Решение № 492 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502456 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 89768 от 24.07.2025г. подадена от ответникът в исковото производство, а именно ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК 04063860, чрез адв. И. Е. от САК срещу осъдителната част от решение № 3939 от 20.06.2025г. постановено по гр.д. № 7468/2024г. по опис на СГС за разликата над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева в полза на ищцата В. П. Т.. В обжалваната част от решението се поддържа оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и небосновавоност. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на съдебен акт по същество, с който претенцията за обезщетение на причинени неимуществени вреди да бъде отхвърлена за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева.

Въззиваемата В. П. Т., чрез пр. представители адв. Д. и адв. Й. оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, страните и техните пр. представители не се явяват.

Излагат писмени становища по същество на спора и претендират разноски.

Настоящият състав на САС в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК приема, че решение № 3939 от 20.06.2025г. постановено по гр.д. № 7468/2024г. по опис на СГС е влязло в законна сила, в осъдителната част за сумата от 10 000 лева и в отхвърлителната част за разликата над 20 000 лева, до претенция в размер от 26 000 лева. Решението е валидно и допустимо в 1 обжалваната част.

По оплакванията изложени във въззивната жалба, настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

Не е оспорено и от събраните по делото доказателства, се установява, че на 12.08.2022г. в 12:00 часа, в автобус с ДКН ******** управляван от водача Р.

Й. В., на предна дясна седалка е седнала пътничката В. П. Т.. Пред нея има стъкло и метална дръжка. В следствие на внезапно спиране, предприето по неустановени по делото причини, пътничката ударила главата си в преградата и после назад. Водачът на автобуса я попитал дали иска да бъде прегледана от лекар и на утвърдителен отговор, той повикал линейка. Пострадалата била отведена в УМБАЛ „Света Анна“ където след преглед и тридневно пролежаване, била изписана с Епикриза № 755/16463 от 15.08.2022г. с диагноза мозъчно сътресение, контузия на главата, дисторсия на шията с травма на нервни коренчета в шийния отдел. От същия документ се установява, че при постъпване анамнезата е снета по данни от пациентката, която е заявила, че и е причерняво и няма асен спомен от случая, но се оплаква от главоболие и световъртеж. След преглед от неврохирург е приета за диагностично уточняване и лечение. Констатирани са липса на усложнения и подобряване на общото състояние след пролежаване на постелен режим и шийна имобилизация твърда яка. Изписана е на 15.08.2022 г. с препоръка за лечебно охранителен двигателен режим за 4 седмици, изразяващ се в носене на шийна яка, а при персистиране на оплакванията е направена препоръка за ЯМР на шийният отдел и консултация с неврохирируг. На пострадала е разяснено правото ѝ на два безплатни контролни прегледа.

Липсват данни за осъществено специализирано изследване ЯМР, както и за резултати от извършени контролни прегледи, като изобщо не се твърди, че такива са осъществени след изписване на пострадалата, поради което съдът приема, че липсват усложнения от инцидента.

Обезщетението за неимуществени вреди е претендирано писмено пред застрахователя, с който е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност за автобус с горепосочените данни. Заявлението за щета е регистиррано с вх. рег. № 99559/04010/2022г. пред „ОЗК-Застраховане“ АД.

Няма данни за изплатено обезщетение.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че пострадалата и нейната племенница св. И., живеят в един блок, но в различни входове. Пострадалата има сестра, майка на свидетелката, която е поела основните грижи след инцидента. Грижите продължили две седмици, а в края на м. септември Т. се е почувствала по-добре. Т. е преживяла в миналото (преди 30 години) друга катастрофа. Трудно се справяла със страховете си от тогава и изобщо избягвала градския транспорт, но понякога се налагало да се придвижва и по този начин. Според данните от свидетелските показания, преди инцидента пострадалата не е имала оплаквания от главоболие, а след това и до датата на снемане на показанията имала главоболие, затова и свидетелстващата го отдава на удара от 12.08.2022 г.

Свидетелят В., който е водач на внезапно спрелия автобус сочи, че 2 внезапното спиране е следствие от засичане по маршрута на автобуса осъществено от л.а. марка „АУДИ“ – джип и маневрата е предприета с цел да не настъпят по-големи вреди, а именно ПТП между две МПС. Свидетелства, че непосредствено след задействане на спирачката и преустановяване на движението е възприел факта, че пътничка на предна дясна седалка се е ударила в тръбата, за която се държи. Не е имала наранявания, но е дошла бърза помощ и е отведена за преглед. Произшествието е посетено и от органите на пътна полиция, а на свидетеля е съставен акт за установяване на административно нарушение (при неустановен водач на засичащия л.а.), в който са констатирани две административни нарушения – не осигуряване безопасност на пътниците в автобуса – паднал в салона пътник В. П. Т. на 77 години и непредставен контролен талон. Констатациите са приети като верни от водача и с НП № 22-4332-016956 от 30.08.2022г. му е наложена глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДв.П и глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал.1 т.1 от ЗДв.П.

Няма данни постановлението да е обжалвано, съответно е влязло в сила след изтичане на срока за обжалване.

Относно получените наранявания, може да се съди само от едно писмено доказателство – епикриза от 15.08.2022г., доколкото липсват данни от контролни прегледи и ЯМР, препоръчани при изписване. Снемането на анамнеза от пациент, изключва неговото безсъзнателно състояния непосредствено след приема в болничното заведение. От заключението на СМЕ, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че пациентката на 77 години е имала придружаващи заболявания – коксартроза на двете стави и изкривяване на гръбначния стълб, хронична левкемия, водещи до 98 % инвалидност. Освидетелстването е извършено по телефон, т.е. не е извършен личен преглед, а от медицинските документи, вещото лице е установило – контузия на меките тъкани на главата.

Запазена е височината на шийните прешлени.

Установено е плокиране на прешлени С5/С6, което не е свързано с инцидента. Възстановителния период е бил 2-3 месеца, чиято продължителност е следствие от напредналата възраст, а не следствие от тежестта на травмата. Пролежаването е траело в болничния престой когато болките и страданията са били интензивни до 10 –я ден, а следващите дни до 30 – тия са били умерени и са отшумели до третия месец. Самостоятелното придвижване не е било възможно за период не по-дълъг от 1 месец. Според заключението пострадалата е получила навяхване на шията. Няма данни за мозъчни изменения в следствие на удара.

В съдебно заседание вещото лице д-р. М. поддържа писменото заключение, като пояснява, че сравнително нетежките травми са причина за по-дълъг възстоновителен период поради напредналата възрастна пострадалата и придружаващите заболявания, едно от които е свързано директно с ограничаване на движенията, а именно блок – прешлен, който е вродено състояния за пострадалата, а не следствие от внезапното спиране на автобуса.

3

Относно симптоматиката на мозъчно сътресение, вещото лице пояснява, че такава може да се получи при всяка травма, вкл. и навяхване на шийната област. Към това добавя, че пострадалата е имала и други придружаващи заболявания - хронична левкемия и двустранна кокс артроза, които също водят да снижаване на времето за пълно възстановяване.

Пред въззивната инстанция не са спорни фактите свързани с механизма на настъпване на ПТП и не са опровергани обстоятелствата възоснова на които е санкциониран водачът на автобуса. Поначало в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възражението си за оправдано рязко спиране, тъй като тези обстоятелства са свързани с отричане на вината за настъпване на вредите за пътничката в автобуса. Доказателства в тези посока не са посочени и не са събрани.

Възоснова на гореизложеното от фактическа страна, настоящият състав на САС от правна страна приема, че въззивната жалба е основателна предвид следното: Както е посочено в решение № 50139 от 10.01.2023г. по т.д.№ 545/2022 г. на ВКС, т.о. ІІ – ро отделение, понятието справедлИ.ст по смсисъла на чл. 52 от ЗЗД е предпоставено от преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Телесните увреждания са част от тези обстоятелства, наред с интензитета и продължителността на изпитаните болки, степента на възстановяване, продължителността на възстановителния режим и т.н. , но и спрямо вида на вредите. Настоящият състав допълва, че видът на вредата е основата, върху която се изгражда правният извод за претърпяната болка, защото при различни субекти търпели една и съща травма, възстановителния период е различен и понякога зависи от факти, които не могат да се вменят в отговорността на дееца.

Видът на травмата получена от пострадалата Т., не предполага продължителен възстановителен период, но такъв е налице предвид нейната възраст и множеството придружаващи заболявания, а не предвид силата на удара и обективно нанесената травма. Пациенти с множество придружаващи заболявания са изложени на по-голям риск, който съществува обективно и не може да се вменява във вина на дееца точно по съображенията за справедлИ.ст. Транспортирането на хора с 98% инвалидност на възраст 77 години при необходимост от транспорт, би следвало да се извършва със специализиран общински транспорт, а при липсата му със съответния придружител. Градският транспорт поначало е предвиден за здрави хора, каквито са и специалните отдели за майки с деца, както и места за колички за деца, евентуално инвалидни колички. Всеки пътник е длъжен да обезопаси своето пътуване, като заеме подходяща позиция и освободи ръцете си за да си осигури допълнителна стабилност. От фактическа страна е установено, че придвижването на пострадалата е било затруднено и се е извършвало с помощно средство – бастун (св.показания на И.-племенница).

При общото увредено физическо здраве, пострадалата е била с намалени възможности да се протИ.постави на инерционните процеси, независимо, че техният интензитет не е повлиял на други пътници. Безопасно е било превозването на всички пътници в автобуса с изключение на пострадалата, която е била в седнало положение. Тази избирателност на обстоятелствата, не 4 е следствие от виновно и протИ.правно поведение изобщо, а е следствие от особеното общо физическо състояние на един от пътниците – пострадалата В.

П. Т..

Настоящият състав на САС е длъжен да се съобрази с частта, в която решението е влязло в законна сила и да приеме, че съобразно оплакванията изложени във въззивната жалба, спорен е само въпроса за справедлИ.стта на присъденото обезщетение, а не и за липсата на факти от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Размерът на обезщетението е завишен наполовина. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобразява, че пострадалата е пролежала само три дни в болница, а причината за оставането ѝ там е нейната възраст и свързаната с нея немощ, следствие от придружаващите заболявания (вкл.левкемия), а не е следствие от навяхване на шията. Този извод би могъл да бъде опроверган само с резултати от контролните прегледи и ЯМР, данни за които не се представени, поради което съдът приема, че не са извършени съответните последващи изследвания поради липсата на необходимост – т.е липсват усложнения във връзка с инцидента вкл. незатихващи симптоми на главоболие. Такова състояние, предполага търсене на медицинска помощ, най-малко чрез извършване на контролни прегледи.