Определение № 270 от 31.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. София, 31.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503363 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,т.2, във вр. с чл.95,ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. К. – руски гражданин, ищец по делото против определение №18943 от 24.11.2024г. на СГС, ГО, I-2 състав, постановено по гр.д.№5953/2024г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса, отхвърлено е искането за допускане на правна помощ и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че от 9г. и 5 месеца се намира в затвора без присъда, няма никакви доходи, социално слаб е, няма семейство, чужденец е и не познава законите на Република България. Твърди, че на 29.11.2024г. получил 10 броя определения по заведени от него дела в СГС, всички с докладчик съдия Е. Г., с които му отказвал правна помощ и прекратявал производствата по всички ИМ. Твърди, че това било флагрантен отказ от правосъдие и злоупотреба с право, ограничаване достъпа на ищеца до правосъдие и по този начин са му причинени вреди по чл.282,ал.2 и 3 НК.

Иска отвод на посочения съдия.

Моли за отмяна на определението, освобождаване от държавна такса и допускане на правна помощ.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба във връзка с данните по делото и въз основа на закона, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 6/2017 г. от 1

15.01.2019 год.на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.Следователно в производството по частните жалби е налице т.нар. „пълен въззив“. В конкретния случай, след като жалбоподателят е посочил, че обжалва изцяло определение №18943 от 24.11.2024г. на СГС, съдът ще извърши цялостна проверка за законосъобразността на определението, като не е обвързан само от изложените в частната жалба доводи.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на ищеца К. за освобождаване от държавна такса,отхвърлил е искането за предоставяне на правна помощ и е прекратил производството по делото.

Мотивите за прекратяването са, че в ИМ ищецът не описвал правонарушение, за евентуалните вреди от което да му се дължи обезщетение.Затова съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска, което прави производството недопустимо.

Съдът е приел, че прекратяването на производството поради липса на правен интерес е хипотеза, идентична на тази по чл.24,ал.2 от ЗПП. По тази причина е отхвърлил както искането за допускане на правна помощ, така и за освобождаване от държавна такса.

Така обжалваното определение е частично неправилно.

Незаконосъобразно е в частта, с която едновременно с отказването на правна помощ и освобождаване от държавна такса е прекратено производството. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.95,ал.5 ГПК и тази на чл.83 ГПК, отказът на първоинстанционния съд да допусне правна помощ и да освободи ищеца от заплащане на държавна такса, подлежи на обжалване с частна жалба. Едва след стабилизиране на такова определение, след изтичане на срока за обжалване /ако не е обжалвано/, съдът може да прекрати производството, като преди това даде на ищеца указания за отстраняване на допуснатите нередовности.

В конкретния случай, прекратявайки производството преди да е влязло в сила определението за отказ от освобождаване от държавна такса и отказ от правна помощ, съдът е нарушил закона. Затова определението в тези му част подлежи на отмяна.

Въззивният съд дължи произнасяне по оплакванията, свързани с незаконосъобразността на определението в останалата му част.

По оплакванията, свързани с отказа на права помощ:

Въззивният съд намира, че искането за допускане на правна помощ по делото е неоснователно, както е приел и първоинстанционния съд.

Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на 2 безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл.95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ.

Правна помощ под формата на процесуално представителство /чл.23, ал.2 от ЗПП/ се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза.

Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна.

Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл. 23, ал. 3 ЗПП /.

Действително, видно от представената декларация по чл.83,ал.2 ГПК за установяване на материалното и гражданско състояние на ищеца Г. К. се установява, че същият е руски гражданин и се намира в Централния Софийски затвор /от 9г. и 5 м. по негови твърдения без влязла в сила присъда/, разведен е, не притежава недвижимо и движимо имущество, нито МПС, не получава никакви доходи.

При тези факти се налага изводът, че жалбоподателят действително не притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Според разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗПП обаче, правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 от ЗПП не се предоставя /дори и да са налице предпоставките на чл.23,ал.3 от ЗПП/, когато предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Според чл.24,т.2 правна помощ не се предоставя и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Съдът намира, че в случая е налице именно тази хипотеза. Следва да се отбележи, че в конкретния случай, с оглед характера на производството, не се изисква задължителна адвокатска защита. Видно от депозираната искова молба, от така изложените твърдения в нея, не може да се обоснове извод за допустима искова претенция.

Ищецът твърди в ИМ, че е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 100 000 лева от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РБ, която отказва да образува наказателно производство срещу АССГ, по негов сигнал за извършено престъпление по чл.282,ал.2 и 3 НК. Твърди, че незаконосъобразно АССГ е приел, че не съдът в лицето на САС, а ГДИН е компетентна да осигури на ищеца поисканото от него протезиране на зъбите.

Същият имал проблеми и искал направа на протези, но този процес бил прекъснат от прокурор Р. М. от СГП на 30.06.2015г. Ищецът твърди, че с това са нарушени правата му по чл.3, 6, 13 и 14 ЕКЗПЧ, по чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, чл.2 „в“ от ЗОДОВ и чл.29,45 и 57 от КРБ. Действията на прокуратурата представлявали злоупотреба с право, флагрантен отказ от правосъдие. Иска 3 ответника да бъде осъден за претърпените вреди, които оценява на 100 000 лева. Твърди, че от силен стрес здравословното му състояние е силно влошено, получил подагра и силни болки във връзка с това,загубил съня си .Моли да му се назначи като служебен адвокат адв.И. Ю..

При така изложените твърдения в исковата молба, заявената срещу Прокуратурата на РБ претенция е очевидно неоснователна. Сочените като незаконосъобразни действия на Прокуратурата не покриват нито една от хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на посочения ответник. Дори да бъде назначен адвокат, който да осъществи компетентна правна помощ, същият не би могъл да спомогне със своите професионални действия да отстрани нередовностите на ИМ при заявените твърдения за незаконосъобразни действия на ответната прокуратура. Така посочените действия не са включени в хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на държавата.

Затова предоставянето на правна помощ е неоправдано по смисъла на чл.24,т.2 от Закона за правната помощ.

Това налага обжалваното определение в тази му част да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона.

Както бе посочено по-горе, видно от представената декларация за имотно и семейно положение, както и съдебно решение за развод по взаимно съгласие, същите сочат на извод, че ищецът отговаря на условията, предвидени в чл.83,ал.2 ГПК, за да бъде освободен от заплащането на държавна такса в производството. С оглед обаче на очертания по-горе извод за недопустимост на исковата претенция, то предоставянето на правна помощ в случая би се оказало безпредметно.Затова определението в тази му част също е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

По горните съображения Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №18943 от 24.11.2024г. на СГС, ГО, I-2 състав, постановено по гр.д.№5953/2024г., само в частта, с която е прекратено производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА горното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца Г. В. К. за освобождаване от държавна такса и е отхвърлено е искането за допускане на правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5