полицейски служители обективно са могли да наблюдават движението на процесния автомобил и да възприемат обстановката, при която е осъществено деянието. Това е допълнителен аргумент показанията на свидетелите Р. и Т. да се приемат за достоверни. Накрая, от свидетелските показания на двамата полицейски служители се установява още едно значимо за делото 4 обстоятелство, а именно пътната обстановка и по-точно мястото от пътя, при преминаването през което водачът е загубил контрол над превозното средство.

И двамата свидетели изясняват, че поднасянето на автомобила е настъпило, когато водачът е подал газ при преминаване през поставена изкуствена неравност на платното за движение.

По делото са разпитани и свидетелите Й. В. П., А. Р. Р. и П. Р. Р.. И за тримата се установява да са в приятелски отношения с жалбоподателя, както и че при извършването на проверката са се намирали в близост до местопроизшествието – на беседка в парк в кв. „*“. От показанията на свидетелите се изяснява още разстоянието оттам до мястото, където жалбоподателят е спрян за проверка, да е около 20-30 метра и те да са имали пряка видимост. В тази част не се доказват основания, по които да се разколебава достоверността на показанията на тримата посочени свидетели, поради което съдът приема същите да са присъствали на мястото на деянието.

От показанията им се установяват още следните обстоятелства: самоличността на пътника в автомобила, който е ненавършило пълнолетие лице; характеристики относно управляваното от жалб. А. МПС; както и че именно последният е бил водач, когато е спрян за проверка. И в тези част свидетелските показания получават доверие, намирайки подкрепа в останалите доказателствени материали по делото (писмените доказателства и показанията на полицейските служители).